Публична тайна: Случайното разпределение на дела в България се манипулира
Централизираната система за инцидентно систематизиране на делата в правосъдната система може да бъде обект на цялостна неоторизирана операция. Това е установил одит на системата, осъществен в интервала 17 февруари - 9 март тази година, оповестява Правен свят.
До инспекцията се стигна след близо едногодишен спор в Пленума на Висшия правосъден съвет, приключил в края на предходната година с възлагането на инспекция от външен оценител.
Изводите от одитния отчет изправят правосъдната система пред най-тежката й рецесия от приемането на България в Европейския съюз, предвид на обстоятелството, че компрометираната система за разпределението на делата на инцидентен принцип действа в този си тип към този момент пет години.
В този интервал е било допустимо хиляди цивилен, наказателни и изключително търговски каузи да попадат " инцидентно " при избрани съдии и правосъдни сформира. И в случай че до момента в храмовете на Темида се твърдеше, че с цел да попадне делото при " верния " докладчик мизата е 10 000 евро, то тази " обществена загадка " е на път да се официализира.
Докладът разкрива фрапиращи данни, съгласно които безусловно всеки, разполагащ с дипломиран електронен автограф, бил той магистрат или даже юрист, има опция да влезе в системата за инцидентно систематизиране и да изпрати съответно интересуващо го дело на авансово избран магистрат или правосъден състав.
Тази операция е могла да се реализира на всички равнища в правосъдната система, без значение дали делото се преглежда пред областен, областен или даже пред висш съд. Документирано е, че в системата се е влизало даже в тъмната част на денонощието.
Анализът разкрива и други уязвимости, измежду които тази, че областен арбитър от Варна или от Горна Оряховица би могъл да дефинира кое дело да се падне на негов сътрудник от същия или всеки различен съд, като Софийски градски съд, Върховен касационен съд и така нататък
Член на Висш съдебен съвет, осведомен с отчета на външните специалисти, разяснява с изненада пред " Правен свят ", че чиновници от ИТ-отдела на кадровия орган безусловно са саботирали инспекцията.
ИТ-специалистите на Висш съдебен съвет, които дават отговор за действието на системата, са отказали да обезпечат цялостен достъп до сървъра за инцидентно систематизиране на делата на инспекторите, като по този начин са попречили на установяването на точните IP-адреси, от които е ставало разпределянето на каузи, както и дали съзнателно са прикривани следи на нерегламентиран достъп.
Саботажът от страна на служителите от Висш съдебен съвет е единствено един от множеството опити тази система да продължи да действа без никакъв надзор или външен одит. Всеки опит подобен да се реализира през годините е бил провален.
Повече от необичайно е, че компанията, която вкарва в употреба системата, от дълго време няма настоящ контракт с Висш съдебен съвет за поддръжка, само че все пак продължава да извършва работата си изцяло безплатно.
Очакванията са притеснителните разкрития да станат обект на разискване на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет, което въпреки и онлайн, би трябвало да се организира на 9-ти април.
Засега не е ясно какви дейности ще подхващат кадровиците, тъй като, макар че болшинството от тях поддържаха осъществяването на самостоятелен одит, групата от членове на Висш съдебен съвет към ръководителя на Върховен касационен съд неведнъж демонстрираха, че не виждат проблем със сигурността на системата.
Лозан Панов даже влезе в изострен спор с министъра на правораздаването Данаил Кирилов, когато той се усъмни в метода, по който делата се разпределят. Темата се оказа изключително сензитивна за изданията, благосъстоятелност или последващи публицистичната политика на тези на олигарха Иво Прокопиев.
Правосъдният министър стана обект на голям брой медийни офанзиви поради изказванията си, че правосъдни каузи може да се разпределят по нерегламентиран метод заради съществуването на механически недостатъци на компютърната стратегия.
Демонстрираната угриженост от страна на Панов, Атанаска Дишева и Олга Керелска за явно компрометираната и поставяща под подозрение честността на правораздаването в България система има своето разумно пояснение и то се крие в това кой и по какъв начин наложи въпросния компютърен артикул на Висш съдебен съвет в дните сред Коледа и Нова година на 2014 година
Сменяш системата, като подмениш истината
В последните дни като длъжностен министър на правораздаването в служебното държавно управление на проф. Георги Близнашки, малко след предварителните парламентарни избори през октомври 2014 година, Христо Иванов показва тактиката си за промяна на правосъдната система, която има за цел постигането на две основни цели - тотално капсулиране и обезпечаване на недостижимост на съдийското съсловие и фрапантно ограничение на пълномощията на прокуратурата.
С ясното схващане, че ще остане на поста и в новия съдружен кабинет на ГЕРБ и Реформаторския блок, Иванов " завещава " осъществяването на своя правоприемник, т.е. на самия себе си.
За да се реализиран стратегическите цели, обаче, на лансирания от медиите към Прокопиев тогавашен министър на правораздаването са му нужни и серия от кавги, свързани със правосъдната власт.
Разликата този път е, че Иванов взе участие в продуцирането им не като представител на Българския институт за правни начинания, а към този момент като представител на изпълнителната власт.
По отработената скица - в началото появилите се в медиите на Прокопиев гръмки " разкрития " (част от които с създатели адвокати) за неефективността на настоящата към оня миг система за систематизиране на делата, известната като Law Choice, са последвани от " ненадейно " появила се угриженост за правораздаването на група от неправителствени организации, прокарващи лобистки ползи, отпред със Съюза на съдиите в България. Висш съдебен съвет и европейските институции, извършващи мониторинг на правораздаването, са затрупани от апели за инспекция и промяна на системата.
В началото на декември 2014 година към сюжета е причислен и даже тогавашният дипломат на Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан, който в авансово режисирано изявление по бТВ насочва изказвания за операции по съответно дело и става самобитен кръстник на тогавашната съдийка Румяна Ченалова, определяйки я като " гнила ябълка ". По подигравка на ориста, години по-късно дьо Кабан ще се окаже извънредно непосредствен с Прокопиев, а прокситата на последния ще са принудени да употребяват Ченалова за знаме на несполучливите им опити за тотално преодоляване на правосъдната система.
Така в последните два месеца на 2014 година осведомителната стихия е в ход. Правосъдният министър в новото съдружно държавно управление сред ГЕРБ и " реформаторите ", дружно с няколко от кадровиците от тогавашния Висш съдебен съвет, отпред с Калин Калпакчиев, интензивно се заемат с прокарването на решение на кадровия орган, което да докара до инспекция на системата Low Choice, което от своя страна пък да завърши с изработването на нов програмен продукт. Ето и съответната хронолигия - след серия от изявления в медии, благосъстоятелност или гравитиращи към Прокопиев, на 12 ноември 2014 година ССБ праща писмо с изказвания за подозрения в разпределението на съответно дело в Софийски градски съд.
Още същия ден кадровиците Галина Карагьозова, Юлия Ковачева и Калин Калпакчиев внасят въпроса за разискване на съвещанието на Висш съдебен съвет на 13 ноември. Приема се решение за осъществяването на инспекция, като в комисията с изключение на кадровици и чиновници от ИТ-дирекцията на Висш съдебен съвет, изненадващо е включен и " външен специалист ".
Това е Васил Величков, който е показан като консултант в политическия кабинет на вицепремиера Румяна Бъчварова, а преди този момент е заемал същия пост при служебния вицепремиер Илияна Цанова.
Освен че е повече от необичайно представител на изпълнителната власт да ревизира работата на правосъдната система, общото сред Величков, Бъчварова и Цанова е отношението към тях в изданията на Прокопиев.
Във въпросните медии Васил Величков даже има авторски публикации, а дъщерята и зетят на Бъчварова са публицисти, до момента в който за Цанова - изданията се употребяват, с цел да градят положителен имидж, т.е. за лансирането й в обществения живот у нас. Всъщност за Величков също има ПР-статии в " Капитал ".
Едва няколко години по-късно ще се разбере, че въпреки да е представян като консултант, ИТ-експертът от Министерския съвет Васил Величков в действителност е имал консултантски контракт. А в предходен интервал присъединяване в Българската асоциация по осведомителни технологии, в чието управително тяло по това време е и Теодор Захов, съучастник на Прокопиев и съиздател на " Капитал " и " Дневник ".
В същите медии през годините Величков е представян и като " бизнес ангел ", нищо, че компанията му е оповестена във банкрут сега, в който договорът й с Агенцията по вписванията е преустановен.
За броени дни Христо Иванов, като министър, Калин Калпакчиев, като член на Висш съдебен съвет, а Васил Величков, като " ИТ-експерт от Министерски съвет ", стартират в общественото пространство, че системата Low Choice e " пробита " и би трябвало неотложно да бъде сменена. На 17 декември 2014 година Висш съдебен съвет приема, че неотложно би трябвало да започва процедура по Закон за обществените поръчки за избор на
Централизирана система за систематизиране на преписките и делата на инцидентен принцип, със разположен във Висш съдебен съвет сървър. Още на идващия ден министър Иванов нападна Висш съдебен съвет, че не търси незабавно решение, а занапред ще афишира социална поръчка, която ще забави във времето въвеждането на нова система.
На последното за годината съвещание на кадровия орган на 18 декември 2014 година излиза наяве, че Васил Величков е стигнал " доста напред " в обезпечаването на подобаващия реализатор на инцидентното систематизиране на делата.
Той към този момент е провел събирането на три предложения за краткосрочно решение на казуса, едната за 12 000 лева, а другата за 16 000 лева Пред кадровиците Величков стартира концепцията Low Choice да се подмени неотложно: " Взимате решение, в случай че прецените, поръчвате системите за краткосрочно решение на казуса.
Те са подготвени след шест седмици и по този начин се запушват всички дупки, свързани със сигурността ". Оказва се, че другите двама ИТ-експерти, които " проверяват " настоящата към оня миг система за систематизиране на делата, вземат участие в две от компаниите, чиито предложения са показани от Величков на вниманието Висш съдебен съвет.
Едва ли може да се чака от кадровиците да са ИТ-експерти, с цел да знаят, че с подмяната на системата ще се стигне до замяна на истината, само че притиснати от авансово режисирания медиен и външен лобистки напън, под упреците на министъра на правораздаването и околните му членове на Висш съдебен съвет, а и евентуално тъй като са идвали Коледно-новогодишните празници, лансираното от " ангела на Прокопиев " решение е взето.
Така на 29 декември 2014 година сред Висш съдебен съвет и " Смарт Системс 2010 " е подписан контракт на стойност 8 000 лева за разширение и акомодация на функционалността на настоящата система за ръководство на делата. На същия ден Висш съдебен съвет подписва контракт и с " Декстро груп " на стойност 16 000 лева за създаване на нова централизирана осведомителна система.
И както постоянно се получава - краткотрайното решение се оказва непрекъснато. Пет месеца по-късно Висш съдебен съвет ще се откаже от услугите на " Декстро груп " и ще одобри системата за инцидентно систематизиране на делата на " Смарт Системс 2010 ".
Година след краткотрайното решение, Висш съдебен съвет приема анекс към контракта и за въведената Централизирана система за систематизиране на делата са платени 12 000 лева, с цел да се разбере пет години по-късно, че новата система наподобява с нищо не се разграничава от остарялата.
С тази разлика, че ключът за операциите при разпределението на делата е в верния човек. Това пък изяснява и за какво бе тази неистова опозиция против осъществяването на външен одит, освен това от същите кръгове в правосъдната система и отвън нея, които през 2014 година твърдяха, че всяко дело може да бъде разпределено " преднамерено ", вместо инцидентно.
До инспекцията се стигна след близо едногодишен спор в Пленума на Висшия правосъден съвет, приключил в края на предходната година с възлагането на инспекция от външен оценител.
Изводите от одитния отчет изправят правосъдната система пред най-тежката й рецесия от приемането на България в Европейския съюз, предвид на обстоятелството, че компрометираната система за разпределението на делата на инцидентен принцип действа в този си тип към този момент пет години.
В този интервал е било допустимо хиляди цивилен, наказателни и изключително търговски каузи да попадат " инцидентно " при избрани съдии и правосъдни сформира. И в случай че до момента в храмовете на Темида се твърдеше, че с цел да попадне делото при " верния " докладчик мизата е 10 000 евро, то тази " обществена загадка " е на път да се официализира.
Докладът разкрива фрапиращи данни, съгласно които безусловно всеки, разполагащ с дипломиран електронен автограф, бил той магистрат или даже юрист, има опция да влезе в системата за инцидентно систематизиране и да изпрати съответно интересуващо го дело на авансово избран магистрат или правосъден състав.
Тази операция е могла да се реализира на всички равнища в правосъдната система, без значение дали делото се преглежда пред областен, областен или даже пред висш съд. Документирано е, че в системата се е влизало даже в тъмната част на денонощието.
Анализът разкрива и други уязвимости, измежду които тази, че областен арбитър от Варна или от Горна Оряховица би могъл да дефинира кое дело да се падне на негов сътрудник от същия или всеки различен съд, като Софийски градски съд, Върховен касационен съд и така нататък
Член на Висш съдебен съвет, осведомен с отчета на външните специалисти, разяснява с изненада пред " Правен свят ", че чиновници от ИТ-отдела на кадровия орган безусловно са саботирали инспекцията.
ИТ-специалистите на Висш съдебен съвет, които дават отговор за действието на системата, са отказали да обезпечат цялостен достъп до сървъра за инцидентно систематизиране на делата на инспекторите, като по този начин са попречили на установяването на точните IP-адреси, от които е ставало разпределянето на каузи, както и дали съзнателно са прикривани следи на нерегламентиран достъп.
Саботажът от страна на служителите от Висш съдебен съвет е единствено един от множеството опити тази система да продължи да действа без никакъв надзор или външен одит. Всеки опит подобен да се реализира през годините е бил провален.
Повече от необичайно е, че компанията, която вкарва в употреба системата, от дълго време няма настоящ контракт с Висш съдебен съвет за поддръжка, само че все пак продължава да извършва работата си изцяло безплатно.
Очакванията са притеснителните разкрития да станат обект на разискване на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет, което въпреки и онлайн, би трябвало да се организира на 9-ти април.
Засега не е ясно какви дейности ще подхващат кадровиците, тъй като, макар че болшинството от тях поддържаха осъществяването на самостоятелен одит, групата от членове на Висш съдебен съвет към ръководителя на Върховен касационен съд неведнъж демонстрираха, че не виждат проблем със сигурността на системата.
Лозан Панов даже влезе в изострен спор с министъра на правораздаването Данаил Кирилов, когато той се усъмни в метода, по който делата се разпределят. Темата се оказа изключително сензитивна за изданията, благосъстоятелност или последващи публицистичната политика на тези на олигарха Иво Прокопиев.
Правосъдният министър стана обект на голям брой медийни офанзиви поради изказванията си, че правосъдни каузи може да се разпределят по нерегламентиран метод заради съществуването на механически недостатъци на компютърната стратегия.
Демонстрираната угриженост от страна на Панов, Атанаска Дишева и Олга Керелска за явно компрометираната и поставяща под подозрение честността на правораздаването в България система има своето разумно пояснение и то се крие в това кой и по какъв начин наложи въпросния компютърен артикул на Висш съдебен съвет в дните сред Коледа и Нова година на 2014 година
Сменяш системата, като подмениш истината
В последните дни като длъжностен министър на правораздаването в служебното държавно управление на проф. Георги Близнашки, малко след предварителните парламентарни избори през октомври 2014 година, Христо Иванов показва тактиката си за промяна на правосъдната система, която има за цел постигането на две основни цели - тотално капсулиране и обезпечаване на недостижимост на съдийското съсловие и фрапантно ограничение на пълномощията на прокуратурата.
С ясното схващане, че ще остане на поста и в новия съдружен кабинет на ГЕРБ и Реформаторския блок, Иванов " завещава " осъществяването на своя правоприемник, т.е. на самия себе си.
За да се реализиран стратегическите цели, обаче, на лансирания от медиите към Прокопиев тогавашен министър на правораздаването са му нужни и серия от кавги, свързани със правосъдната власт.
Разликата този път е, че Иванов взе участие в продуцирането им не като представител на Българския институт за правни начинания, а към този момент като представител на изпълнителната власт.
По отработената скица - в началото появилите се в медиите на Прокопиев гръмки " разкрития " (част от които с създатели адвокати) за неефективността на настоящата към оня миг система за систематизиране на делата, известната като Law Choice, са последвани от " ненадейно " появила се угриженост за правораздаването на група от неправителствени организации, прокарващи лобистки ползи, отпред със Съюза на съдиите в България. Висш съдебен съвет и европейските институции, извършващи мониторинг на правораздаването, са затрупани от апели за инспекция и промяна на системата.
В началото на декември 2014 година към сюжета е причислен и даже тогавашният дипломат на Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан, който в авансово режисирано изявление по бТВ насочва изказвания за операции по съответно дело и става самобитен кръстник на тогавашната съдийка Румяна Ченалова, определяйки я като " гнила ябълка ". По подигравка на ориста, години по-късно дьо Кабан ще се окаже извънредно непосредствен с Прокопиев, а прокситата на последния ще са принудени да употребяват Ченалова за знаме на несполучливите им опити за тотално преодоляване на правосъдната система.
Така в последните два месеца на 2014 година осведомителната стихия е в ход. Правосъдният министър в новото съдружно държавно управление сред ГЕРБ и " реформаторите ", дружно с няколко от кадровиците от тогавашния Висш съдебен съвет, отпред с Калин Калпакчиев, интензивно се заемат с прокарването на решение на кадровия орган, което да докара до инспекция на системата Low Choice, което от своя страна пък да завърши с изработването на нов програмен продукт. Ето и съответната хронолигия - след серия от изявления в медии, благосъстоятелност или гравитиращи към Прокопиев, на 12 ноември 2014 година ССБ праща писмо с изказвания за подозрения в разпределението на съответно дело в Софийски градски съд.
Още същия ден кадровиците Галина Карагьозова, Юлия Ковачева и Калин Калпакчиев внасят въпроса за разискване на съвещанието на Висш съдебен съвет на 13 ноември. Приема се решение за осъществяването на инспекция, като в комисията с изключение на кадровици и чиновници от ИТ-дирекцията на Висш съдебен съвет, изненадващо е включен и " външен специалист ".
Това е Васил Величков, който е показан като консултант в политическия кабинет на вицепремиера Румяна Бъчварова, а преди този момент е заемал същия пост при служебния вицепремиер Илияна Цанова.
Освен че е повече от необичайно представител на изпълнителната власт да ревизира работата на правосъдната система, общото сред Величков, Бъчварова и Цанова е отношението към тях в изданията на Прокопиев.
Във въпросните медии Васил Величков даже има авторски публикации, а дъщерята и зетят на Бъчварова са публицисти, до момента в който за Цанова - изданията се употребяват, с цел да градят положителен имидж, т.е. за лансирането й в обществения живот у нас. Всъщност за Величков също има ПР-статии в " Капитал ".
Едва няколко години по-късно ще се разбере, че въпреки да е представян като консултант, ИТ-експертът от Министерския съвет Васил Величков в действителност е имал консултантски контракт. А в предходен интервал присъединяване в Българската асоциация по осведомителни технологии, в чието управително тяло по това време е и Теодор Захов, съучастник на Прокопиев и съиздател на " Капитал " и " Дневник ".
В същите медии през годините Величков е представян и като " бизнес ангел ", нищо, че компанията му е оповестена във банкрут сега, в който договорът й с Агенцията по вписванията е преустановен.
За броени дни Христо Иванов, като министър, Калин Калпакчиев, като член на Висш съдебен съвет, а Васил Величков, като " ИТ-експерт от Министерски съвет ", стартират в общественото пространство, че системата Low Choice e " пробита " и би трябвало неотложно да бъде сменена. На 17 декември 2014 година Висш съдебен съвет приема, че неотложно би трябвало да започва процедура по Закон за обществените поръчки за избор на
Централизирана система за систематизиране на преписките и делата на инцидентен принцип, със разположен във Висш съдебен съвет сървър. Още на идващия ден министър Иванов нападна Висш съдебен съвет, че не търси незабавно решение, а занапред ще афишира социална поръчка, която ще забави във времето въвеждането на нова система.
На последното за годината съвещание на кадровия орган на 18 декември 2014 година излиза наяве, че Васил Величков е стигнал " доста напред " в обезпечаването на подобаващия реализатор на инцидентното систематизиране на делата.
Той към този момент е провел събирането на три предложения за краткосрочно решение на казуса, едната за 12 000 лева, а другата за 16 000 лева Пред кадровиците Величков стартира концепцията Low Choice да се подмени неотложно: " Взимате решение, в случай че прецените, поръчвате системите за краткосрочно решение на казуса.
Те са подготвени след шест седмици и по този начин се запушват всички дупки, свързани със сигурността ". Оказва се, че другите двама ИТ-експерти, които " проверяват " настоящата към оня миг система за систематизиране на делата, вземат участие в две от компаниите, чиито предложения са показани от Величков на вниманието Висш съдебен съвет.
Едва ли може да се чака от кадровиците да са ИТ-експерти, с цел да знаят, че с подмяната на системата ще се стигне до замяна на истината, само че притиснати от авансово режисирания медиен и външен лобистки напън, под упреците на министъра на правораздаването и околните му членове на Висш съдебен съвет, а и евентуално тъй като са идвали Коледно-новогодишните празници, лансираното от " ангела на Прокопиев " решение е взето.
Така на 29 декември 2014 година сред Висш съдебен съвет и " Смарт Системс 2010 " е подписан контракт на стойност 8 000 лева за разширение и акомодация на функционалността на настоящата система за ръководство на делата. На същия ден Висш съдебен съвет подписва контракт и с " Декстро груп " на стойност 16 000 лева за създаване на нова централизирана осведомителна система.
И както постоянно се получава - краткотрайното решение се оказва непрекъснато. Пет месеца по-късно Висш съдебен съвет ще се откаже от услугите на " Декстро груп " и ще одобри системата за инцидентно систематизиране на делата на " Смарт Системс 2010 ".
Година след краткотрайното решение, Висш съдебен съвет приема анекс към контракта и за въведената Централизирана система за систематизиране на делата са платени 12 000 лева, с цел да се разбере пет години по-късно, че новата система наподобява с нищо не се разграничава от остарялата.
С тази разлика, че ключът за операциите при разпределението на делата е в верния човек. Това пък изяснява и за какво бе тази неистова опозиция против осъществяването на външен одит, освен това от същите кръгове в правосъдната система и отвън нея, които през 2014 година твърдяха, че всяко дело може да бъде разпределено " преднамерено ", вместо инцидентно.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ