Българката с най-четената книга в "Амазон": Българите сме шампиони в оплакването
Целта беше всеки да покаже на децата си по какъв начин може да се отнасяш добре към индивида до себе си, споделя в изявление пред " Монитор " Елена Александрова Лонг, фамилен терапевт – лайф коуч и създател на бестселъра „ Шифърът на Лонг – Тайната на дълготрайните връзки “. Според нея, в случай че младите нямат цели, се трансформират в потомство на моментното облекчаване.
- Елена, веселя се, че ви намирам в България. Книгата ви на британски „ Шифърът на Лонг – Тайната на дълготрайните връзки “ (Long Relationships – Cracking the Relationship Code) оглави класацията на бестселърите в „ Амазон “. Разгадахте ли в действителност кода на фамилните връзки и какво значи за вас този триумф?
- Книгата е основана на дългогодишна работа на разнообразни откриватели, които са се интересували от тематиката по какъв начин да създадем фамилната връзка по-здрава. За мен и брачна половинка ми доказателството беше практиката ни. Когато работим с клиенти, им предлагаме разнообразни тактики за метода, по който да поддържат връзка с колегата. Събрахме всичко това в книгата ни. Става дума за практики и тактики, които са ефикасни и в нашата фамилна връзка. И двамата сме с предходни бракове, които заради една или друга причина не проработиха. Но дръзвам да настоявам, че връзката ни в този момент е съвършена – за нас. Успехът на книгата е въодушевяващ от позиция на това, че хората, които са я прочели, ни пишат и споделят, че са научили неща, които ползват при взаимоотношенията с тяхната половинка. За нас това е най-важният триумф – да реализират нещо по-добро във връзката си и да покажат на децата си по какъв начин може да се отнасяш добре и с почитание към индивида до себе си, да разрешиш споровете, в случай че има такива.
- Вие сте сполучлив фамилен терапевт в Австралия. В момента даже работите със брачна половинка си. У нас постоянно акцентираме, че фамилията като институция се разпада, това по този начин ли е?
- Много хора не се интересуват от това да подпишат парче хартия, а просто желаят да живеят дружно, с цел да се поддържат един различен и да си оказват помощ, да се допълват. И в случай че го правиш откровено, то работи. Затова сме и ние, фамилните терапевти – с цел да дадем бързи хрумвания по какъв начин да се направи нещо реалистично. От дългогодишната ми работа с разнообразни клиенти мога да кажа, че съм срещала доста мощни дами без сътрудник, сполучливи в кариерата си, само че огромна част от тях признават, че нещо им липсва. Все отново сме устроени по този начин, че желаеме да имаме другарче до себе си, някого, с който да се посмееш. Тъжно е да се прибираш вечер в празна къща. Това са потребности, които в случай че не запълним с половинката си, го вършим по различен метод. Но тези способи може да не са потребни за нас - като да вземем за пример пристрастяване към алкохол, нездравословни храни, компютърни игри и така нататък Имаме потребност от нещо, което да посреща така наречен коренни потребности. Точно за това приказваме и в книгата.
- Има ли универсална рецепта за благополучен брак, или всеки би трябвало да откри своята?
- Представете си, че в тази книга са събрани 8-те най-хубави продукта в света. Вие можете да сготвите отлично ядене с един артикул или с всички, които сме предложили. Много постоянно комбинацията е неповторима, само че в случай че нямаш главните артикули, няма по какъв начин да се получи. В самата книга обясняваме по какъв начин комбинацията за всеки е самостоятелна, само че както споделих, главните съставки са наложителни.
- Как въобще породи концепцията за написването на книгата - беше ли планувано, или го решихте непринудено в хода на работата с клиенти?
- Идеята се появи преди години, в хода на работата ни. И в един миг като че ли в действителност назря - все едно преподаваш потребни лекции на хората и виждаш резултата от тях. Така ги опаковахме в книга. Това беше най-хубавият метод да предложим опита си на по-обширен кръг. Всички знаем, че на днешно време не се четат изключително книги, само че е добре, когато знаеш, че може да прелистиш нещо, което ще ти е от изгода.
- Заминавате за Мелбърн през 2005 година. Как решихте да се занимавате с това?
- В България бях преподавател по британски език и шеф в езиков център. Когато отидох там, започнах да работя по планове. Целта беше да реализираме по-добри резултати, да речем, за качествено обслужване в опазването на здравето. Но нямах пряк достъп до хора и клиенти, а това ми липсваше ужасно доста. Като преподавател съм привикнала да виждам по какъв начин хората се развиват, по какъв начин получават нови умения. И когато попаднах на лайф коуч видях какъв брой доста оказва помощ. Тогава взех решение, че желая да правя тъкмо това. Това е все едно да замениш карането на кола от първа - с пета скорост. Беше страхотна атмосфера, в която да се развиваш, да помагаш на хората към себе си. Всички имаме потребност от мъничко подбутване.
- Какво си казвате всякога когато посетите България?
- Винаги виждам две неща - дали хората поддържат градинките и постройките си чисти и дали са усмихнати.
- А усмихнати ли сме? Обикновено оглавяваме класациите за най-недоволните и нещастни народи.
- Ние, българите, сме необикновено положителни в недоволството. Шампиони сме в този спорт. Когато видя ухилен човек на гишето в дадена институция, ми се цялостни душата. Това значи, че харесва това, което прави. Много е значимо да откриеш салдото, изключително при приходите, които получаваме. Щастието стартира от вътре. Ако има градинка в един дом, това значи, че на някой му е било доста хубаво на душата и го е изразил външно.
- Тук, в България, непрестанно разясняваме по какъв начин учителското съсловие към този момент е принизено, няма го оня почит, който преподавателите предизвикваха в предишното. Като някогашен преподавател болно ли ви е за това?
- Само да уточня, че съм била преподавател в езиков център. Но тогава се усещах уважавана. Имах щастието да работя с хора, които в действителност желаеха да учат британски. Учителската специалност е изправена пред провокации на всички места по света. В детството си знаех, че това е индивидът, към който се отнасях с почитание, престиж. А децата на днешно време знаят всичко, материално задоволени са, чакат, че всичко, което изискат, ще бъде изпълнено незабавно. На нас не ни беше доста елементарно и си мислехме, че като създадем по този начин, че на децата да им е по-лесно, ще е по-добре за тях. Оказа се обаче, че имат по-голямо его и не знаят по какъв начин да оценят това, което имат. Жалко е, че всички считаме, че почитание е мръсна дума. Най-тъжното е, че децата ни не знаят по какъв начин да вършат дълготрайни проекти, а учителите бяха тези, които ти оказват помощ да изградиш визията си за света. Ако учителите се усещат застрашени, функциите са комплицирани. Затова мисля, че учителите имат най към този момент потребност от почитание - от децата и от страната.
- Със брачна половинка си даже подготвяте книга за взаимоотношенията с тинейджърите. Трудна ли е връзката с младежите? Често приказваме за скъсаната връзка родители - деца.
- Има две неща, които не знам по какъв начин родителите съумяваме да объркаме. От една страна, им оказваме помощ да имат по-лесен живот, като вършим всичко. От друга обаче - в един миг осъзнаваме, че мързелуват, и тогава започваме да ги подлагаме на критика. Това е безусловно вреден преход. Така децата в никакъв случай не се научават кое е вярно и кое не. Може би поради това губим връзката с тях. Истината е, че в случай че няма дисциплинираност, не получават позитивен коментар, когато се движат в вярната посока, и нямат цели, младежите губят силата си и се трансформират в едно потомство на моментното облекчаване. Затова си мисля, че тази книга ще е доста по-трудна за писане.
Визитка:
Елена Александрова Лонг е приключила Софийски университет „ Свети Климент Охридски”, компетентност „ Английска филология”
Била е учител и шеф на езиков център
От 2005 година живее и работи в Австралия - в началото в Мелбърн, а по-късно се реалокира в Сидни, откъдето е брачният партньор й
Работи като фамилен терапевт
Заедно с него написа книгата” Long Relationships – Cracking the Relationship Code”, която се трансформира в бестселър
Синът й работи като компютърен аниматор и е приключил Кралския институт по технологиите в Мелбърн, Австралия
- Елена, веселя се, че ви намирам в България. Книгата ви на британски „ Шифърът на Лонг – Тайната на дълготрайните връзки “ (Long Relationships – Cracking the Relationship Code) оглави класацията на бестселърите в „ Амазон “. Разгадахте ли в действителност кода на фамилните връзки и какво значи за вас този триумф?
- Книгата е основана на дългогодишна работа на разнообразни откриватели, които са се интересували от тематиката по какъв начин да създадем фамилната връзка по-здрава. За мен и брачна половинка ми доказателството беше практиката ни. Когато работим с клиенти, им предлагаме разнообразни тактики за метода, по който да поддържат връзка с колегата. Събрахме всичко това в книгата ни. Става дума за практики и тактики, които са ефикасни и в нашата фамилна връзка. И двамата сме с предходни бракове, които заради една или друга причина не проработиха. Но дръзвам да настоявам, че връзката ни в този момент е съвършена – за нас. Успехът на книгата е въодушевяващ от позиция на това, че хората, които са я прочели, ни пишат и споделят, че са научили неща, които ползват при взаимоотношенията с тяхната половинка. За нас това е най-важният триумф – да реализират нещо по-добро във връзката си и да покажат на децата си по какъв начин може да се отнасяш добре и с почитание към индивида до себе си, да разрешиш споровете, в случай че има такива.
- Вие сте сполучлив фамилен терапевт в Австралия. В момента даже работите със брачна половинка си. У нас постоянно акцентираме, че фамилията като институция се разпада, това по този начин ли е?
- Много хора не се интересуват от това да подпишат парче хартия, а просто желаят да живеят дружно, с цел да се поддържат един различен и да си оказват помощ, да се допълват. И в случай че го правиш откровено, то работи. Затова сме и ние, фамилните терапевти – с цел да дадем бързи хрумвания по какъв начин да се направи нещо реалистично. От дългогодишната ми работа с разнообразни клиенти мога да кажа, че съм срещала доста мощни дами без сътрудник, сполучливи в кариерата си, само че огромна част от тях признават, че нещо им липсва. Все отново сме устроени по този начин, че желаеме да имаме другарче до себе си, някого, с който да се посмееш. Тъжно е да се прибираш вечер в празна къща. Това са потребности, които в случай че не запълним с половинката си, го вършим по различен метод. Но тези способи може да не са потребни за нас - като да вземем за пример пристрастяване към алкохол, нездравословни храни, компютърни игри и така нататък Имаме потребност от нещо, което да посреща така наречен коренни потребности. Точно за това приказваме и в книгата.
- Има ли универсална рецепта за благополучен брак, или всеки би трябвало да откри своята?
- Представете си, че в тази книга са събрани 8-те най-хубави продукта в света. Вие можете да сготвите отлично ядене с един артикул или с всички, които сме предложили. Много постоянно комбинацията е неповторима, само че в случай че нямаш главните артикули, няма по какъв начин да се получи. В самата книга обясняваме по какъв начин комбинацията за всеки е самостоятелна, само че както споделих, главните съставки са наложителни.
- Как въобще породи концепцията за написването на книгата - беше ли планувано, или го решихте непринудено в хода на работата с клиенти?
- Идеята се появи преди години, в хода на работата ни. И в един миг като че ли в действителност назря - все едно преподаваш потребни лекции на хората и виждаш резултата от тях. Така ги опаковахме в книга. Това беше най-хубавият метод да предложим опита си на по-обширен кръг. Всички знаем, че на днешно време не се четат изключително книги, само че е добре, когато знаеш, че може да прелистиш нещо, което ще ти е от изгода.
- Заминавате за Мелбърн през 2005 година. Как решихте да се занимавате с това?
- В България бях преподавател по британски език и шеф в езиков център. Когато отидох там, започнах да работя по планове. Целта беше да реализираме по-добри резултати, да речем, за качествено обслужване в опазването на здравето. Но нямах пряк достъп до хора и клиенти, а това ми липсваше ужасно доста. Като преподавател съм привикнала да виждам по какъв начин хората се развиват, по какъв начин получават нови умения. И когато попаднах на лайф коуч видях какъв брой доста оказва помощ. Тогава взех решение, че желая да правя тъкмо това. Това е все едно да замениш карането на кола от първа - с пета скорост. Беше страхотна атмосфера, в която да се развиваш, да помагаш на хората към себе си. Всички имаме потребност от мъничко подбутване.
- Какво си казвате всякога когато посетите България?
- Винаги виждам две неща - дали хората поддържат градинките и постройките си чисти и дали са усмихнати.
- А усмихнати ли сме? Обикновено оглавяваме класациите за най-недоволните и нещастни народи.
- Ние, българите, сме необикновено положителни в недоволството. Шампиони сме в този спорт. Когато видя ухилен човек на гишето в дадена институция, ми се цялостни душата. Това значи, че харесва това, което прави. Много е значимо да откриеш салдото, изключително при приходите, които получаваме. Щастието стартира от вътре. Ако има градинка в един дом, това значи, че на някой му е било доста хубаво на душата и го е изразил външно.
- Тук, в България, непрестанно разясняваме по какъв начин учителското съсловие към този момент е принизено, няма го оня почит, който преподавателите предизвикваха в предишното. Като някогашен преподавател болно ли ви е за това?
- Само да уточня, че съм била преподавател в езиков център. Но тогава се усещах уважавана. Имах щастието да работя с хора, които в действителност желаеха да учат британски. Учителската специалност е изправена пред провокации на всички места по света. В детството си знаех, че това е индивидът, към който се отнасях с почитание, престиж. А децата на днешно време знаят всичко, материално задоволени са, чакат, че всичко, което изискат, ще бъде изпълнено незабавно. На нас не ни беше доста елементарно и си мислехме, че като създадем по този начин, че на децата да им е по-лесно, ще е по-добре за тях. Оказа се обаче, че имат по-голямо его и не знаят по какъв начин да оценят това, което имат. Жалко е, че всички считаме, че почитание е мръсна дума. Най-тъжното е, че децата ни не знаят по какъв начин да вършат дълготрайни проекти, а учителите бяха тези, които ти оказват помощ да изградиш визията си за света. Ако учителите се усещат застрашени, функциите са комплицирани. Затова мисля, че учителите имат най към този момент потребност от почитание - от децата и от страната.
- Със брачна половинка си даже подготвяте книга за взаимоотношенията с тинейджърите. Трудна ли е връзката с младежите? Често приказваме за скъсаната връзка родители - деца.
- Има две неща, които не знам по какъв начин родителите съумяваме да объркаме. От една страна, им оказваме помощ да имат по-лесен живот, като вършим всичко. От друга обаче - в един миг осъзнаваме, че мързелуват, и тогава започваме да ги подлагаме на критика. Това е безусловно вреден преход. Така децата в никакъв случай не се научават кое е вярно и кое не. Може би поради това губим връзката с тях. Истината е, че в случай че няма дисциплинираност, не получават позитивен коментар, когато се движат в вярната посока, и нямат цели, младежите губят силата си и се трансформират в едно потомство на моментното облекчаване. Затова си мисля, че тази книга ще е доста по-трудна за писане.
Визитка:
Елена Александрова Лонг е приключила Софийски университет „ Свети Климент Охридски”, компетентност „ Английска филология”
Била е учител и шеф на езиков център
От 2005 година живее и работи в Австралия - в началото в Мелбърн, а по-късно се реалокира в Сидни, откъдето е брачният партньор й
Работи като фамилен терапевт
Заедно с него написа книгата” Long Relationships – Cracking the Relationship Code”, която се трансформира в бестселър
Синът й работи като компютърен аниматор и е приключил Кралския институт по технологиите в Мелбърн, Австралия
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ