Това субсидиевъдство трябва да спре
Целта на евросубсидията за животновъди е запазване на биологичното многообразие, само че методът, по който се ползва в България, в действителност задълбочи проблемите.
В Европа огромните тревопасни като диви коне, диви говеда (турове), зубри, елени, козирози са били изцяло или съвсем изцяло изтребени за разлика от други континенти. Тяхната роля е заета от домашните животни. Те са пасли към селищата в по-ниските региони - равнини и предпланини (т.нар. стационарна паша) или са се премествали от планините в равнините и назад според от сезоните. Последното, така наречен номадско, отглеждане на животни е било развито в предишното и в България, само че при социализма навсякъде запада.
Преди това самите пастири са поддържали в доста от планините - Стара планина, Осогово, Витоша, елементи от Родопите и Рила, високопланинска безлесна зона, като годишно са опожарявали и унищожавали храстите, главно сибирска хвойна и клек. С прекратяването на тази процедура стартира бързото възобновяване на дървесната и храстовата растителност, което води и до понижаване на доста типове животни, свързани с откритите местообитания.
С цел "възстановяване " на биологичното многообразие в доста от високите планини, изключително Пирин и Централния Балкан, беше позволено субсидиране на паша (т.нар. пасторализъм) в планинските пасища по размер "Агроекологични заплащания " на програмата за развиване на селските региони. Загубена обаче беше причинно-следствената връзка. Самите животни не унищожават тази главно иглолистна растителност като клека и хвойната, тъй като не става за ястие.
При субсидирането дирекциите на националните паркове раздават така наречен пасищни сектори. Но защото не се регистрира какъв % от тях е подобаващ за паша, животните, които постоянно са повече от потенциала, преизпасват и унищожават подобаващите места.
От друга страна, в планините, да вземем за пример в Пирин, са докарани какви ли не породи, неприспособени за паша в такива места. Те страдат от климата на високите планини, боледуват, мъчно се придвижват, храната и водата не са им задоволителни. А също по този начин плашат и гонят дивите животни, които така и така са малобройни - диви кози, елени.
Номадите са употребили билата на планините за паша единствено през лятото. Сега случаи като с конете в Осогово са постоянно събитие - поради целогодишното оставяне на животните да скитат свободно в планината и отвън човешки надзор. Това е рисково за тях, тъй като умират от снегове, студове, хищници и други Но те могат да се трансфорат и в заплаха за хората - към този момент има доста недоволства от срещи с нападателни жребци, бикове, овчарски кучета и други Дано да не съм неприятен оракул, само че въпрос на време е да се случат и произшествия с хора.
Моето мнение, а и на сътрудници, работили по въпроса, е, че това не е отглеждане на животни, а субсидиевъдство, което би трябвало да бъде прекъснато. Паша в сензитивните планински екосистеми може да се ползва лимитирано, главно за запазване на обичайни и застрашени локални породи животни: каракачанска овца, каракачански кон, калоферска коза, родопско късорого говедо и други
Мярката "Пасторализъм " не се ползва там, където действително е нужна. Изчезналите огромни копитни са се срещали в по-ниските елементи на страната. Именно в тези региони неналичието на домашни животни и упадъкът на селата доведоха до изгубването на крайселските мери (пасища и ливади). На доста места те се затвориха, т.е. покриха се с шубраци и дървета, което понижава биологичното многообразие и в прилежащите обработваеми площи. Това е проблем, тъй като хищните инсекти и птици са значими за контрола на растителноядните гризачи и инсекти.
Нужна е фрапантна смяна в режима на подкрепяне на отглеждането на животни точно в равнините и предпланините, в това число и на пашата на козите, които най-силно редуцират храстова и дървесна растителност. Тя би подкрепила както екосистемите, по този начин и поминъка на хората. Домашните животни би трябвало да са там, където постоянно им е било мястото - към селата и градчетата, а не по високите върхове.
В Европа огромните тревопасни като диви коне, диви говеда (турове), зубри, елени, козирози са били изцяло или съвсем изцяло изтребени за разлика от други континенти. Тяхната роля е заета от домашните животни. Те са пасли към селищата в по-ниските региони - равнини и предпланини (т.нар. стационарна паша) или са се премествали от планините в равнините и назад според от сезоните. Последното, така наречен номадско, отглеждане на животни е било развито в предишното и в България, само че при социализма навсякъде запада.
Преди това самите пастири са поддържали в доста от планините - Стара планина, Осогово, Витоша, елементи от Родопите и Рила, високопланинска безлесна зона, като годишно са опожарявали и унищожавали храстите, главно сибирска хвойна и клек. С прекратяването на тази процедура стартира бързото възобновяване на дървесната и храстовата растителност, което води и до понижаване на доста типове животни, свързани с откритите местообитания.
С цел "възстановяване " на биологичното многообразие в доста от високите планини, изключително Пирин и Централния Балкан, беше позволено субсидиране на паша (т.нар. пасторализъм) в планинските пасища по размер "Агроекологични заплащания " на програмата за развиване на селските региони. Загубена обаче беше причинно-следствената връзка. Самите животни не унищожават тази главно иглолистна растителност като клека и хвойната, тъй като не става за ястие.
При субсидирането дирекциите на националните паркове раздават така наречен пасищни сектори. Но защото не се регистрира какъв % от тях е подобаващ за паша, животните, които постоянно са повече от потенциала, преизпасват и унищожават подобаващите места.
От друга страна, в планините, да вземем за пример в Пирин, са докарани какви ли не породи, неприспособени за паша в такива места. Те страдат от климата на високите планини, боледуват, мъчно се придвижват, храната и водата не са им задоволителни. А също по този начин плашат и гонят дивите животни, които така и така са малобройни - диви кози, елени.
Номадите са употребили билата на планините за паша единствено през лятото. Сега случаи като с конете в Осогово са постоянно събитие - поради целогодишното оставяне на животните да скитат свободно в планината и отвън човешки надзор. Това е рисково за тях, тъй като умират от снегове, студове, хищници и други Но те могат да се трансфорат и в заплаха за хората - към този момент има доста недоволства от срещи с нападателни жребци, бикове, овчарски кучета и други Дано да не съм неприятен оракул, само че въпрос на време е да се случат и произшествия с хора.
Моето мнение, а и на сътрудници, работили по въпроса, е, че това не е отглеждане на животни, а субсидиевъдство, което би трябвало да бъде прекъснато. Паша в сензитивните планински екосистеми може да се ползва лимитирано, главно за запазване на обичайни и застрашени локални породи животни: каракачанска овца, каракачански кон, калоферска коза, родопско късорого говедо и други
Мярката "Пасторализъм " не се ползва там, където действително е нужна. Изчезналите огромни копитни са се срещали в по-ниските елементи на страната. Именно в тези региони неналичието на домашни животни и упадъкът на селата доведоха до изгубването на крайселските мери (пасища и ливади). На доста места те се затвориха, т.е. покриха се с шубраци и дървета, което понижава биологичното многообразие и в прилежащите обработваеми площи. Това е проблем, тъй като хищните инсекти и птици са значими за контрола на растителноядните гризачи и инсекти.
Нужна е фрапантна смяна в режима на подкрепяне на отглеждането на животни точно в равнините и предпланините, в това число и на пашата на козите, които най-силно редуцират храстова и дървесна растителност. Тя би подкрепила както екосистемите, по този начин и поминъка на хората. Домашните животни би трябвало да са там, където постоянно им е било мястото - към селата и градчетата, а не по високите върхове.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ