"Атака" опитва да измъкне ББР от новите правила за държавните дружества
Целта на закона е да тушира споровете на ползи и политическата интервенция при ръководството на държавни сдружения. По тази линия ББР от ден на ден се нуждае от усъвършенстване, откогато под управлението на Стоян Мавродиев тя стартира да раздава огромни заеми на политически свързани лица
© Надежда Чипева Новият Закон за обществените предприятия, с който би трябвало да се усъвършенства ръководството на държавните сдружения, да не важи за банки. Това изненадващо предложение е импортирано сред четенията на плана от петима депутати от " Атака ".
Реално, в случай че се одобри този текст, то той ще извади от обсега на новите по-строги правила в обществения бранш само Българската банка за развиване (ББР) и нейните дъщерни сдружения. Неин принципал е министърът на стопанската система Емил Караниколов, който е точно от квотата на " Атака ", а към метода на ръководство на банката от сегашния й основен изпълнителен шеф Стоян Мавродиев има голям брой рецензии.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Ремонт на закона преди окончателното му приемане се очакваше по няколко изникнали при общественото му разискване тематики. Досега обаче хрумвания за изключения от него не бяха стартирани.
Поправката ББР
Новият текст, който се предлага от " Атака ", е особено от обсега на условия на закона да бъдат извадени кредитните институции и техните дъщерни сдружения. Към момента на тази формулировка дава отговор единствено групата на ББР, която е единствената държавна банка. Към нея има и няколко профилирани сдружения като " Национален гаранционен фонд " и " Микрофинансираща институция Джобс ". Отделно неотдавна бяха основани и нови компании за дялови вложения, лизинг и факторинг.
Мотивите на вносителите са, че има " търговски сдружения с мажоритарно държавно присъединяване, които подлежат на регулация на Българска народна банка, КФН и други и попадането им в обсега на закона би довело до несъответствия и съществуването на двойна и тройна отчетност, което би затруднило активността им ". Освен това се акцентира, че новите правила може да " влязат в дисбаланс " с някои от характерните правила за финансовия бранш, а също и че отчетността при банките към този момент е синхронизирана с положителните практики в Европейски Съюз.
При тези причини обаче не излиза наяве за какво предлагането на " Атака " е от обсега на закона да отпаднат единствено банките и в частност ББР. Например Българската организация за експортно обезпечаване е под надзора на КФН, Българският енергиен холдинг и всичко под шапката му е контролирано от КЕВР и така нататък Освен това в огромната си част задачата на новия закон е точно да тушира споровете на ползи и политическата интервенция при ръководството на държавни сдружения. По тази линия ББР от ден на ден се нуждае от усъвършенстване, изключително откогато под управлението на Мавродиев тя се отдалечава от първичния си план и стартира от ден на ден да раздава огромни заеми на политически свързани лица. Последно през юни банката отпусна рекордно огромен и на практика негарантиран заем в размер на съвсем 20% от капитала й на сдружение, обвързвано с Румен Гайтански-Вълка.
Новият закон не планува непосредствено промени в управителните органи на държавни сдружения, само че неговите условия могат да лимитират опциите им за безконтролни дейности.
Другите промени
Извън противоречивата корекция другите оферти от " Атака " са по провокиралите най-остра дискусия текстове от закона, към които беше реализиран консенсус, и финансовият министър Владислав Горанов изрази съгласи те да отпаднат. Едното е запазването на така наречен забранителен лист в Закона за приватизацията. С новите текстове действително се оферираше раздържавяването на всяко сдружение да минава през утвърждение на Народното събрание, само че депутатите видяха в тях разхлабване на режима и заплаха от скрита приватизация. Освен това отпада и първичната концепция Българската организация за вложения да се влее в Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор (АПСК) и по този начин да се сътвори нова мегаагенция, виновна за ръководството на обществените предприятия. Предложението на " Атака " е АПСК просто да се прекръсти на Агенция за обществените предприятия и надзор и да ѝ се вменят нови функционалности.
Има постъпили и още няколко оферти. Това на Валентина Найденова от Българска социалистическа партия е в същия дух с част от текстовете на " Атака " и адресира запазването на " забранителния лист ". Според нея отпадането на листата отваря опция държавни сдружения да бъдат откраднати с подправяне на документи и да им се назначават мними шефове. Друга група депутати от Българска социалистическа партия, в това число и ръководителят на водещата законопроекта икономическа комисия Петър Кънев, пък предлага непосредствено в закона да бъдат написани условията към управителните органи на обществените предприятия. В в началото импортирания план се предвиждаше те да са в направена от новата организация методология.
Има и предложение от депутата от Вътрешна македонска революционна организация Александър Сабанов, съгласно което в управителните органи на обществените предприятия наложително да влизат представители на служащите, които да бъдат предавани от национално показаните синдикати. Според неговите претекстове такава процедура има в 18 страни в Европейски Съюз и Норвегия, като в 12 от тях представители на служащите и чиновниците в управлението са планувани и за частни компании.
Вероятно законопроектът ще бъде обсъждан на относително бързи обороти тази седмица, като ще се цели да бъде гласуван преди августовската парламентарна почивка. Той е част от поетите от България задължения по пътя към влизането ѝ във валутния механизъм ERM II, като задачата на страната беше всички да са изпълнени до юли 2019 година Сега с изключение на приемането на този закон и поредна порция промени в Закона за ограниченията против изпиране на пари се чакат единствено резултатите от инспекциите на ЕЦБ в шест български банки и нейната цялостна оценка на бранша.
© Надежда Чипева Новият Закон за обществените предприятия, с който би трябвало да се усъвършенства ръководството на държавните сдружения, да не важи за банки. Това изненадващо предложение е импортирано сред четенията на плана от петима депутати от " Атака ".
Реално, в случай че се одобри този текст, то той ще извади от обсега на новите по-строги правила в обществения бранш само Българската банка за развиване (ББР) и нейните дъщерни сдружения. Неин принципал е министърът на стопанската система Емил Караниколов, който е точно от квотата на " Атака ", а към метода на ръководство на банката от сегашния й основен изпълнителен шеф Стоян Мавродиев има голям брой рецензии.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Ремонт на закона преди окончателното му приемане се очакваше по няколко изникнали при общественото му разискване тематики. Досега обаче хрумвания за изключения от него не бяха стартирани.
Поправката ББР
Новият текст, който се предлага от " Атака ", е особено от обсега на условия на закона да бъдат извадени кредитните институции и техните дъщерни сдружения. Към момента на тази формулировка дава отговор единствено групата на ББР, която е единствената държавна банка. Към нея има и няколко профилирани сдружения като " Национален гаранционен фонд " и " Микрофинансираща институция Джобс ". Отделно неотдавна бяха основани и нови компании за дялови вложения, лизинг и факторинг.
Мотивите на вносителите са, че има " търговски сдружения с мажоритарно държавно присъединяване, които подлежат на регулация на Българска народна банка, КФН и други и попадането им в обсега на закона би довело до несъответствия и съществуването на двойна и тройна отчетност, което би затруднило активността им ". Освен това се акцентира, че новите правила може да " влязат в дисбаланс " с някои от характерните правила за финансовия бранш, а също и че отчетността при банките към този момент е синхронизирана с положителните практики в Европейски Съюз.
При тези причини обаче не излиза наяве за какво предлагането на " Атака " е от обсега на закона да отпаднат единствено банките и в частност ББР. Например Българската организация за експортно обезпечаване е под надзора на КФН, Българският енергиен холдинг и всичко под шапката му е контролирано от КЕВР и така нататък Освен това в огромната си част задачата на новия закон е точно да тушира споровете на ползи и политическата интервенция при ръководството на държавни сдружения. По тази линия ББР от ден на ден се нуждае от усъвършенстване, изключително откогато под управлението на Мавродиев тя се отдалечава от първичния си план и стартира от ден на ден да раздава огромни заеми на политически свързани лица. Последно през юни банката отпусна рекордно огромен и на практика негарантиран заем в размер на съвсем 20% от капитала й на сдружение, обвързвано с Румен Гайтански-Вълка.
Новият закон не планува непосредствено промени в управителните органи на държавни сдружения, само че неговите условия могат да лимитират опциите им за безконтролни дейности.
Другите промени
Извън противоречивата корекция другите оферти от " Атака " са по провокиралите най-остра дискусия текстове от закона, към които беше реализиран консенсус, и финансовият министър Владислав Горанов изрази съгласи те да отпаднат. Едното е запазването на така наречен забранителен лист в Закона за приватизацията. С новите текстове действително се оферираше раздържавяването на всяко сдружение да минава през утвърждение на Народното събрание, само че депутатите видяха в тях разхлабване на режима и заплаха от скрита приватизация. Освен това отпада и първичната концепция Българската организация за вложения да се влее в Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор (АПСК) и по този начин да се сътвори нова мегаагенция, виновна за ръководството на обществените предприятия. Предложението на " Атака " е АПСК просто да се прекръсти на Агенция за обществените предприятия и надзор и да ѝ се вменят нови функционалности.
Има постъпили и още няколко оферти. Това на Валентина Найденова от Българска социалистическа партия е в същия дух с част от текстовете на " Атака " и адресира запазването на " забранителния лист ". Според нея отпадането на листата отваря опция държавни сдружения да бъдат откраднати с подправяне на документи и да им се назначават мними шефове. Друга група депутати от Българска социалистическа партия, в това число и ръководителят на водещата законопроекта икономическа комисия Петър Кънев, пък предлага непосредствено в закона да бъдат написани условията към управителните органи на обществените предприятия. В в началото импортирания план се предвиждаше те да са в направена от новата организация методология.
Има и предложение от депутата от Вътрешна македонска революционна организация Александър Сабанов, съгласно което в управителните органи на обществените предприятия наложително да влизат представители на служащите, които да бъдат предавани от национално показаните синдикати. Според неговите претекстове такава процедура има в 18 страни в Европейски Съюз и Норвегия, като в 12 от тях представители на служащите и чиновниците в управлението са планувани и за частни компании.
Вероятно законопроектът ще бъде обсъждан на относително бързи обороти тази седмица, като ще се цели да бъде гласуван преди августовската парламентарна почивка. Той е част от поетите от България задължения по пътя към влизането ѝ във валутния механизъм ERM II, като задачата на страната беше всички да са изпълнени до юли 2019 година Сега с изключение на приемането на този закон и поредна порция промени в Закона за ограниченията против изпиране на пари се чакат единствено резултатите от инспекциите на ЕЦБ в шест български банки и нейната цялостна оценка на бранша.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ