Пазарът на земеделска земя леко изпреварва инфлацията
Цената на земеделската земя е повишена приблизително с 5% през 2018 година Подобен растеж се чака и през 2019 година като няма аргументи, които да доведат до внезапни покачвания или спадове. В същото време повече задгранични вложители излизат от този пазар, а няма информация за други, които възнамеряват да купуват. Това демонстрират данните на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи.
5% растеж въобще не е малко
Поскъпването на земеделските земи с 5% по никакъв начин не е малко за пазар, който е постоянен, разяснява Стайко Стайков, ръководител на асоциацията и акцентира, че този % надвишава инфлацията за предходната година, която по данни на Националния статистически институт е 2.7%.
Цените порастват, въпреки и минимално, поради увеличението на броя на ползвателите, а също и поради обстоятелството, че предлаганата на пазара земя не е чак толкоз доста, изясни той.
Очаквано най-високите цени са на земята в Добрич, която през 2018 година се е търгувала сред 1550 и 2 700 лева на дка, а измежду най-евтините аграрни имоти са тези към Хасково като една от главните аргументи за това е, че парцелите там са доста разпокъсани, което основава компликации при обработването. По-голям растеж от междинния в цената на земята пък се регистрира във Видин поради увеличеното количество ползватели.
Какво спъва пазара
Експертите на асоциацията показват, че има няколко фактора, които въздействат на пазара. Един от тях е многократната смяна в законодателството и по-конкретно към 60 ремонти в Закона за земята. В допълнение неналичието на дълготрайна тактика за развиване на земеделието не обезпечава прогнозируемост. Въпреки извършеното окрупняване на земите в някои региони на страната към момента множеството земи са мощно разпокъсани, което затруднява покупко-продажбите. Средният размер на земеделските земи в Северна България е 5 дка, а в Южна - 8 дка, демонстрират данни на асоциацията. В момента, в случай че има търсене на земя от задгранични вложители, то е за комасирани масиви, уточни Стайков.
Галина Пейчева-Митева, зам.-председател на асоциацията уточни, че идното съставяне на нов Европейски парламент е сложило пауза в редица значими договаряния по новата обща селскостопанска политика, а също по този начин преди 2022 година няма съображение да се чака да се изравни размерът на земеделските дотации сред старите и по-новите в Европейския съюз.
Няма аргументи за внезапни промени
Според асоциацията няма аргументи, заради които да се чакат внезапни промени на пазара на аграрни земи и през тази година. Очакваният растеж в цените още веднъж се предвижда да е към 5%, което на процедура значи да следва инфлацията.
Поскъпване на земеделските земи може да има при засилен интерес от огромни задгранични вложители, само че към този момент няма данни за сходни планове. Пазарът е подобен, че на процедура няма спекулативни покупко-продажби, изясни Стайков. Картината се добавя от сигурност при изповядването на покупко-продажбите и доста дребен второстепенен пазар - при който някой купува за скоро по-късно да продаде парцела.
На първичния пазар собствеността си е сменила към 25-30% от обработваемата земя, която е към 36 млн. дка.
5% растеж въобще не е малко
Поскъпването на земеделските земи с 5% по никакъв начин не е малко за пазар, който е постоянен, разяснява Стайко Стайков, ръководител на асоциацията и акцентира, че този % надвишава инфлацията за предходната година, която по данни на Националния статистически институт е 2.7%.
Цените порастват, въпреки и минимално, поради увеличението на броя на ползвателите, а също и поради обстоятелството, че предлаганата на пазара земя не е чак толкоз доста, изясни той.
Очаквано най-високите цени са на земята в Добрич, която през 2018 година се е търгувала сред 1550 и 2 700 лева на дка, а измежду най-евтините аграрни имоти са тези към Хасково като една от главните аргументи за това е, че парцелите там са доста разпокъсани, което основава компликации при обработването. По-голям растеж от междинния в цената на земята пък се регистрира във Видин поради увеличеното количество ползватели.
Какво спъва пазара
Експертите на асоциацията показват, че има няколко фактора, които въздействат на пазара. Един от тях е многократната смяна в законодателството и по-конкретно към 60 ремонти в Закона за земята. В допълнение неналичието на дълготрайна тактика за развиване на земеделието не обезпечава прогнозируемост. Въпреки извършеното окрупняване на земите в някои региони на страната към момента множеството земи са мощно разпокъсани, което затруднява покупко-продажбите. Средният размер на земеделските земи в Северна България е 5 дка, а в Южна - 8 дка, демонстрират данни на асоциацията. В момента, в случай че има търсене на земя от задгранични вложители, то е за комасирани масиви, уточни Стайков.
Галина Пейчева-Митева, зам.-председател на асоциацията уточни, че идното съставяне на нов Европейски парламент е сложило пауза в редица значими договаряния по новата обща селскостопанска политика, а също по този начин преди 2022 година няма съображение да се чака да се изравни размерът на земеделските дотации сред старите и по-новите в Европейския съюз.
Няма аргументи за внезапни промени
Според асоциацията няма аргументи, заради които да се чакат внезапни промени на пазара на аграрни земи и през тази година. Очакваният растеж в цените още веднъж се предвижда да е към 5%, което на процедура значи да следва инфлацията.
Поскъпване на земеделските земи може да има при засилен интерес от огромни задгранични вложители, само че към този момент няма данни за сходни планове. Пазарът е подобен, че на процедура няма спекулативни покупко-продажби, изясни Стайков. Картината се добавя от сигурност при изповядването на покупко-продажбите и доста дребен второстепенен пазар - при който някой купува за скоро по-късно да продаде парцела.
На първичния пазар собствеността си е сменила към 25-30% от обработваемата земя, която е към 36 млн. дка.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ