Истинското лице на Русия - да биеш или да не биеш
Целта на битката против домашното принуждение била да се лишават деца от фамилиите им и да се дават на гейове за развъждане. Това настояват някои консервативни и клерикални сили в Русия. А властта услужливо им оказва помощ, написа " Дойче веле ".
На 29 ноември в Русия бе оповестен проектозакон за семейно-битовото принуждение, който ще бъде подложен на разискване до 15 декември, след което ще бъде импортиран в Държавната дума. Разгърналата се полемика ясно сподели, че законопроектът визира някои от най-сериозните несъгласия и спорове в съветското общество, а опитът на създателите на документа да угодят и на едната, и на другата страна провокира всеобщо неспокойствие.
Традиционните полезности или човешките права
За какви несъгласия и спорове става дума? На първо място, проектозаконът съживи все по-изострящата се полемика за това кое е по-важно - отбраната на самостоятелните права на всеки човек или прословутите обичайни полезности, една от които съгласно разбирането на техните апологети е патриархалното семейство.
Всеки опит да се контролират извън връзките в фамилията се възприема от " познавачите на обичайните полезности " като офанзива против фамилията като институция, а и против всичко това, което въпросните апологети пазят. Според известния с радикалните си позиции духовник Дмитрий Смирнов да вземем за пример битката против домашното принуждение е " единствено девиз ", а същинската цел на законопроекта била да улесни някакви си там деятели да лишават деца от съветски фамилии и да ги предават на гейове за развъждане. С оглед на искрено хомофобската политика на сегашните съветски управляващи опасенията на господин Смирнов не наподобяват изключително реалистични, само че по тази причина пък напълно образно показват страховете и комплексите на бранителите на обичайните полезности.
Безконтролна интервенция на държавните органи
Способността и компетентността на съществуващите в Русия правоохранителни, правосъдни и други органи на държавната власт да вземат решение деликатните задания, които им разпорежда законопроектът, будят доста въпроси. Прогресивната общност с право акцентира, че той слага за своя основна цел отбраната на фамилията, която органите на държавната власт преглеждат най-вече от консервативни позиции.
От тази позиция текстът на документа основава спомагателна база за съвсем безконтролната интервенция на държавните органи в персоналния живот на жителите. В доста случаи тази интервенция може да е извънсъдебна, т.е. да се прави по решение на бюрократичните структури. Всички добре помнят по какъв начин прокуратурата разпореди да бъдат конфискувани деца от фамилии на участници в протестни акции, което още един път припомня за това по какъв начин всеки закон в модерна Русия елементарно може да се трансформира в инструмент за политически репресии.
© Associated Press
Щом даже съдът в Русия не дава никаква гаранция за заслужено решение, какво тогава да се чака от някакви дребни служители, които ненадейно са получили правото кулоарно да взимат решения в името на опазването на фамилията? Освен това в законопроекта е отредена огромна роля на публичните организации, само че в модерна Русия тяхната активност е под мощното въздействие на управляващите. Напълно допустимо е да се окаже, че на процедура водеща роля в тази ситуация ще играят не тези деятели, с които духовник Смирнов плаши паството си, а тъкмо такива като него самия - т.е. последователи на староруския модел за образование на децата.
Властта - в задънена улица
Човек може и да не харесва днешната съветска власт, само че въпреки всичко няма по какъв начин да твърди, че всички в Кремъл и в държавното управление утвърждават домашните побои. Проблемът тук е различен. Властта явно счита, че отбраната на обичайните полезности е доста по-важна от отбраната на гражданските права. И тъкмо отсам произтичат всички спорове. Дискусията към проектозакона за домашното принуждение и фамилията за следващ път показва идеологическата задънена улица, в която се намират съветските управляващи.
От една страна, те са принудени да пазят заложените в конституцията полезности и да дават отговор на условията на онази огромна част от обществото, която отхвърля и осъжда битовото принуждение. От друга - те умишлено толерират позицията на радикалните консерватори - и най-много на Руската православна черква. Властите изцяло пренебрегват обстоятелството, че единствено няколко % руснаци постоянно вървят на църква. Или това, че на необятно рекламирания протест на клерикали и консерватори срещу предлагания закон се събраха единствено няколко десетки деятели.
Ясно е за какво: малобройните и искрено маргинални на фона на цялото съветско общество клерикални консерватори са преобладаваща група вътре във властта, защото са необятно показани измежду служителите, депутатите, силовите служби и едрите предприемачи. Те, а не елементарните жители, от името на които се произнасят съветските управляващи, са основните лобисти и проводници на войнстващото мракобесие, което от ден на ден се усилва в живота на Русия през последните години.
Трудно е да се каже дали този законопроект въобще ще бъде признат и в случай че да - в какъв тип и по какъв начин ще се ползва. Но острата полемика към него еднопосочно демонстрира, че разколът и несъгласията в съветското общество нарастват, а опитите на властта да се хареса на всички не водят до нищо положително, като се изключи че озлобяват и радикализират нейните критици.
На 29 ноември в Русия бе оповестен проектозакон за семейно-битовото принуждение, който ще бъде подложен на разискване до 15 декември, след което ще бъде импортиран в Държавната дума. Разгърналата се полемика ясно сподели, че законопроектът визира някои от най-сериозните несъгласия и спорове в съветското общество, а опитът на създателите на документа да угодят и на едната, и на другата страна провокира всеобщо неспокойствие.
Традиционните полезности или човешките права
За какви несъгласия и спорове става дума? На първо място, проектозаконът съживи все по-изострящата се полемика за това кое е по-важно - отбраната на самостоятелните права на всеки човек или прословутите обичайни полезности, една от които съгласно разбирането на техните апологети е патриархалното семейство.
Всеки опит да се контролират извън връзките в фамилията се възприема от " познавачите на обичайните полезности " като офанзива против фамилията като институция, а и против всичко това, което въпросните апологети пазят. Според известния с радикалните си позиции духовник Дмитрий Смирнов да вземем за пример битката против домашното принуждение е " единствено девиз ", а същинската цел на законопроекта била да улесни някакви си там деятели да лишават деца от съветски фамилии и да ги предават на гейове за развъждане. С оглед на искрено хомофобската политика на сегашните съветски управляващи опасенията на господин Смирнов не наподобяват изключително реалистични, само че по тази причина пък напълно образно показват страховете и комплексите на бранителите на обичайните полезности.
Безконтролна интервенция на държавните органи
Способността и компетентността на съществуващите в Русия правоохранителни, правосъдни и други органи на държавната власт да вземат решение деликатните задания, които им разпорежда законопроектът, будят доста въпроси. Прогресивната общност с право акцентира, че той слага за своя основна цел отбраната на фамилията, която органите на държавната власт преглеждат най-вече от консервативни позиции.
От тази позиция текстът на документа основава спомагателна база за съвсем безконтролната интервенция на държавните органи в персоналния живот на жителите. В доста случаи тази интервенция може да е извънсъдебна, т.е. да се прави по решение на бюрократичните структури. Всички добре помнят по какъв начин прокуратурата разпореди да бъдат конфискувани деца от фамилии на участници в протестни акции, което още един път припомня за това по какъв начин всеки закон в модерна Русия елементарно може да се трансформира в инструмент за политически репресии.
© Associated Press
Щом даже съдът в Русия не дава никаква гаранция за заслужено решение, какво тогава да се чака от някакви дребни служители, които ненадейно са получили правото кулоарно да взимат решения в името на опазването на фамилията? Освен това в законопроекта е отредена огромна роля на публичните организации, само че в модерна Русия тяхната активност е под мощното въздействие на управляващите. Напълно допустимо е да се окаже, че на процедура водеща роля в тази ситуация ще играят не тези деятели, с които духовник Смирнов плаши паството си, а тъкмо такива като него самия - т.е. последователи на староруския модел за образование на децата.
Властта - в задънена улица
Човек може и да не харесва днешната съветска власт, само че въпреки всичко няма по какъв начин да твърди, че всички в Кремъл и в държавното управление утвърждават домашните побои. Проблемът тук е различен. Властта явно счита, че отбраната на обичайните полезности е доста по-важна от отбраната на гражданските права. И тъкмо отсам произтичат всички спорове. Дискусията към проектозакона за домашното принуждение и фамилията за следващ път показва идеологическата задънена улица, в която се намират съветските управляващи.
От една страна, те са принудени да пазят заложените в конституцията полезности и да дават отговор на условията на онази огромна част от обществото, която отхвърля и осъжда битовото принуждение. От друга - те умишлено толерират позицията на радикалните консерватори - и най-много на Руската православна черква. Властите изцяло пренебрегват обстоятелството, че единствено няколко % руснаци постоянно вървят на църква. Или това, че на необятно рекламирания протест на клерикали и консерватори срещу предлагания закон се събраха единствено няколко десетки деятели.
Ясно е за какво: малобройните и искрено маргинални на фона на цялото съветско общество клерикални консерватори са преобладаваща група вътре във властта, защото са необятно показани измежду служителите, депутатите, силовите служби и едрите предприемачи. Те, а не елементарните жители, от името на които се произнасят съветските управляващи, са основните лобисти и проводници на войнстващото мракобесие, което от ден на ден се усилва в живота на Русия през последните години.
Трудно е да се каже дали този законопроект въобще ще бъде признат и в случай че да - в какъв тип и по какъв начин ще се ползва. Но острата полемика към него еднопосочно демонстрира, че разколът и несъгласията в съветското общество нарастват, а опитите на властта да се хареса на всички не водят до нищо положително, като се изключи че озлобяват и радикализират нейните критици.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ