За да служиш на изкуството, е потребно сърце, изпълнено с любов
Цена Бояджиева е галеристка в Концертен комплекс "България " на Софийската филхармония. Професионалните й занимания в региона на изобразителното изкуство са предопределени още от нейното детство. Тя израства измежду двама огромни художници - нейния дядо Златю Бояджиев и татко й Георги Бояджиев-Бояджана. Години наред Цена Бояджиева прави напълно различен вид работа, до момента в който откри своето същинско занятие - изкуството, което носи в душата си.
- Какво е за вас работата ви като галерист тъкмо в зала "България "?
- Това е в действителност доста отговорно място, където би трябвало да бъдеш на равнище, на равнището на музиката, която се прави във филхармонията. Софийската филхармония е храм на музиката, кондензиран с огромна история. Тук са творили доста велики композитори, диригенти и солисти. Имах необикновен късмет да попадна на такова място - в зала "България ". Смятам, че съм от хората, които вършат нещо по-различно в своята активност. Не е въпрос да бъдеш единствено създател, а и да подкрепяш изкуството, да го показваш по автентичен и въздействащ метод.
- Работите в тази изложба към този момент петнайсет години. Как се озовахте тук?
- Преди това работих напълно разнообразни неща. Бях даже в "Личен състав " - работа, която нито разбирам, нито усещам, само че е доста виновна. Най-напред ме предложения за чиновник във филхармонията тогавашният шеф Явор Димитров, за което му благодаря. Създаването на тази изложба е негова концепция.
- Как я одобриха музикантите?
- Музикантите са малко по-консервативни. Отначало не одобряваха концепцията. Бяха на мнение, че художествената изложба пречи. Ала в този момент към този момент самите музиканти ни оферират свои близки или другари да вършат изложения. За мен това е победа. Сегашният шеф, диригентът Найден Тодоров, е нравствен човек, който толерира и оказва помощ, не шумно, на хората, които желаят да създадат нещо. Аз персонално му благодаря и да продължава по този сериозен, непоказен метод да подава ръка на изкуството.
- С какви създатели работи галерията?
- Политиката ни е да каним освен художници, само че въобще хора, които се допират до изобразителното изкуство - музиканти или с друга специалност, несъмнено, при избрани критерии. Даваме опция и на деца, като организираме занимания с тях, след което вършим изложения с техни произведения.
- Завършва художественият сезон. Каква е вашата равносметка?
- Всъщност към този момент работим за новия сезон. Изминалият беше доста сериозен и сполучлив - с тридесет изложения. Открих го с експозиция, отдадена на 85-годишнината на зала "България ". А го закривам с галерия на Симеон Кръстев. Едното изложбено пространство е с негови живописни платна, а другото - с плакати, които той е създавал за български филми, за спектакли на операта, за балетни и театрални постановки. Бил е над 20 години основен художник на Софийската опера. Впрочем следва ни още една китайска галерия. Тя е с обръщение посредством изкуството да пропагандираме положителното в индивида.
- Вие сте основали два представителни албума, в които сте присъединили, с техни творби и със фотоси, художници, които са ви гостували.
- Преди няколко години направих албум, отдаден на 80-годишнината на Софийската филхармония. В него събрах документални фотографии, в които е проследена цялата й история още от нейното учредяване през 1928 година В него са включени скъпи фотоси от първите турнета на филхармониците - в Америка, в Съветския съюз, из България. Те отразяват поредно историята на Софийската филхармония. Реших, че историята и на художествената изложба би трябвало да бъде проследена хронологично посредством съчетания от истински художествени произведения и фотографии. Така направих албум в два големоформатни тома. Поканих създатели, взели участие през годините в галерията, да създадат по една истинска рисунка. Включих ги в албума, както и фотоси от откриването на изложбата на всеки от тях. Този двутомен албум е самобитен азбучник, посредством който всеки може да се запознае с активността на изложба "България ". Правили сме и министър председатели на книги. Преди години имах куража да поканя Иван Яхнаджиев с галерия - той показва тук три пъти своето изкуство в жанр бодиарт. С утвърждението на Министерството на културата един от моделите даже представихме на сцената. Тази година реализирахме една истинска форма на изкуството - "Еволюция ", с квартет оркестранти от филхармонията, които свириха ренесансова и барокова музика. Имаше и балетно осъществяване, а Иван Яхнаджиев сътвори двуметрово пано на музикална тематика и го подари на филхармонията.
- Кои от експозициите в изложба "България " през сезона бихте отличили?
- Направихме огромна ретроспективна галерия с произведения от сбирката на Димитър Шиндов - най-вече с работи на Йони Левиев, само че имаше и творби от Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков, Илия Петров и други Впечатли великденската галерия под наслов "Ценности " - икони и дърворезба. Запомнящи се бяха експозициите на Борислав Димитров, Надя Пелева, Валентин Савчев. Бих отличила изложбата на художниците от община "Младост " в София, документалната фотоизложба, отдадена на 120-годишнината на адвокатската гилдия, както и експозицията на Силвана Тодорова и Иво Тодоров. Искам да загатна изявите на Румен Кожухаров, Методи Идакиев, Райнхард Владигеров (с помощта на къщата-музей "Панчо Владигеров "), Симеон Кръстев - живопис и афиш. По покана на Старозагорската опера направих там галерия на Иван Яхнаджиев, представихме също картини от фонда на филхармонията, както и документална експозиция, отдадена на нейната история.
- Оптимистка ли сте за изобразителното изкуство у нас?
- Оптимистка съм, само че осъзнавам, че е належащо то да извърви още дълъг път към душата на българина. Разбрах да вземем за пример, че българинът не може да одобри, че куратор на галерия е съществено нещо. Според това по какъв начин експонираш творбите в една експозиция, може да унищожиш създателя или да ги представиш още по-добре, в сравнение с той самият е очаквал. Реденето на галерия не е лесна изява. Първо, организацията по обезпечаването на творбите, които вярваш, че ще бъдат най-подходящи; второ, тяхното аранжиране е в действителност креативен развой, към който би трябвало да се подхожда доста отговорно. Избраните произведения не са, с цел да бъдат просто леке на стената. Те са положение, страст, посредством които създателят е изискал да стигне до хората.
- Безусловно е признато, че пазарът на изкуство е доста сложен.
- Определено е сложен, но се купуват неща. Например неотдавна проведох галерия на семейство от Пловдив. Той е направил от остарели, изхвърлени предмети лампи, а тя основава нереална живопис. И на двамата нещата звучаха модерно. Две от неговите произведения се купиха. Правила съм изложения съоръжения на петима млади създатели. Някои от музикантите, в чието мнение се вслушвам (те пътуват в чужбина, срещат се със актуалното изкуство), обявиха, че тези съоръжения са велика нелепост. След време, към този момент се бяха пенсионирали, ме поканиха на кафе и ми споделиха: "Ние разбрахме изложбата. " Такава е задачата на куратора - да накара индивида да мисли.
- Представяте разнообразни генерации художници. Един от създателите, с които работите интензивно, е Иван Яхнаджиев.
- Маестро Иван Яхнаджиев осъществя няколко изложения тук. Благодаря му за смелостта като актьор да отстоява и да разпространява своето изкуство. Бих желала повече хора да работят по този начин освободено и да са толкоз "луди ", в смисъл провокативни и предизвикателни в концепциите за изкуство и в техните реализации. Чрез своето изкуство той е дипломат на положителното, от което всички се нуждаем. Да бъдеш майстор или да имаш нрав на служител, закован зад бюрото си, е закононарушение за изкуството.
- Известно е, че част от програмата на галерията включва и работа с деца.
- Тази работа стартира с Иван Яхнаджиев. С него взехме решение да откриваме сезона, като каним деца да рисуват. След това разширихме формата - паралелно с тези, които рисуват, други пеят, свирят. Докато децата рисуват, някои от музикантите показват своята съпричастност, като свирят, и се реализира неповторима атмосфера. Децата ни би трябвало да имат самочувствие, само че да е подплатено с работа, със сериозна възпитателна активност. Иван Яхнаджиев рисува паралелно с децата. Родители купуват някои работи, другите остават за фонда на филхармонията.
- Какво значи да си внучка на Златю Бояджиев?
- Трудно е. Хората гледат лъскавата страна. А в действителност беше сложен живот, мъчно детство. Той беше болен, с парализа, правеше припадъци, тревожехме се, имаше доста стресови положения. Хората в профил си споделят: "А, тя е внучка на Златю Бояджиев, има картини от него... " Да, само че носиш неговия кръст, отговорност като негова внучка. Знаех всичките му персонални и здравословни проблеми. През тези години от моето детство видях обичта на брачната половинка му - баба ми Цветана. Ако не беше до него като сянка, Златю Бояджиев нямаше да го има подобен, какъвто е прочут. Тя беше част от живота му, негова опора, беше се отрекла от своя персонален живот. Вечер да вземем за пример, когато се прибереше изтощен, целият нацапан с багра, тя се грижеше да го почисти, сядаше да го изслуша, да показа проблемите му, насъбрани през миналия ден. Немалка задача в живота на Златю Бояджиев имаше и моята майка Елена, която на 17 години е влезнала в това семейство. Тя е понесла и претърпяла доста. Бих желала в миналото да не приказвам за себе си, за дядо ми, а за тези две дами - моята майка и моята баба. Разбира се, дъщерята на дядо ми, която беше лекарка, се грижеше за неговото здраве. А той изчезваше от време на време и се оказваше, че или си е оперирал жлъчката и напряко ни се обаждаха от болничното заведение, или пък е отишъл да рисува нестинарите в Бургас... Това ни струваше безпокойствие и паники. От друга страна, е шанс, че пораснах с тези хора, тъй като баба ми и майка ми ме научиха на приемливост, на самообладание, да одобрявам другите и да почитам това, което вършат.
- Какви са концепциите ви за идващия сезон на изложба "България "?
- Ще открием сезона с документална галерия при започване на октомври под наслов "90 години Софийска филхармония ". Преди това ще направя изложа за Деня на София с картини от фонда на филхармонията. В края на септември, в градинката пред "Кристал ", ще провеждам експозиция на фотографа Божидар Марков и на неговия наследник Тони, отдадена на живота на филхармонията. Един екран ще бъде инсталиран на основния вход на КК "България ", ще се излъчва изявление с Найден Тодоров, с роман за основаването на филхармонията, с елементи от концерти на наши и гостуващи солисти - ще продължи до Нова година. След това ще има галерия на 120 карикатуристи от целия свят на тематика музика. Ще гостува с галерия едно доста надарено семейство, които основават икони и са едни от най-известните български създатели. Предстоят и доста други забавни изложения. Ще организираме, към този момент по традиция, изобразяване под управлението на Иван Яхнаджиев с деца на филхармоници, от Италианския колеж и деца, които ние каним, само че държим да бъдат от фамилии на музиканти.
.jpg )
Цена Бояджиева с художника Иван Яхнаджиев
Снимка Личен списък
- Какво е за вас работата ви като галерист тъкмо в зала "България "?
- Това е в действителност доста отговорно място, където би трябвало да бъдеш на равнище, на равнището на музиката, която се прави във филхармонията. Софийската филхармония е храм на музиката, кондензиран с огромна история. Тук са творили доста велики композитори, диригенти и солисти. Имах необикновен късмет да попадна на такова място - в зала "България ". Смятам, че съм от хората, които вършат нещо по-различно в своята активност. Не е въпрос да бъдеш единствено създател, а и да подкрепяш изкуството, да го показваш по автентичен и въздействащ метод.
- Работите в тази изложба към този момент петнайсет години. Как се озовахте тук?
- Преди това работих напълно разнообразни неща. Бях даже в "Личен състав " - работа, която нито разбирам, нито усещам, само че е доста виновна. Най-напред ме предложения за чиновник във филхармонията тогавашният шеф Явор Димитров, за което му благодаря. Създаването на тази изложба е негова концепция.
- Как я одобриха музикантите?
- Музикантите са малко по-консервативни. Отначало не одобряваха концепцията. Бяха на мнение, че художествената изложба пречи. Ала в този момент към този момент самите музиканти ни оферират свои близки или другари да вършат изложения. За мен това е победа. Сегашният шеф, диригентът Найден Тодоров, е нравствен човек, който толерира и оказва помощ, не шумно, на хората, които желаят да създадат нещо. Аз персонално му благодаря и да продължава по този сериозен, непоказен метод да подава ръка на изкуството.
- С какви създатели работи галерията?
- Политиката ни е да каним освен художници, само че въобще хора, които се допират до изобразителното изкуство - музиканти или с друга специалност, несъмнено, при избрани критерии. Даваме опция и на деца, като организираме занимания с тях, след което вършим изложения с техни произведения.
- Завършва художественият сезон. Каква е вашата равносметка?
- Всъщност към този момент работим за новия сезон. Изминалият беше доста сериозен и сполучлив - с тридесет изложения. Открих го с експозиция, отдадена на 85-годишнината на зала "България ". А го закривам с галерия на Симеон Кръстев. Едното изложбено пространство е с негови живописни платна, а другото - с плакати, които той е създавал за български филми, за спектакли на операта, за балетни и театрални постановки. Бил е над 20 години основен художник на Софийската опера. Впрочем следва ни още една китайска галерия. Тя е с обръщение посредством изкуството да пропагандираме положителното в индивида.
- Вие сте основали два представителни албума, в които сте присъединили, с техни творби и със фотоси, художници, които са ви гостували.
- Преди няколко години направих албум, отдаден на 80-годишнината на Софийската филхармония. В него събрах документални фотографии, в които е проследена цялата й история още от нейното учредяване през 1928 година В него са включени скъпи фотоси от първите турнета на филхармониците - в Америка, в Съветския съюз, из България. Те отразяват поредно историята на Софийската филхармония. Реших, че историята и на художествената изложба би трябвало да бъде проследена хронологично посредством съчетания от истински художествени произведения и фотографии. Така направих албум в два големоформатни тома. Поканих създатели, взели участие през годините в галерията, да създадат по една истинска рисунка. Включих ги в албума, както и фотоси от откриването на изложбата на всеки от тях. Този двутомен албум е самобитен азбучник, посредством който всеки може да се запознае с активността на изложба "България ". Правили сме и министър председатели на книги. Преди години имах куража да поканя Иван Яхнаджиев с галерия - той показва тук три пъти своето изкуство в жанр бодиарт. С утвърждението на Министерството на културата един от моделите даже представихме на сцената. Тази година реализирахме една истинска форма на изкуството - "Еволюция ", с квартет оркестранти от филхармонията, които свириха ренесансова и барокова музика. Имаше и балетно осъществяване, а Иван Яхнаджиев сътвори двуметрово пано на музикална тематика и го подари на филхармонията.
- Кои от експозициите в изложба "България " през сезона бихте отличили?
- Направихме огромна ретроспективна галерия с произведения от сбирката на Димитър Шиндов - най-вече с работи на Йони Левиев, само че имаше и творби от Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков, Илия Петров и други Впечатли великденската галерия под наслов "Ценности " - икони и дърворезба. Запомнящи се бяха експозициите на Борислав Димитров, Надя Пелева, Валентин Савчев. Бих отличила изложбата на художниците от община "Младост " в София, документалната фотоизложба, отдадена на 120-годишнината на адвокатската гилдия, както и експозицията на Силвана Тодорова и Иво Тодоров. Искам да загатна изявите на Румен Кожухаров, Методи Идакиев, Райнхард Владигеров (с помощта на къщата-музей "Панчо Владигеров "), Симеон Кръстев - живопис и афиш. По покана на Старозагорската опера направих там галерия на Иван Яхнаджиев, представихме също картини от фонда на филхармонията, както и документална експозиция, отдадена на нейната история.
- Оптимистка ли сте за изобразителното изкуство у нас?
- Оптимистка съм, само че осъзнавам, че е належащо то да извърви още дълъг път към душата на българина. Разбрах да вземем за пример, че българинът не може да одобри, че куратор на галерия е съществено нещо. Според това по какъв начин експонираш творбите в една експозиция, може да унищожиш създателя или да ги представиш още по-добре, в сравнение с той самият е очаквал. Реденето на галерия не е лесна изява. Първо, организацията по обезпечаването на творбите, които вярваш, че ще бъдат най-подходящи; второ, тяхното аранжиране е в действителност креативен развой, към който би трябвало да се подхожда доста отговорно. Избраните произведения не са, с цел да бъдат просто леке на стената. Те са положение, страст, посредством които създателят е изискал да стигне до хората.
- Безусловно е признато, че пазарът на изкуство е доста сложен.
- Определено е сложен, но се купуват неща. Например неотдавна проведох галерия на семейство от Пловдив. Той е направил от остарели, изхвърлени предмети лампи, а тя основава нереална живопис. И на двамата нещата звучаха модерно. Две от неговите произведения се купиха. Правила съм изложения съоръжения на петима млади създатели. Някои от музикантите, в чието мнение се вслушвам (те пътуват в чужбина, срещат се със актуалното изкуство), обявиха, че тези съоръжения са велика нелепост. След време, към този момент се бяха пенсионирали, ме поканиха на кафе и ми споделиха: "Ние разбрахме изложбата. " Такава е задачата на куратора - да накара индивида да мисли.
- Представяте разнообразни генерации художници. Един от създателите, с които работите интензивно, е Иван Яхнаджиев.
- Маестро Иван Яхнаджиев осъществя няколко изложения тук. Благодаря му за смелостта като актьор да отстоява и да разпространява своето изкуство. Бих желала повече хора да работят по този начин освободено и да са толкоз "луди ", в смисъл провокативни и предизвикателни в концепциите за изкуство и в техните реализации. Чрез своето изкуство той е дипломат на положителното, от което всички се нуждаем. Да бъдеш майстор или да имаш нрав на служител, закован зад бюрото си, е закононарушение за изкуството.
- Известно е, че част от програмата на галерията включва и работа с деца.
- Тази работа стартира с Иван Яхнаджиев. С него взехме решение да откриваме сезона, като каним деца да рисуват. След това разширихме формата - паралелно с тези, които рисуват, други пеят, свирят. Докато децата рисуват, някои от музикантите показват своята съпричастност, като свирят, и се реализира неповторима атмосфера. Децата ни би трябвало да имат самочувствие, само че да е подплатено с работа, със сериозна възпитателна активност. Иван Яхнаджиев рисува паралелно с децата. Родители купуват някои работи, другите остават за фонда на филхармонията.
- Какво значи да си внучка на Златю Бояджиев?
- Трудно е. Хората гледат лъскавата страна. А в действителност беше сложен живот, мъчно детство. Той беше болен, с парализа, правеше припадъци, тревожехме се, имаше доста стресови положения. Хората в профил си споделят: "А, тя е внучка на Златю Бояджиев, има картини от него... " Да, само че носиш неговия кръст, отговорност като негова внучка. Знаех всичките му персонални и здравословни проблеми. През тези години от моето детство видях обичта на брачната половинка му - баба ми Цветана. Ако не беше до него като сянка, Златю Бояджиев нямаше да го има подобен, какъвто е прочут. Тя беше част от живота му, негова опора, беше се отрекла от своя персонален живот. Вечер да вземем за пример, когато се прибереше изтощен, целият нацапан с багра, тя се грижеше да го почисти, сядаше да го изслуша, да показа проблемите му, насъбрани през миналия ден. Немалка задача в живота на Златю Бояджиев имаше и моята майка Елена, която на 17 години е влезнала в това семейство. Тя е понесла и претърпяла доста. Бих желала в миналото да не приказвам за себе си, за дядо ми, а за тези две дами - моята майка и моята баба. Разбира се, дъщерята на дядо ми, която беше лекарка, се грижеше за неговото здраве. А той изчезваше от време на време и се оказваше, че или си е оперирал жлъчката и напряко ни се обаждаха от болничното заведение, или пък е отишъл да рисува нестинарите в Бургас... Това ни струваше безпокойствие и паники. От друга страна, е шанс, че пораснах с тези хора, тъй като баба ми и майка ми ме научиха на приемливост, на самообладание, да одобрявам другите и да почитам това, което вършат.
- Какви са концепциите ви за идващия сезон на изложба "България "?
- Ще открием сезона с документална галерия при започване на октомври под наслов "90 години Софийска филхармония ". Преди това ще направя изложа за Деня на София с картини от фонда на филхармонията. В края на септември, в градинката пред "Кристал ", ще провеждам експозиция на фотографа Божидар Марков и на неговия наследник Тони, отдадена на живота на филхармонията. Един екран ще бъде инсталиран на основния вход на КК "България ", ще се излъчва изявление с Найден Тодоров, с роман за основаването на филхармонията, с елементи от концерти на наши и гостуващи солисти - ще продължи до Нова година. След това ще има галерия на 120 карикатуристи от целия свят на тематика музика. Ще гостува с галерия едно доста надарено семейство, които основават икони и са едни от най-известните български създатели. Предстоят и доста други забавни изложения. Ще организираме, към този момент по традиция, изобразяване под управлението на Иван Яхнаджиев с деца на филхармоници, от Италианския колеж и деца, които ние каним, само че държим да бъдат от фамилии на музиканти.
Цена Бояджиева с художника Иван Яхнаджиев
Снимка Личен списък
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ