Журналистът Иво Иванов: Америка бе светлина в мрака, сега е разединена
Целият свят е вперил взор в Съединени американски щати, където се взема решение борбата за Белия дом. Интригата ще остане до последния миг. Дотогава и двамата кандитати Доналд Тръмп 
Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския и демократът Джо Байдън ще продължат да упорстват, че Америка има потребност от смяна. Двамата обаче виждат тази смяна по друг метод. Кой е по-добрият избор за Щатите - следва да забележим.
Америка е воин, който е на път да изгуби опорно-двигателния си уред. И в случай че това стане, ще страда освен обездвижената страна, която подари разказите ми с толкоз доста прелестни герои - ще страда целият свят. Това показа за Novini.bg журналистът и публицист Иво Иванов, който от години живее в Съединени американски щати.
Г-н Иванов, в своите книги имате истории за възходи и падения, за подвиг и за моменти на кръстопът. В разказите може да се открие друг нюанс от америнското общество. Какъв воин обаче е Америка през днешния ден?
Поглеждайки обратно към изпълнените с завършения десетилетия, в които събирах историите си из всички кътчета на Америка, си давам сметка, че съм се натъквал на безчет разнородни, колоритни, ексцентрични, самобитни, от време на време даже леко луди хора. Постепенно осъзнах, че самата страна е едно от основните настоящи лица в моите разкази, защото героите им значително бяха нейно отражение.
От момента, в който кракът ми стъпи на летище "Кенеди " през 1990 година бях обаян от тази пъстра, непредвидима амалгама от несъгласия, която някак си бе съумяла да реализира хармонично общуване сред толкоз доста култури, раси, вероизповедания и убеждения.
И опорнодвигателният уред на това само по рода си общество бе вярата в концепцията, че персоналната независимост, демокрацията и правото на избор са изконни човешки права. Жива ли е към момента тази концепция?
Днес, тъкмо трийсет години по-късно ми е мъчно да разпозная страната, от която бях удивен и запленен. Навремето можех да скитам с месеци сред двата бряга и да се срещам с хиляди хора без да схвана на коя партия симпатизират и какви са политическите им убеждения. Хората бяха просто американци. Те се вглеждаха един в различен и виждаха...други хора.
С човешки качества, цели, недостатъци, житейски триумфи, разочарования и фантазии. В последните години това се промени и през днешния ден обществото е мъчително разранено, политизирано и сегментирано. Напрежението витае във въздуха - то е осезаемо...почти тактилно. Хората се вглеждат един в различен и присвиват очи - те към този момент не виждат просто други американци. Те виждат другари и врагове, демократи и републиканци, либерали и консерватори. Цветовата гама, която правеше Америка толкоз красива е трагично лимитирана и всичко към този момент е боядисано или в синьо или в алено. Нюансите изчезват, а дружно с тях изчезват и задръжките. Какъв воин е Америка сега? Това е прекрасен въпрос с неприятен отговор.
За страдание Америка е воин, който е на път да изгуби опорно-двигателния си уред. И в случай че това стане, ще страда освен обездвижената страна, която подари разказите ми с толкоз доста прелестни герои - ще страда целият свят.
Сн. Getty Images
Правилен ли е паралелът сред настоящето разделяне измежду американците с времето на Мартин Лутер Кинг. Не единствено в обществено, само че и в политическо отношение?
Да, паралелът е сполучлив, само че в това време непълен. Разделението има и расови оттенъци, несъмнено, само че през днешния ден то е стимулирано не толкоз от количеството на меланин в кожата колкото от други неща. Има доста фактори и ползи, които стоят зад разрушителната фрагментация на американското общество. Може би най-значителният е голямата бездна, която се образува там, където в миналото е имало междинна класа.
Зеещото разстояние сред най-богатите и всички останали е доста близо по индикатори до това, което е провокирало Френската гражданска война в края на 18 век.
2020 година направи доста пакости, само че един от дребното и скъпи жестове бе, че ни накара най-сетне да погледнем истината в очите и да признем, че Америка е олигархия.
Желанието за разцвет, персоналната самодейност и упоритост са движещи стопански механизми. Без тях Америка е изгубена и те би трябвало да бъдат поощрявани и дерегулирани от страната. Но сред тях и дерегулираната лакомия съществува основна разлика.
Сн. Getty Images
И когато тази разлика е погълната от специфични ползи, самозабравили се плутократи и мултинационални корпорации, хората обедняват и страдат. Днес множеството тукашни жители купуват американската фантазия на заем и макар че работят непрестанно, постоянно не съумяват да платят даже лихвата.
Вълната от неодобрение е могъща буря и популиските сили знаят прелестно, че, с цел да не опустоши всичко по пътя си, тя би трябвало да бъде разграничена на обособени капки.
Не инцидентно обичаната фраза на Макиавели принадлежи на Юлий Цезар - "Разделяй и владей! ". По тяхно време това е било надалеч по-трудно, тъй като не е имало Интернет.
В средата на 90-те години пред очите ми се образува нова политическа прослойка, която имаше интерес да радикализира несъгласията ни. Тя не се интересуваше от политическия център. Тя искаше да разделя и владее.
Тази прослойка бързо сътвори свои гнезда в конгреса, държавното управление и най-много в медиите. Бяха обособени многомилионни мозъчни тръстове, които бълваха идеолози, деятели и псевдожурналисти. И за жалост това придвижване съответства с идването на огромната осведомителна автомагистрала.
Вместо да се трансформира във функционално публично схващане и безконечен източник на достоверна информация, Интернет ни вкара в племенни микро-общества и ехтене камери. Самата справедлива реалност е обезобразена до неразбираемост. Получаваме новините си от обществените медии, където с подготвеност търсим единствено тази истина, която дава отговор на пристрастията ни. Бяхме разграничени и надробени на безчет враждуващи фракции.
Вместо да бъде Александрийската библиотека на върха на пръстите ни, Интернет се оказа библиотека на цинизма, омразата, експанзията и лъжата. В момента никой не живее в Съединени американски щати. Всички американци живеят в РАЩ - Разединени Американски Щати.
Днес американският гласоподавател се лута обезверен в лабиринт от криви огледала и излаз от него не може да бъде открит в границите на едни избори. Трябва някак си да разбием кривите огледала, в които не можем да познаем себе си. Да обогатим медийната си диета. Да търсим целеустремено истината - не тази, която харесваме, а която се състои от действителни обстоятелства. Да гласуваме всеки ден с дейностите и държанието си. Да станем още веднъж хора, а не радикализирани марионетки. Само тогава РАЩ ще бъде още веднъж Съединени американски щати.
Ще се съгласите ли, че парадоксално, само че точно примерът за независимост и народна власт, се трансформира в спорна страна?
В "Зимата на нашето неодобрение " Джон Стайнбек бе споделил, че там, където е угаснала светлина, тъмнината е надалеч по-голяма от там, където в никакъв случай не е имало светлина.
В продължение на доста десетилетия Америка бе светлина в мрака - за подтиснатите, за страдащите, за мечтаещите за независимост, за бленуващите за един по-справедлив свят. Такава бе тя и за нас по време на студената война и за милиони други хора по земята, както ти сподели - тя бе пример.
Не съм сигурен дали това към момента е по този начин. Ние изискуем думите демос (народ) и кратия (управление) на античната си южна съседка. Никой не знае тъкмо по кое време са били съединени двете думи, с цел да ни бъде дарен публичният модел, вдъхващ мощ и глас на всеки обособен човек.
Но в историята на човечеството няма по-уязвим и нежен модел на ръководство от демокрацията. Плурализмът, съдействието, многогласието изискват неистово изпитание. Автокрацията е надалеч по-лесна.
Ким Чен Ун, Дутерте, Ердоган, Сталин, Живков...те в никакъв случай не са имали потребност да дискутират, да се двоумят, да се вслушват в гласовете на хората, да се съветват с специалисти. Те просто взимат своето решение, без да се притесняват от следствията. Но историята учи, че когато обособеният човек е лишен от власт, безспорната власт на автократа непроменяемо го покварява и трансформира в деспот.
Аз съм убеден, че който и да бъде президент на Разединените Американски Щати (днес, на следващия ден или след четири години) той би трябвало да се отдалечи от автокрацията колкото и примамлива и опиянаваща да наподобява тя.
Трябва да се опита да бъде президент не на половин, а на цяла Америка. Дори на тази Америка, която не е съгласна с него. Тази страна има отчайваща потребност от обединител. Има неща, които са свещени и стоят високо над един обособен водач.
Не инцидентно под статуята на свободата са изсечени думите на Ема Лазаръс: "Дaйтe ми вaшитe умoрeни, бeдни, вaшитe пoтиcнaти мacи, жaдувaщи дa дишaт cвoбoднo, злoчecтитe oтхвърлeни oт вaшитe брeгoвe. Прaтeтe ми бeздoмнитe, пoдхвърляни oт бурятa, aз вдигaм фaкeлa дo злaтнaтa врaтa ".
Америка е мощна не поради един обособен човек, а поради могъществото на своите правила и идеали. Заради светлината. Заради факела.
Ако ги забравим, ще настъпи мрак, надалеч по непроглоден от мракът, който цари там където в никакъв случай не е имало светлина. И в случай че това се случи, ще дойде най-жестоката зима - зимата на нашето неодобрение.
Независимо от това кой ще бъде отпред на Съединени американски щати, смятате ли, че Съединени американски щати остават другар на България? Поне в очите на българите Съединени американски щати и България показват положителни връзки.
Да, взаимоотношението сред България и Съединени американски щати няма да се промени доста. Ние имаме общо съглашение за политическо, икономическо и културно съдействие, което обгръща идващите девет години.
Сн. Getty Images
Това, което може да ни засегне е възможното по-нататъшно изстиване на взаимоотношенията сред Съединени американски щати и интернационалните обединения, в които учавстваме. Неприязънността на Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския към Европейския съюз е добре документирана, а в случай че концепцията му да напусне НАТО се реализира. това би могло да има дестабилизиращ резултат върху геополитическият баланс и сигурност освен у нас, само че и по целия свят.
Предполагам обаче, че самата републиканска партия не би разрешила това да се случи. По-интересна ще бъде динамичността в връзките сред Турция и Съединени американски щати, които са по-непредвидими и също могат да имат остатъчен резултат върху нашата страна. Според мен, който и да бъде президент връзката сред България и Щатите ще остане мощна.
Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския и демократът Джо Байдън ще продължат да упорстват, че Америка има потребност от смяна. Двамата обаче виждат тази смяна по друг метод. Кой е по-добрият избор за Щатите - следва да забележим. Америка е воин, който е на път да изгуби опорно-двигателния си уред. И в случай че това стане, ще страда освен обездвижената страна, която подари разказите ми с толкоз доста прелестни герои - ще страда целият свят. Това показа за Novini.bg журналистът и публицист Иво Иванов, който от години живее в Съединени американски щати.
Г-н Иванов, в своите книги имате истории за възходи и падения, за подвиг и за моменти на кръстопът. В разказите може да се открие друг нюанс от америнското общество. Какъв воин обаче е Америка през днешния ден?
Поглеждайки обратно към изпълнените с завършения десетилетия, в които събирах историите си из всички кътчета на Америка, си давам сметка, че съм се натъквал на безчет разнородни, колоритни, ексцентрични, самобитни, от време на време даже леко луди хора. Постепенно осъзнах, че самата страна е едно от основните настоящи лица в моите разкази, защото героите им значително бяха нейно отражение.
От момента, в който кракът ми стъпи на летище "Кенеди " през 1990 година бях обаян от тази пъстра, непредвидима амалгама от несъгласия, която някак си бе съумяла да реализира хармонично общуване сред толкоз доста култури, раси, вероизповедания и убеждения.
И опорнодвигателният уред на това само по рода си общество бе вярата в концепцията, че персоналната независимост, демокрацията и правото на избор са изконни човешки права. Жива ли е към момента тази концепция?
Днес, тъкмо трийсет години по-късно ми е мъчно да разпозная страната, от която бях удивен и запленен. Навремето можех да скитам с месеци сред двата бряга и да се срещам с хиляди хора без да схвана на коя партия симпатизират и какви са политическите им убеждения. Хората бяха просто американци. Те се вглеждаха един в различен и виждаха...други хора.
С човешки качества, цели, недостатъци, житейски триумфи, разочарования и фантазии. В последните години това се промени и през днешния ден обществото е мъчително разранено, политизирано и сегментирано. Напрежението витае във въздуха - то е осезаемо...почти тактилно. Хората се вглеждат един в различен и присвиват очи - те към този момент не виждат просто други американци. Те виждат другари и врагове, демократи и републиканци, либерали и консерватори. Цветовата гама, която правеше Америка толкоз красива е трагично лимитирана и всичко към този момент е боядисано или в синьо или в алено. Нюансите изчезват, а дружно с тях изчезват и задръжките. Какъв воин е Америка сега? Това е прекрасен въпрос с неприятен отговор.
За страдание Америка е воин, който е на път да изгуби опорно-двигателния си уред. И в случай че това стане, ще страда освен обездвижената страна, която подари разказите ми с толкоз доста прелестни герои - ще страда целият свят.
Сн. Getty Images Правилен ли е паралелът сред настоящето разделяне измежду американците с времето на Мартин Лутер Кинг. Не единствено в обществено, само че и в политическо отношение?
Да, паралелът е сполучлив, само че в това време непълен. Разделението има и расови оттенъци, несъмнено, само че през днешния ден то е стимулирано не толкоз от количеството на меланин в кожата колкото от други неща. Има доста фактори и ползи, които стоят зад разрушителната фрагментация на американското общество. Може би най-значителният е голямата бездна, която се образува там, където в миналото е имало междинна класа.
Зеещото разстояние сред най-богатите и всички останали е доста близо по индикатори до това, което е провокирало Френската гражданска война в края на 18 век.
2020 година направи доста пакости, само че един от дребното и скъпи жестове бе, че ни накара най-сетне да погледнем истината в очите и да признем, че Америка е олигархия.
Желанието за разцвет, персоналната самодейност и упоритост са движещи стопански механизми. Без тях Америка е изгубена и те би трябвало да бъдат поощрявани и дерегулирани от страната. Но сред тях и дерегулираната лакомия съществува основна разлика.
Сн. Getty Images И когато тази разлика е погълната от специфични ползи, самозабравили се плутократи и мултинационални корпорации, хората обедняват и страдат. Днес множеството тукашни жители купуват американската фантазия на заем и макар че работят непрестанно, постоянно не съумяват да платят даже лихвата.
Вълната от неодобрение е могъща буря и популиските сили знаят прелестно, че, с цел да не опустоши всичко по пътя си, тя би трябвало да бъде разграничена на обособени капки.
Не инцидентно обичаната фраза на Макиавели принадлежи на Юлий Цезар - "Разделяй и владей! ". По тяхно време това е било надалеч по-трудно, тъй като не е имало Интернет.
В средата на 90-те години пред очите ми се образува нова политическа прослойка, която имаше интерес да радикализира несъгласията ни. Тя не се интересуваше от политическия център. Тя искаше да разделя и владее.
Тази прослойка бързо сътвори свои гнезда в конгреса, държавното управление и най-много в медиите. Бяха обособени многомилионни мозъчни тръстове, които бълваха идеолози, деятели и псевдожурналисти. И за жалост това придвижване съответства с идването на огромната осведомителна автомагистрала.
Вместо да се трансформира във функционално публично схващане и безконечен източник на достоверна информация, Интернет ни вкара в племенни микро-общества и ехтене камери. Самата справедлива реалност е обезобразена до неразбираемост. Получаваме новините си от обществените медии, където с подготвеност търсим единствено тази истина, която дава отговор на пристрастията ни. Бяхме разграничени и надробени на безчет враждуващи фракции.
Вместо да бъде Александрийската библиотека на върха на пръстите ни, Интернет се оказа библиотека на цинизма, омразата, експанзията и лъжата. В момента никой не живее в Съединени американски щати. Всички американци живеят в РАЩ - Разединени Американски Щати.
Днес американският гласоподавател се лута обезверен в лабиринт от криви огледала и излаз от него не може да бъде открит в границите на едни избори. Трябва някак си да разбием кривите огледала, в които не можем да познаем себе си. Да обогатим медийната си диета. Да търсим целеустремено истината - не тази, която харесваме, а която се състои от действителни обстоятелства. Да гласуваме всеки ден с дейностите и държанието си. Да станем още веднъж хора, а не радикализирани марионетки. Само тогава РАЩ ще бъде още веднъж Съединени американски щати.
Ще се съгласите ли, че парадоксално, само че точно примерът за независимост и народна власт, се трансформира в спорна страна?
В "Зимата на нашето неодобрение " Джон Стайнбек бе споделил, че там, където е угаснала светлина, тъмнината е надалеч по-голяма от там, където в никакъв случай не е имало светлина.
В продължение на доста десетилетия Америка бе светлина в мрака - за подтиснатите, за страдащите, за мечтаещите за независимост, за бленуващите за един по-справедлив свят. Такава бе тя и за нас по време на студената война и за милиони други хора по земята, както ти сподели - тя бе пример.
Не съм сигурен дали това към момента е по този начин. Ние изискуем думите демос (народ) и кратия (управление) на античната си южна съседка. Никой не знае тъкмо по кое време са били съединени двете думи, с цел да ни бъде дарен публичният модел, вдъхващ мощ и глас на всеки обособен човек.
Но в историята на човечеството няма по-уязвим и нежен модел на ръководство от демокрацията. Плурализмът, съдействието, многогласието изискват неистово изпитание. Автокрацията е надалеч по-лесна.
Ким Чен Ун, Дутерте, Ердоган, Сталин, Живков...те в никакъв случай не са имали потребност да дискутират, да се двоумят, да се вслушват в гласовете на хората, да се съветват с специалисти. Те просто взимат своето решение, без да се притесняват от следствията. Но историята учи, че когато обособеният човек е лишен от власт, безспорната власт на автократа непроменяемо го покварява и трансформира в деспот.
Аз съм убеден, че който и да бъде президент на Разединените Американски Щати (днес, на следващия ден или след четири години) той би трябвало да се отдалечи от автокрацията колкото и примамлива и опиянаваща да наподобява тя.
Трябва да се опита да бъде президент не на половин, а на цяла Америка. Дори на тази Америка, която не е съгласна с него. Тази страна има отчайваща потребност от обединител. Има неща, които са свещени и стоят високо над един обособен водач.
Не инцидентно под статуята на свободата са изсечени думите на Ема Лазаръс: "Дaйтe ми вaшитe умoрeни, бeдни, вaшитe пoтиcнaти мacи, жaдувaщи дa дишaт cвoбoднo, злoчecтитe oтхвърлeни oт вaшитe брeгoвe. Прaтeтe ми бeздoмнитe, пoдхвърляни oт бурятa, aз вдигaм фaкeлa дo злaтнaтa врaтa ".
Америка е мощна не поради един обособен човек, а поради могъществото на своите правила и идеали. Заради светлината. Заради факела.
Ако ги забравим, ще настъпи мрак, надалеч по непроглоден от мракът, който цари там където в никакъв случай не е имало светлина. И в случай че това се случи, ще дойде най-жестоката зима - зимата на нашето неодобрение.
Независимо от това кой ще бъде отпред на Съединени американски щати, смятате ли, че Съединени американски щати остават другар на България? Поне в очите на българите Съединени американски щати и България показват положителни връзки.
Да, взаимоотношението сред България и Съединени американски щати няма да се промени доста. Ние имаме общо съглашение за политическо, икономическо и културно съдействие, което обгръща идващите девет години.
Сн. Getty Images Това, което може да ни засегне е възможното по-нататъшно изстиване на взаимоотношенията сред Съединени американски щати и интернационалните обединения, в които учавстваме. Неприязънността на Доналд Тръмп
Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския към Европейския съюз е добре документирана, а в случай че концепцията му да напусне НАТО се реализира. това би могло да има дестабилизиращ резултат върху геополитическият баланс и сигурност освен у нас, само че и по целия свят. Предполагам обаче, че самата републиканска партия не би разрешила това да се случи. По-интересна ще бъде динамичността в връзките сред Турция и Съединени американски щати, които са по-непредвидими и също могат да имат остатъчен резултат върху нашата страна. Според мен, който и да бъде президент връзката сред България и Щатите ще остане мощна.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ