Църквата „Света Петка“ – архитектурната перла на Брезник
Църквата „ Света Петка “ е най-красивият храм и монумент на културата в град Брезник. Тя се намира в югоизточния завършек на града в подножието на живописния рид Бърдо, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Историята на храма стартира през средновековието, само че сигурните данни са много нищожни. През смутната кърджалийска ера град Брезник и локалните църкви и манастири са подложени на плячкосване от разбойническия предводител Кара Фейзи.
„ Света Петка “ е възобновена през 1818 година Нейни ктитори са поп Кръстьо и протопоп Павел. В средата на 19 век в храма се открива първото светско учебно заведение в Брезник. Пръв преподавател е Георги Йошев, който е възпитаник на бележития възрожденец Захари Круша. Впоследствие учебното заведение се разраства и през 1869 година е настанено в особено издигната за задачата постройка.
„ Света Петка “ продължава да работи като енорийски храм и след освобождението от турско иго през 1878 г
Църквата добива днешния си тип след неколкократни построявания. Най-стара е източната част и тя датира от междинните епохи. „ Света Петка “ е издигната от ломен камък споен с хоросан, покривът е дъсчен. На няколко метра от храма е издигната камбанарията й.
Вътрешността на църквата е била богато изографисана. Днес от старите средновековни фрески не е непокътнато нищо. Запазени са фреските от 18 и 19 век. На тях виждаме светците Василий, Спиридон, Георги и доста други. Впечатление вършат изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Марина. Те държат в ръцете си макет на църквата „ Света Петка “. В двора на църквата е имало бунар със Светена вода, чиито лечебни свойства са привличали хора от цяло Брезнишко.
Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на обособените му елементи. Изпъкват огромният кръст - " Венчилка " най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса. Последната ще да е от средновековния иконостас. Декоративните ѝ претекстове са необичайност в българската резба. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа.
Уникална специфичност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение).
Историята на храма стартира през средновековието, само че сигурните данни са много нищожни. През смутната кърджалийска ера град Брезник и локалните църкви и манастири са подложени на плячкосване от разбойническия предводител Кара Фейзи.
„ Света Петка “ е възобновена през 1818 година Нейни ктитори са поп Кръстьо и протопоп Павел. В средата на 19 век в храма се открива първото светско учебно заведение в Брезник. Пръв преподавател е Георги Йошев, който е възпитаник на бележития възрожденец Захари Круша. Впоследствие учебното заведение се разраства и през 1869 година е настанено в особено издигната за задачата постройка.
„ Света Петка “ продължава да работи като енорийски храм и след освобождението от турско иго през 1878 г
Църквата добива днешния си тип след неколкократни построявания. Най-стара е източната част и тя датира от междинните епохи. „ Света Петка “ е издигната от ломен камък споен с хоросан, покривът е дъсчен. На няколко метра от храма е издигната камбанарията й.
Вътрешността на църквата е била богато изографисана. Днес от старите средновековни фрески не е непокътнато нищо. Запазени са фреските от 18 и 19 век. На тях виждаме светците Василий, Спиридон, Георги и доста други. Впечатление вършат изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Марина. Те държат в ръцете си макет на църквата „ Света Петка “. В двора на църквата е имало бунар със Светена вода, чиито лечебни свойства са привличали хора от цяло Брезнишко.
Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на обособените му елементи. Изпъкват огромният кръст - " Венчилка " най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса. Последната ще да е от средновековния иконостас. Декоративните ѝ претекстове са необичайност в българската резба. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа.
Уникална специфичност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ