Журналист разкри тайната на успеха на Япония срещу К-19
Целият свят споделя, че в Япония има триумф с ковид. Един японски публицист - Джуня Ябуучи, описа пред Българска национална телевизия какви са обстоятелствата и по какъв начин Япония е съумяла да сътвори своето обръщение по отношение на тази болест.
Тук вирусът взима малко жертви. Япония има застаряващо население, 18 пъти по-голямо от българското. Но дневната смъртност не стига 80 и при най-големия пик. Затова светът хвали японския триумф.
- И японците ли виждат триумф? Ако е по този начин, от кое място пристигна той?
- Всъщност не са доста японците, които виждат триумф в оправянето с ковид. Да, в Япония няма взрив на инфектираните като в някои европейски страни или в Съединени американски щати. Но сега в съвсем цялата страна има растеж на случаите, изключително в най-гъсто обитаемоте места: над 2000 в Токио и над 7000 в цялата страна на ден.
На 7-и януари японското държавно управление разгласи изключително състояние за региона на Токио. Знам, че броят случаи на глава от популацията към момента е невисок спрямо Вашата страна, да вземем за пример. И аз бих желал да знам за какво. Причините се търсят в два аспекта – институционален и културен.
Ябуучи следи науката и опазването на здравето в японската социална телевизия NHK. Журналистът изяснява логиката на японските ограничения. А тя е елементарна. Трябва единствено да избегнеш “сан мицу”.
- Сан мицу “ е средата, в която Ковид-19 се популяризира елементарно: скупчване на хора, непосредствен контакт и затворени пространства, на британски – 3 С-та. На японски 3 е “сан”, надлежно 3 детайла, които улесняват разпространяването на болестта.
Японските експерти от Центъра за надзор на инфекциозните заболявания създадоха понятието. Те откриха, че болестта се предава интензивно тук-там, където са налице тези три детайла – да вземем за пример, дребни стаи, цялостни с хора, без вентилация. Оттогава „ ранг мицу “ доби популярност, в това число и посредством Световната здравна организация.
Правителството и локалните управляващи започнаха да предизвикват положителното проветряване, с цел да заобикалят сходни обстановки. Днес мъчно ще намерите ресторант без вентилация в Япония.
Властите разгласиха “сан мицу” и хората го схванаха бързо. То стана и израз на годината. Но и традицията оказва помощ. Например, японците се мият постоянно и ръкуват рядко.
- Не може и да се подцени фактът, че Япония има добър достъп до здравна грижа и лекарите и сестрите работят старателно в борбата против Ковид-19. Колкото до културните аспекти, Япония има просвета на миене на ръце и стерилизация. Липсва опозиция против маските.
Има и строга обществена норма, че би трябвало да се държиш като близките. Когато другият носи маска, е доста мъчно да не носиш и ти. И другаде има такава норма, само че в Япония е доста строга. Околните оказват напън.
- Но има ли хора или групи, които оказват опозиция?
- Почти всички носят маски във влака или в магазина. Дори без ковид, японците нормално носят маски през зимата. Свикнали са и малко на брой ги отхвърлят. От самото начало носим маски на работното място, където прекарваме близо една трета от деня – цели 8 часа.
- Как японците реагират на имунизацията?
- Мнозина наподобява желаят да се имунизират, съгласно нашите анкети – към една трета. Репортажите ни за имунизациите се гледат доста. Някои ги назовават “лъч надежда”, изключително в икономическите браншове, с цел да се задвижи стопанската система. Въпреки това някои са срещу имунизациите, тъй като имат опасения за сигурността им.
- Как японските управляващи градят общественото си обръщение – посредством вяра или посредством боязън?
- Използват и двете тактики. Японското държавно управление и локалните управляващи пробват да постановат ефикасни ограничения, вслушвайки се в препоръките на инфекционистите. Усещането за рецесия го има. Посланието е: „ Ако не ограничим болестта, здравната система ще се срине и повече хора ще изгубят живота си. “
И още: „ Трябва да преодолеем тази сложна обстановка, с цел да можем да открием Олимпийските игри “. Понякога подчертават и върху вярата за близкото бъдеще. Въпреки това държавното управление и локалните управляващи имат терзания, че в случай че се спре всякакво придвижване, стопанската система ще изпита компликации.
Затова подхващат акции, като „ Излез да пътуваш “ и „ Излез да ядеш “, като в същото време постановат ограничения за противопоставяне на инфекцията. Така като че ли настъпват по едно и също време и газта, и спирачката. И усложняват посланието към популацията в последно време.
- И най-после, какво трансформира пандемията?
- О, сложен въпрос. Смята се, че японското общество се трансформира. Тенденциите водят към повече отдалечено образование и работа. Въпреки че пандемията удостовери значимостта на човешките връзки, от ден на ден хора се изолират. Например, в естествена година хората честват Нова година в родния си град.
Тази година имаше апел да се лимитират пътуванията – и мнозина не се прибраха вкъщи. Друг образец. Навръх Нова година доста хора посещават светилища и храмове. Не и в този момент.
Тепърва ще забележим дали тази просвета ще се върне, откакто пандемията бъде овладяна. Но, съгласно мен, наклонността ще продължи.
Тук вирусът взима малко жертви. Япония има застаряващо население, 18 пъти по-голямо от българското. Но дневната смъртност не стига 80 и при най-големия пик. Затова светът хвали японския триумф.
- И японците ли виждат триумф? Ако е по този начин, от кое място пристигна той?
- Всъщност не са доста японците, които виждат триумф в оправянето с ковид. Да, в Япония няма взрив на инфектираните като в някои европейски страни или в Съединени американски щати. Но сега в съвсем цялата страна има растеж на случаите, изключително в най-гъсто обитаемоте места: над 2000 в Токио и над 7000 в цялата страна на ден.
На 7-и януари японското държавно управление разгласи изключително състояние за региона на Токио. Знам, че броят случаи на глава от популацията към момента е невисок спрямо Вашата страна, да вземем за пример. И аз бих желал да знам за какво. Причините се търсят в два аспекта – институционален и културен.
Ябуучи следи науката и опазването на здравето в японската социална телевизия NHK. Журналистът изяснява логиката на японските ограничения. А тя е елементарна. Трябва единствено да избегнеш “сан мицу”.
- Сан мицу “ е средата, в която Ковид-19 се популяризира елементарно: скупчване на хора, непосредствен контакт и затворени пространства, на британски – 3 С-та. На японски 3 е “сан”, надлежно 3 детайла, които улесняват разпространяването на болестта.
Японските експерти от Центъра за надзор на инфекциозните заболявания създадоха понятието. Те откриха, че болестта се предава интензивно тук-там, където са налице тези три детайла – да вземем за пример, дребни стаи, цялостни с хора, без вентилация. Оттогава „ ранг мицу “ доби популярност, в това число и посредством Световната здравна организация.
Правителството и локалните управляващи започнаха да предизвикват положителното проветряване, с цел да заобикалят сходни обстановки. Днес мъчно ще намерите ресторант без вентилация в Япония.
Властите разгласиха “сан мицу” и хората го схванаха бързо. То стана и израз на годината. Но и традицията оказва помощ. Например, японците се мият постоянно и ръкуват рядко.
- Не може и да се подцени фактът, че Япония има добър достъп до здравна грижа и лекарите и сестрите работят старателно в борбата против Ковид-19. Колкото до културните аспекти, Япония има просвета на миене на ръце и стерилизация. Липсва опозиция против маските.
Има и строга обществена норма, че би трябвало да се държиш като близките. Когато другият носи маска, е доста мъчно да не носиш и ти. И другаде има такава норма, само че в Япония е доста строга. Околните оказват напън.
- Но има ли хора или групи, които оказват опозиция?
- Почти всички носят маски във влака или в магазина. Дори без ковид, японците нормално носят маски през зимата. Свикнали са и малко на брой ги отхвърлят. От самото начало носим маски на работното място, където прекарваме близо една трета от деня – цели 8 часа.
- Как японците реагират на имунизацията?
- Мнозина наподобява желаят да се имунизират, съгласно нашите анкети – към една трета. Репортажите ни за имунизациите се гледат доста. Някои ги назовават “лъч надежда”, изключително в икономическите браншове, с цел да се задвижи стопанската система. Въпреки това някои са срещу имунизациите, тъй като имат опасения за сигурността им.
- Как японските управляващи градят общественото си обръщение – посредством вяра или посредством боязън?
- Използват и двете тактики. Японското държавно управление и локалните управляващи пробват да постановат ефикасни ограничения, вслушвайки се в препоръките на инфекционистите. Усещането за рецесия го има. Посланието е: „ Ако не ограничим болестта, здравната система ще се срине и повече хора ще изгубят живота си. “
И още: „ Трябва да преодолеем тази сложна обстановка, с цел да можем да открием Олимпийските игри “. Понякога подчертават и върху вярата за близкото бъдеще. Въпреки това държавното управление и локалните управляващи имат терзания, че в случай че се спре всякакво придвижване, стопанската система ще изпита компликации.
Затова подхващат акции, като „ Излез да пътуваш “ и „ Излез да ядеш “, като в същото време постановат ограничения за противопоставяне на инфекцията. Така като че ли настъпват по едно и също време и газта, и спирачката. И усложняват посланието към популацията в последно време.
- И най-после, какво трансформира пандемията?
- О, сложен въпрос. Смята се, че японското общество се трансформира. Тенденциите водят към повече отдалечено образование и работа. Въпреки че пандемията удостовери значимостта на човешките връзки, от ден на ден хора се изолират. Например, в естествена година хората честват Нова година в родния си град.
Тази година имаше апел да се лимитират пътуванията – и мнозина не се прибраха вкъщи. Друг образец. Навръх Нова година доста хора посещават светилища и храмове. Не и в този момент.
Тепърва ще забележим дали тази просвета ще се върне, откакто пандемията бъде овладяна. Но, съгласно мен, наклонността ще продължи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ