Проблеми в образованието ограничават развитието на човешкия капитал в България
Цели две години и половина от учебното обучение в България нямат никакъв резултат – това е главният, и най-плашещ извод от профила на страната в пилотното издание на Индекса на човешки капитал на Световната банка. Въпреки че като цяло показателят показва по-скоро позитивен взор към България, изводите му за следващ път удостоверяват потребността от реформиране на просветителната система и нагаждането ѝ към актуалните условия на пазара на труда.
В най-общ проект Индексът на човешки капитал (Human capital index, HCI) си слага за цел да откри какъв човешки капитал се чака да натрупа родено през днешния ден дете до 18-тата си годишнина, поради актуалните условия на здравната и просветителната система. Резултатът е предстоящата работливост като дял от допустимо най-високото ниво на учебно обучение и най-хубавото здраве по скалата от 0 до 1.
Общата оценка на HCI за България е 0,68 – 0,71 за девойките и 0,65 за момчетата, най-много с помощта на по-доброто показване на девойките на сравнителните тестове(тук са употребени PISA, PIRLS и TIMMS). Резултатът на страната е съпоставим с този на близките – Гърция, Румъния и Турция като всички попадат във втория квартил на показателя. По-голямата част от Източна Европа и цялата Западна обаче попадат в първия квартил с най-хубавия евентуален човешки капитал в света. Очаквано на водещите места в показателя се подреждат източноазиатски страни – Сингапур (0,88), Япония (0,84) и Южна Корея (0,84), а на дъното – такива от субсахарска Африка – Чад (0,29), Южен Судан (0,3) и Либерия (0,32), а междинната за света стойност е 0,57.
От позиция на здравния съставен елемент на показателя България се класира релативно добре – вероятността родено през днешния ден дете да оцелее до петата си годишнина е оценено с 0,99/1 и за двата пола, а вероятността 15-годишен да оцелее до 60-тата си годишна – с 0,92 за девойките и 0,82 за момчетата.
Причината за по-задната позиция на България по отношение на множеството европейски страни е просветителният съставен елемент. Индексът позволява, че в най-хубавия случай 18-годишните могат да прекарат в обучение 14 години от живота си. Въз основа на данни за степента на записване и отпадането от учебно заведение Световната банка чака, че девойките прекарват приблизително по 12,9 години в системата на образованието, момчетата – 13 години. Индексът обаче пробва да оцени и качеството на полученото от тях обучение като хармонизира резултатите от интернационалните изследвания на достиженията на учениците (а точно трите най-големи и известни изследвания – PIRLS, PISA, TIMMS) и стандартизира общия им резултат на една канара. България реализира междинен за страната резултат от 498 (от оптимално вероятните 625 точки и минималните 300) като, резултатът, напълно предстоящо, е малко по-висок за девойките (506 точки), в сравнение с за момчетата (490).
На база на горните два знака за положението на просветителните системи (свързани с продължителността и качеството), Световната банка построява личен, който показва ефикасното време, прекарано в обучение (learning-adjusted years of school). Той понижава действителното време в учебно заведение, отчитайки разликата в скалата на достиженията на учениците, като допускането тук е, че оптимално използваните за учене години биха довели и до оптимален резултат в интернационалните изследвания на достиженията на учениците. Според този метод към 2018 година ефикасните години обучение в България са приблизително 10,3 за всички възпитаници (от общо 12,9), като девойките имат лек превес пред момчетата, с 0,2 години.
Индексът включва и динамичен детайл, само че единствено на хармонизирания резултат на достиженията на учениците за годините, в които се организират сравнителни проучвания. Графиката показва резултатите на България от 2000 година насам.
Източник: Световна Банка, PISA, PIRLS,TIMSS
Не може да се приказва за консистентно възстановяване или утежняване на резултатите на България. В най-хубавия случай те остават непрекъснати. Резултатът на България за следващ път акцентира забележителните проблеми с качеството на учебното обучение – макар че просветителната система се оправя все по-добре с обгръщането на оптимално доста деца и със задържането им в учебно заведение, към този момент достиженията, действителните познания и умения, които учениците получават в хода на учебното си обучение сякаш остават на назад във времето.
Анализ на Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система.
В най-общ проект Индексът на човешки капитал (Human capital index, HCI) си слага за цел да откри какъв човешки капитал се чака да натрупа родено през днешния ден дете до 18-тата си годишнина, поради актуалните условия на здравната и просветителната система. Резултатът е предстоящата работливост като дял от допустимо най-високото ниво на учебно обучение и най-хубавото здраве по скалата от 0 до 1.
Общата оценка на HCI за България е 0,68 – 0,71 за девойките и 0,65 за момчетата, най-много с помощта на по-доброто показване на девойките на сравнителните тестове(тук са употребени PISA, PIRLS и TIMMS). Резултатът на страната е съпоставим с този на близките – Гърция, Румъния и Турция като всички попадат във втория квартил на показателя. По-голямата част от Източна Европа и цялата Западна обаче попадат в първия квартил с най-хубавия евентуален човешки капитал в света. Очаквано на водещите места в показателя се подреждат източноазиатски страни – Сингапур (0,88), Япония (0,84) и Южна Корея (0,84), а на дъното – такива от субсахарска Африка – Чад (0,29), Южен Судан (0,3) и Либерия (0,32), а междинната за света стойност е 0,57.
От позиция на здравния съставен елемент на показателя България се класира релативно добре – вероятността родено през днешния ден дете да оцелее до петата си годишнина е оценено с 0,99/1 и за двата пола, а вероятността 15-годишен да оцелее до 60-тата си годишна – с 0,92 за девойките и 0,82 за момчетата.
Причината за по-задната позиция на България по отношение на множеството европейски страни е просветителният съставен елемент. Индексът позволява, че в най-хубавия случай 18-годишните могат да прекарат в обучение 14 години от живота си. Въз основа на данни за степента на записване и отпадането от учебно заведение Световната банка чака, че девойките прекарват приблизително по 12,9 години в системата на образованието, момчетата – 13 години. Индексът обаче пробва да оцени и качеството на полученото от тях обучение като хармонизира резултатите от интернационалните изследвания на достиженията на учениците (а точно трите най-големи и известни изследвания – PIRLS, PISA, TIMMS) и стандартизира общия им резултат на една канара. България реализира междинен за страната резултат от 498 (от оптимално вероятните 625 точки и минималните 300) като, резултатът, напълно предстоящо, е малко по-висок за девойките (506 точки), в сравнение с за момчетата (490).
На база на горните два знака за положението на просветителните системи (свързани с продължителността и качеството), Световната банка построява личен, който показва ефикасното време, прекарано в обучение (learning-adjusted years of school). Той понижава действителното време в учебно заведение, отчитайки разликата в скалата на достиженията на учениците, като допускането тук е, че оптимално използваните за учене години биха довели и до оптимален резултат в интернационалните изследвания на достиженията на учениците. Според този метод към 2018 година ефикасните години обучение в България са приблизително 10,3 за всички възпитаници (от общо 12,9), като девойките имат лек превес пред момчетата, с 0,2 години.
Индексът включва и динамичен детайл, само че единствено на хармонизирания резултат на достиженията на учениците за годините, в които се организират сравнителни проучвания. Графиката показва резултатите на България от 2000 година насам.
Източник: Световна Банка, PISA, PIRLS,TIMSSНе може да се приказва за консистентно възстановяване или утежняване на резултатите на България. В най-хубавия случай те остават непрекъснати. Резултатът на България за следващ път акцентира забележителните проблеми с качеството на учебното обучение – макар че просветителната система се оправя все по-добре с обгръщането на оптимално доста деца и със задържането им в учебно заведение, към този момент достиженията, действителните познания и умения, които учениците получават в хода на учебното си обучение сякаш остават на назад във времето.
Анализ на Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ