Целта за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС

Целта за присъединение на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз до 2030 година би могла да бъде добре пристигнала за процеса на присъединение на Босна и Херцеговина към Европейски Съюз, само че казусът с конституционните промени и неналичието на политически консенсус, нужен за предприемане на по-нататъшни стъпки към започване на договаряния с Европейски Съюз, може да попречи на тази амбици, оповестява „ European Western Balkans “.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел упорства за ускорение на периодите за присъединение на страните кандидатки към Европейски Съюз. " Разширяването към този момент не е фантазия ", съобщи той на стратегическия конгрес в Блед, Словения, където се събраха водачи от района. Според Мишел е време да се върви напред.

" Все още има доста работа за извършване. Тя ще бъде сложна. Вярвам, че до 2030 година би трябвало да сме подготвени - и от двете страни - да се разтеглим ", сподели Мишел и добави, че разширението към момента е и ще остане развой, учреден на заслугите, което значи осъществяване на критериите за господство на закона, използване на европейските стопански стандарти и координиране с Брюксел във връзка с външната политика.

Пет страни от Западните Балкани имат статут на кандидатки, само че процесът на присъединение е в застой от няколко години. Една от тях е Босна и Херцеговина. След съветската експанзия през декември 2022 година Европейски Съюз даде статут на претенденти на Молдова и Украйна, както и на Босна и Херцеговина. Следващата цел за управляващите на Босна и Херцеговина е започването на преговорни договаряния.

През октомври Европейската комисия ще разгласява отчети за напредъка на Босна и Херцеговина и други страни от Западните Балкани. Според водачите в Босна и Херцеговина те чакат позитивна оценка и рекомендация от Европейската комисия за започване на договаряния.

Лидерите на партиите, съставляващи ръководещото болшинство на държавно равнище, реализираха съглашение след среща в Източно Сараево на 22 август да внесат в парламентарната процедура три законопроекта, свързани с процеса на присъединение към Европейски Съюз.

Един Дилберович, шеф на Дирекцията за европейска интеграция в Босна и Херцеговина, споделя, че през последните няколко месеца се вижда, че управляващите в Босна и Херцеговина работят старателно и реализират съответни резултати.

" Бяха признати няколко закона, които съставляват обилни стъпки към реализирането на целите. Наред с другото, беше признат Законът за изменение на Закона за Висшия правосъден и прокурорски съвет (ВСПС) - първият от четирите закона, свързани с върховенството на закона. Освен това бяха признати Закона за изменение на Закона за омбудсмана по правата на индивида, Закона за свободния достъп до информация и други. Баха подхванати и значими стъпки за напредъка на БиХ в региона на промяната на обществената администрация, миграцията и ръководството на убежището, битката с проведената престъпност и други ", изяснява Дилберович.

Дамир Капиджич, доцент във Факултета по политически науки в Сараево и член на Политическата консултативна група " Балканите в Европа " (BiEPAG), споделя за EWB, че започването на договаряния може да бъде мощен тласък за съдействие сред членовете на ръководещото болшинство в Босна и Херцеговина.

" Подобно съглашение, без значение от неговия темперамент и въпросите, за които се отнася, е сигнал за съществуването на ръководещо болшинство, което е готово да сътрудничи и да прави отстъпки. Това може да бъде за започване на договаряния, само че също по този начин и с друга цел. Ако има съответни и мощни тласъци за такова съдействие, като да вземем за пример започването на договаряния, то ще бъде по-лесно постижимо ", споделя Капиджич.

Изненадващо примирителни думи от страна на водачите на политическите партии, формиращи ръководещата коалиция в Босна и Херцеговина, пристигнаха след месеци на взаимни обвинявания в подкопаване на конституционния ред и нарушение на съдружните съглашения. Непосредствен мотив за това бяха опитите на президента на Република Сръбска да подкопае Конституционния съд на Босна и Херцеговина и престижа на висшия представител Кристиан Шмид посредством приемането на специфични закони в Народното събрание на районен съд.

Кои са главните спънки по европейския път на Босна и Херцеговина?

За да стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз, Босна и Херцеговина би трябвало да извърши 14 съществени целта, посочени в мнението на Европейската комисия от май 2019 година по отношение на кандидатурата ѝ за участие в Европейски Съюз. Тези цели обгръщат области като демокрацията и функционалността на страната, върховенството на закона, главните права и промяната на обществената администрация.

Недим Хогич, откривател от Училището за напреднали проучвания " Сант " Анна ", споделя за EWB, че има две съществени спънки пред европейския път на БиХ.

" Първата е неналичието на консенсус измежду водещите политически участници за това по какъв начин да бъдат изпълнени останалите цели. Втората е разделянето измежду външните участници във връзка с това дали БиХ е подготвена да стартира договаряния и какво равнище на конституционни промени би трябвало или не би трябвало да предприеме ", счита Хогич.

Според него тези разнообразни визии измежду вътрешните участници намират отражение и в интернационалното пространство, което затруднява БиХ да получи ясни критерии, които да дефинират идващите стъпки на страната.

" Това е най-очевидно при осъществяването на решенията на Европейския съд по правата на индивида и по въпроса за държавната благосъстоятелност, където има голям брой разнообразни концепции, които не са хармонизирани ", добавя Хогич.

Дамир Капиджич акцентира, че пречките се въртят към политическата успеваемост и политическите институции.

" Не става въпрос за проблематичност на самите институции или на техните процедури за взимане на решения, а по-скоро за политическите артисти (партии, представители и т.н.), които не одобряват разговора и компромиса като съществени предпоставки в процеса на взимане на политически решения ", счита Капичич.

За разлика от Капиджич и Хогич, шефът на Дирекцията за европейска интеграция в Босна и Херцеговина Дилберович споделя, че в процеса на интеграция в Европейски Съюз избират да приказват за провокации, за които е належащо да се намерят подобаващи решения, а не за спънки.

" За политиката и институциите в Босна и Херцеговина сега е от решаващо значение да продължи позитивната наклонност във връзка с напредъка в осъществяването на 14-те основни целта. На първо място е належащо да се одобряват Закона за съдилищата в Босна и Херцеговина, Закона за попречване на спора на ползи на държавно равнище, както и да се завърши процеса на правене и приемане на Програмата за интеграция на Босна и Херцеговина в Европейски Съюз. От значително значение е също по този начин да се подсигурява, че всичко, което е признато, се извършва и ползва, защото това е нещо, което Европейската комисия също следи и прави оценка ", споделя Дилберович.

Той акцентира, че за започване на договаряния за присъединение първото изискване е постигането на съответни резултати в осъществяването на 14 основни целта, а второто - единомислещо политическо решение на 27-те страни - членки на Европейски Съюз.

" От управляващите и институциите в Босна и Херцеговина зависи да се съсредоточат върху своята част от работата, което значи приемане и използване на допустимо най-вече съответни разпореждания и други актове, защото съответните резултати са най-хубавият мотив за прекосяване към идната фаза на процеса ", заключава Дилберович. /БГНЕС