Целият ѝ живот е свързан с театъра и киното, но

Целият ѝ живот е обвързван с театъра и киното, само че тя избира да стои настрана от медийното внимание и рядко дава изявленията. Не крие, че в такива моменти се вцепенява. Тя не скри страстите си и по време на по връчване на театралните награди “Аскеер ” преди ден, когато за трети път в кариерата си беше отличена за най-хубава водеща женска роля.

Тя е Мария Каварджикова и от повече от три десетилетия е едно от лицата на Народния спектакъл “Иван Вазов ”. На 24 май тя получи “Аскеер ” за превъплащението ѝ в Пилар от “Една испанска пиеса ” на режисьорката Бина Харалампиева в Малък градски спектакъл “Зад канала ”.

“Не съм готова за нищо друго, с изключение на да плача сега. Сигурно мога да кажа нещо обаче ме е хванало нещо по този начин за гърлото. Честит празник ”, сподели само актрисата преди да благодари на сътрудниците си, измежду които беше и Малин Кръстев, взел “Аскеер ” за водеща мъжка роля за присъединяване му в същата режисура.

Това е третата сходна премия за Каварджикова, откакто тя беше отличена за най-хубава водеща женска роля през 1997 година в “Спускане от връх Морган ” и през 1999 година в “Бившата мис на дребния град ” . Актрисата има и премия за основна женска роля от Съюза на артистите в България за присъединяване си в “На дъното ” .

“С течение на времето разбираш, че всичко е краткотрайно. И аз за себе си пресявам нещата, които са значими за мен. Не се възнамерявам над тежки въпроси като този дали вардя вътрешната си сила за функциите на сцената. За да си правя работата добре, е нужна дисциплинираност, прочувствена и физическа ”, споделя Каварджикова в едно от последните си изявленията - пред онлайн изданието.

Тя споделя, че въпреки актьорите да са непрекъснато на работа, уединението и специалността им от време на време “вървят ръка за ръка ”.

“Колкото до публичността, аз я имам в остатък. Такава е специалността ми. Не е нужно да омръзвам на хората и с размишления за живота. Да не приказваме, че хейтърството - тази съвременна дума, ме смазва. Като не харесваш, недей най-малко да мразиш. Агресията е едно от нещата, които ме стресират най-вече. ”

Мария Каварджикова е родена на 2 ноември 1956 година в Крумовград. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов “ в класа на професор Надежда Сейкова през 1978 година Първо играе в Драматичен спектакъл “Боян Дановски “ в Перник до 1986 година, а до 1990 година е в “Сълза и смях ”. От 1991 година до през днешния ден работи в Народен спектакъл “Иван Вазов ”.

Сред най-популярните ѝ функции там са Естър Франц в “Цената ” от Артър Милър, Васа във “Васа Железнова 1910 ” от Максим Горки, Елмира в “Тартюф ” от Молиер, Алис Мор в “Човек за всички времена ” от Робърт Болт, Констънс Тъкърмън в “Есенна градина ” от Лилиан Хелман, Аркадина в “Чайка ” от Чехов, Лейди Макбет в “Макбет ” от Шекспир, Мисис Чивли в “Идеалният мъж ” от Оскар Уайлд и други.

Каварджикова има над 50 превъплащения в театъра и евентуално още толкоз в киното. Играе в паметни ленти като “Оркестър без име “, “Лавина “ и “Куче в чекмедже “ - и трите от 1982 година През 1987 година е час от сериала “Дом за нашите деца ”, а след това играе и във филми като “Версенжеторикс “ (1999), “Една калория деликатност “ (2003), “Госпожа Динозавър “ (2003) и “Ако някой те обича “ (2010).