Върнете баба Дора, за да разберем, че има чума
Целият свински род от отглеждането на животни сега просто изчезва. Ако ви се следи тая работа с африканската чума, общо взето на всеки кръговиден час ще попадате на вести, които звучат по този начин: " И еди си къде откриха африканска чума ". И в случай че първоначално имаше нещо успокоително - че чумата не е предходна отвъд Стара планина, в този момент главното успокоително е друго - че и пилешкото месо също става за ястие.
Разбира се, около това се шуми, само че всичко минава и малко общоприетоо. Тук ще убият 30 000 свине, там ще погребат 70 000, натрупат се едни невъобразими числа и едни индиферентни фенове на поголовното избиване. Прави усещане едно натрапчиво съпоставяне - предходната година имаше чума по козите и това беше страховито събитие, същински летен шок, депутати вървяха да бранят животните по фермите, медиите не излизахха от селските къщи, имаше живи вериги пред оборите и живи включвания от мястото на изтезанието. В съпоставяне със настоящето загробване обаче, това предходната година беше нищо работа.
Разликата е доста елементарна: не в провалите, които в този момент са очевидно по-големи, а в баба Дора. Или по-точно Баба Дора, написа се като Баба Марта, това е воин от приказките и фолклора, по-голям от избраната персона. Изглежда съществува медийна скица, директно обвързвана с публичния интерес, която звучи по този начин: в случай че има добродушен дъртак, който ни зарежда с горест и съчувствие, чумата е нещо ужасно. Ако подобен няма, чумата си е просто нещо като градушката - завалели бацили, унищожили посевите на пържолите, какво да правиш, следващата година отново.
Затова просто всеки ден текат известия за хиляди убити свине, работата я брой за безинтересна. И без това внасяме всичко и сме страна на услугите, ще внасяме и свине, няма проблеми. Също по този начин, няма и проблеми със загубите за милиарди, това е малко статистическа работа, а от доста другарство с Борисов към този момент сме се научили да не се впечатляваме от статистики. Щом към прасетата няма просълзен възрастен човек, който да ни напомни за най-чудните времена на детството, когато миризмата на пърленото прасе сплотяваше цели семейства и локални касапи, събитието изобщо не се е случило. На всичкото от горната страна не всеки просълзен възрастен възрастен човек става за просълзен възрастен човек - има си избрана харизма, има си тъкмо съвпадане на интонацията и болката. Тая година камерите на няколко пъти демонстрираха един дядо, който плачеше, само че не се оправи добре, не беше задоволително добре, личеше си, че животът му ще продължи и откакто убият прасетата, а не би трябвало по този начин. Върнете Баба Дора, дайте късмет още веднъж на тази жена, подарете й стадо прасета и след това й пратете свински палачи, с цел да може изобщо да разберем какво става. Сблъскайте бабите с бабхите, покажете на какво е кадърен медийния разказ!
Малко е като с Национална агенция за приходите, в случай че изтекат хиляди данни, ще е супер скандал. Но като са пет милиона към този момент просто вдигаш ръце и си казваш - ясно, всичко сме в кюпа. Това е необикновен синдром, който допуска обстановка, в която провалите са несъвместими със способността ти да възприемаш мизерии. Нещо като чума на усещанията, всесилен вирус. Издържа по 30 години във фризера на прехода и след това още толкоз.
Автор: Райко Байчев
Разбира се, около това се шуми, само че всичко минава и малко общоприетоо. Тук ще убият 30 000 свине, там ще погребат 70 000, натрупат се едни невъобразими числа и едни индиферентни фенове на поголовното избиване. Прави усещане едно натрапчиво съпоставяне - предходната година имаше чума по козите и това беше страховито събитие, същински летен шок, депутати вървяха да бранят животните по фермите, медиите не излизахха от селските къщи, имаше живи вериги пред оборите и живи включвания от мястото на изтезанието. В съпоставяне със настоящето загробване обаче, това предходната година беше нищо работа.
Разликата е доста елементарна: не в провалите, които в този момент са очевидно по-големи, а в баба Дора. Или по-точно Баба Дора, написа се като Баба Марта, това е воин от приказките и фолклора, по-голям от избраната персона. Изглежда съществува медийна скица, директно обвързвана с публичния интерес, която звучи по този начин: в случай че има добродушен дъртак, който ни зарежда с горест и съчувствие, чумата е нещо ужасно. Ако подобен няма, чумата си е просто нещо като градушката - завалели бацили, унищожили посевите на пържолите, какво да правиш, следващата година отново.
Затова просто всеки ден текат известия за хиляди убити свине, работата я брой за безинтересна. И без това внасяме всичко и сме страна на услугите, ще внасяме и свине, няма проблеми. Също по този начин, няма и проблеми със загубите за милиарди, това е малко статистическа работа, а от доста другарство с Борисов към този момент сме се научили да не се впечатляваме от статистики. Щом към прасетата няма просълзен възрастен човек, който да ни напомни за най-чудните времена на детството, когато миризмата на пърленото прасе сплотяваше цели семейства и локални касапи, събитието изобщо не се е случило. На всичкото от горната страна не всеки просълзен възрастен възрастен човек става за просълзен възрастен човек - има си избрана харизма, има си тъкмо съвпадане на интонацията и болката. Тая година камерите на няколко пъти демонстрираха един дядо, който плачеше, само че не се оправи добре, не беше задоволително добре, личеше си, че животът му ще продължи и откакто убият прасетата, а не би трябвало по този начин. Върнете Баба Дора, дайте късмет още веднъж на тази жена, подарете й стадо прасета и след това й пратете свински палачи, с цел да може изобщо да разберем какво става. Сблъскайте бабите с бабхите, покажете на какво е кадърен медийния разказ!
Малко е като с Национална агенция за приходите, в случай че изтекат хиляди данни, ще е супер скандал. Но като са пет милиона към този момент просто вдигаш ръце и си казваш - ясно, всичко сме в кюпа. Това е необикновен синдром, който допуска обстановка, в която провалите са несъвместими със способността ти да възприемаш мизерии. Нещо като чума на усещанията, всесилен вирус. Издържа по 30 години във фризера на прехода и след това още толкоз.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ