Ценен екземпляр на Библията на османотурски се съхранява в Държавен архив-Смолян
Ценен образец на Библията, преведена на османотурски се съхранява в Държавен списък - Смолян, оповестява историкът Валентин Кисьов пред Българска телеграфна агенция.
Книгата, отпечатана през 1827 година в Париж, бе получена тази година като подаяние в Смолянския списък. Първото издание на преведената на османотурски Библия към този момент е колекционерска необичайност, един брой от него се пази в персоналната библиотека на Кемал Ататюрк, прецизира историкът.
За актуалната стойност на книгата се съди и по оповестените цени на аукциони в Европа, на които се оферират единични екземпляри. Изписаната на османотурски книга постъпва във фондовете на Архива като подаяние от Мария Драганова от Смолян. Дарителката, както и архивистите в началото нямат визия какъв е текстът.
След консултация с локалното мюфтийство, първото пояснение е, че това е Старият завет, съдейки единствено по първата страница. Началната страница е на арабски, а текстът по-късно продължава на османотурски. Факсимиле от титулните страници са изпратени за мнение и до специалисти от Националната библиотека, които удостоверяват, че изданието е от 1827 година в Париж.
Валентин Кисьов продължава независимо изследването на историята, обвързвана с това издание и стига до забавни обстоятелства за книгата. Той съпоставя информацията към други екземпляри и открива, че дарената книга е в действителност цялата Библия.
Това е първото отпечатано издание на свещената книга на османотурски, а тиражът е 5000 броя, тъй че до наши дни са останали малко екземпляри. Издателят е Жан Даниел Кифър, професор по турски език, който отпечатва книгата от двата превода на Библията на османотурски, направени от Али Бей и Хаки, прецизира историкът.
Той наблюдава и хронологията на събитията към превеждането на Светото писание епохи обратно. Още от времето на ръководството на Сюлейман Великолепни в средата на 16-и век стартират да превеждат обособени пасажи от Библията, с цел да могат да създадат параленост с Корана и по този метод да търсят тези древен пророчества, изяснява Кисьов.
По-късно Ахмед Мустафа, прочут като Леави, прави по-пълен превод на фрагменти от Библията и на цели псалми.
Предложението за превод на Библията на турски идва от Еразъм Ротердамски, след което е продължено от Коменски. Холандски търговци, които са благодетели на Коменски се ангажират да финансират издаването на книгата. Историкът от Смолянския списък продължава описа си с уточнението, че първият превод е от Яхе Ишак - Хаки, евреин по генезис. След което се прави по-добър и по-пълен превод на Библията от Али Бей.
Самата биография на Али Бей е не по-малко забавна. По генезис е от полска Литва, рожденото му име е Войчех Бобовски, покорен от татари. Продаден като плебей в Константинопол, попада в двореца на везира, където съумява да научи 17 езика, Али Бей е един от най-известните музиканти и поети в империята по това време. Именно той прави цялостния превод на Библията, откакто през 1657 година е освободен от везира като плебей. Али Бей е зает от холандския дипломат в Константинопол да преведе свещения текст. Вторият превод е подготвен през 1665 година
Ръкописите и на двата превода се съхраняват в университета в Лайден. И Хаки, и Али Бей превеждат библията от латински, съгласно Кисьов. Векове по-късно ръкописите са видяни от Робърт Пинкъртън при визитата му в университета в Лайден през 1816 година С издаването на Библията на османотурски се заема основаното през 1804 година в Лондон Библейско общество. Издават я точно в Париж, тъй като там е единствената печатница, която за времето си може да отпечата такава огромна книга. Това е извънредно скъпа книга и ние я притежаваме, показва историкът.
Според Валентин Кисьов тя е популяризирана в Османската империя. Предназначена е била главно за хората от различен етнос в империята - арменци, гърци, българи, които приказват турски, добавя той.
Дарителката Мария Драганова изяснява, че е получила книгата от семейство, живеещо в Родопите. По какъв метод изданието е достигнало и оживяло в района, към този момент остава незнайно, а може би тематика за ново изследване от историците. Във фондовете на Държавен архив-Смолян се съхраняват над 2000 архивни единици с хиляди страници документи на османотурски.
Смолянският списък разполага с най-богатата сбирка от османотурски документи от районните архиви в страната, като множеството от тях са преведени на български. Най-ранният писмен османотурски документ в хранилището в Смолян е датиран от 1615 година - квитанция за заплатен налог "джезие " от жителите на с. Чокманово. А най-ценният османотурски образец в Архива евентуално е точно преводът на Библията.
Книгата, отпечатана през 1827 година в Париж, бе получена тази година като подаяние в Смолянския списък. Първото издание на преведената на османотурски Библия към този момент е колекционерска необичайност, един брой от него се пази в персоналната библиотека на Кемал Ататюрк, прецизира историкът.
За актуалната стойност на книгата се съди и по оповестените цени на аукциони в Европа, на които се оферират единични екземпляри. Изписаната на османотурски книга постъпва във фондовете на Архива като подаяние от Мария Драганова от Смолян. Дарителката, както и архивистите в началото нямат визия какъв е текстът.
След консултация с локалното мюфтийство, първото пояснение е, че това е Старият завет, съдейки единствено по първата страница. Началната страница е на арабски, а текстът по-късно продължава на османотурски. Факсимиле от титулните страници са изпратени за мнение и до специалисти от Националната библиотека, които удостоверяват, че изданието е от 1827 година в Париж.
Валентин Кисьов продължава независимо изследването на историята, обвързвана с това издание и стига до забавни обстоятелства за книгата. Той съпоставя информацията към други екземпляри и открива, че дарената книга е в действителност цялата Библия.
Това е първото отпечатано издание на свещената книга на османотурски, а тиражът е 5000 броя, тъй че до наши дни са останали малко екземпляри. Издателят е Жан Даниел Кифър, професор по турски език, който отпечатва книгата от двата превода на Библията на османотурски, направени от Али Бей и Хаки, прецизира историкът.
Той наблюдава и хронологията на събитията към превеждането на Светото писание епохи обратно. Още от времето на ръководството на Сюлейман Великолепни в средата на 16-и век стартират да превеждат обособени пасажи от Библията, с цел да могат да създадат параленост с Корана и по този метод да търсят тези древен пророчества, изяснява Кисьов.
По-късно Ахмед Мустафа, прочут като Леави, прави по-пълен превод на фрагменти от Библията и на цели псалми.
Предложението за превод на Библията на турски идва от Еразъм Ротердамски, след което е продължено от Коменски. Холандски търговци, които са благодетели на Коменски се ангажират да финансират издаването на книгата. Историкът от Смолянския списък продължава описа си с уточнението, че първият превод е от Яхе Ишак - Хаки, евреин по генезис. След което се прави по-добър и по-пълен превод на Библията от Али Бей.
Самата биография на Али Бей е не по-малко забавна. По генезис е от полска Литва, рожденото му име е Войчех Бобовски, покорен от татари. Продаден като плебей в Константинопол, попада в двореца на везира, където съумява да научи 17 езика, Али Бей е един от най-известните музиканти и поети в империята по това време. Именно той прави цялостния превод на Библията, откакто през 1657 година е освободен от везира като плебей. Али Бей е зает от холандския дипломат в Константинопол да преведе свещения текст. Вторият превод е подготвен през 1665 година
Ръкописите и на двата превода се съхраняват в университета в Лайден. И Хаки, и Али Бей превеждат библията от латински, съгласно Кисьов. Векове по-късно ръкописите са видяни от Робърт Пинкъртън при визитата му в университета в Лайден през 1816 година С издаването на Библията на османотурски се заема основаното през 1804 година в Лондон Библейско общество. Издават я точно в Париж, тъй като там е единствената печатница, която за времето си може да отпечата такава огромна книга. Това е извънредно скъпа книга и ние я притежаваме, показва историкът.
Според Валентин Кисьов тя е популяризирана в Османската империя. Предназначена е била главно за хората от различен етнос в империята - арменци, гърци, българи, които приказват турски, добавя той.
Дарителката Мария Драганова изяснява, че е получила книгата от семейство, живеещо в Родопите. По какъв метод изданието е достигнало и оживяло в района, към този момент остава незнайно, а може би тематика за ново изследване от историците. Във фондовете на Държавен архив-Смолян се съхраняват над 2000 архивни единици с хиляди страници документи на османотурски.
Смолянският списък разполага с най-богатата сбирка от османотурски документи от районните архиви в страната, като множеството от тях са преведени на български. Най-ранният писмен османотурски документ в хранилището в Смолян е датиран от 1615 година - квитанция за заплатен налог "джезие " от жителите на с. Чокманово. А най-ценният османотурски образец в Архива евентуално е точно преводът на Библията.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ