Цели 5 дни почивка ще имат българите около предстоящата Коледа.

Цели 5 дни отмора ще имат българите към идната Коледа. Последният работен ден за хората ще е петък, 22 декември, а по-късно ще би трябвало да се появят на работа чак на 28-ми. И то единствено за 2 дни, след което ще почиват още три поради Нова година. Ако инцидентно някой би трябвало да се появи на работа на 27-ми декември, шефът му ще би трябвало да развърже кесията и да заплати най-малко двойно за този ден, прецизират от Изпълнителната организация " Главна ревизия по труда " (ИА ГИТ).

Във връзка с многото постъпили там запитвания кои са почивните дни по време на Коледните и Новогодишните празници и по какъв начин се заплаща трудът, положен на тях, от ИА ГИТ осведомят, че 27 декември 2017 година е задочен ден. Официалните празници през годината са регламентирани в Кодекса на труда. Там е написано категорично, че " когато формалните празници, като се изключи Великденските, съответстват със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Празничните дни за Коледните празници т.г. са 24, 25 и 26 декември. А 27-ми е задочен, заради обстоятелството, че 24-ти съответствува с почивен ден – неделя. За празничен ден по отношение на Новогодишните празници е разгласен единствено 1 януари, който е понеделник.

Така излиза, че от 22-ри декември натам хората ще имат единствено два работни дни до края на годината – 28 и 29 декември. Всички останали ще са почивни. Реално няма да вървим на работа общо 8 от 10 поредни дни. Ако някой си пусне и два дни отпуск, ще може да изкара една почивна десетдневка. На работното си място след Нова година ще би трябвало да се появим на 2 януари.

По отношение на заплащането на труда за неприсъствения ден - 27 декември, са съотносими регламентите за работа в почивни дни. Размерът, с който би трябвало да бъде увеличено дневното заплащане, зависи от метода на отчитане на работното време – подневно или сумирано, както и дали лицето работи на ненормиран работен ден. Във всички случаи – без значение от метода на отчитане на работното време, трудът, положен на формален празник, се заплаща с най-малко 100% нарастване. Самият метод на отчитане на работното време – подневно или сумирано, както и дали лицето работи в изискванията на ненормиран работен ден, имат значение при заплащането на изключителния труд, положен в празнични и почивни дни.

Ако работното време се регистрира подневно или лицето работи на ненормиран работен ден, положеният труд в празнични дни постоянно е ексклузивен и също се заплаща със 100% нарастване. Така служащият или служителят би трябвало да получи нарастване на дневната си отплата в четворен размер – подсилен размер на трудовото заплащане за работа на формален празник и подсилен размер за положения ексклузивен труд. Работата за тези лица в почивни дни, в тази ситуация и на неприсъствения 27 декември, също е ексклузивен труд. В този случай обаче надницата се усилва с най-малко 75% - единствено за положения ексклузивен труд.

При сумирано отчитане на работното време изключителният труд се изплаща с 50% нарастване, само че едвам в края на отчетния интервал, в случай че бъде регистрирано полагането на подобен. В този смисъл самото полагане на труд в празничен и почивен ден не значи безусловно полагане на ексклузивен труд и надлежно той не се заплаща с нарастване. За работа в дните на публични празници, служащите и чиновниците, за които е въведено сумирано пресмятане на работното време, имат право да получат не по-малко от удвоения размер на трудовото си заплащане, т.е. не по-малко от две надници. При полагане на труд по график при въведено сумирано пресмятане на работното време на неприсъствения 27 декември, законът не планува нарастване на възнаграждението.