Църквата преподобна Пелагия. Тя живяла в петия век. Родила се

Църквата преподобна Пелагия. Тя живяла в петия век. Родила се в Антиохия. Животът й е разказан от илиополския дякон Яков, който я познавал персонално. Пелагия била неизмеримо красива, само че живеела в грях. Когато свещеник Нон говорел за страшния съд и спасението на човешките души, видял измежду богомолците Пелагия, която изпитвала блян за смирение. Написала писмо на епископа, разказала му блудния си живот и желанието да избави душата си. Той повярвал, дал благословията си и я кръстил. Тя напуснала града и прекарала остатъка от живота си в килия на Елеонската планина. Веднъж антиохийският архиепископ свикал на заседание по църковни каузи подчинените си епископи. В Антиохия дошъл и блажени Нон, свещеник Илиополски. Нон бил прочут с високата си мъдрост и с праведния си живот. Другите епископи обичали да слушат поученията му. Един ден, седнали при вратите на катедралната черква, те деликатно слушали неговата назидателна сказка. В това време предходна около тях една жена, известна в Антиохия със своята хубост и лековерие - известна и като развратница. Тя с горделивост гледала в близост, обкръжена от навалица млади дами и мъже. Всички били луксозно облечени. Но тя се отличавала от тях по сексапил и накит. Косата й била украсена със злато и скъпоценни камъни. Вратът й бил открит. Когато минавала, въздухът се изпълвал с благовоние от парфюмите й. Нямало в Антиохия по-красива жена от нея. Когато тя напълно се отдалечила, свещеник Нон заплакал и рекъл:- На доста неща може да ни научи тая жена. Тя си е сложила за цел на своя живот да се харесва на хората. И погледнете по какъв начин се старае за това! Как деликатно е избрала своите украшения, по какъв начин е умила тялото си с благоухания! Как се е нагиздила! А ние имаме вечен Жених, за Когото не украсяваме усърдно душите си, както тя усърдно е украсила своето тяло. Не умиваме душите си с покайни сълзи. Не ги обличаме с хубостта на добродетелите, с цел да можем почтено да се явим пред Господа! Като споделил това, блажени Нон станал и влезнал в своята килия при църквата. Там в уединение паднал на колене и със сълзи на очи молил Бога за грешницата - да яви Бог над нея Своето състрадание и я приведе към смирение. На другия ден след утринното свещенодействие свещеник Нон разказал на своя дякон Яков, че е имал чудноват сън. Присънило му се, че през време на светата Литургия летяла към него непрекъснато една черна гълъбица, която изпълвала въздуха със зловоние. Когато дяконът произнесъл "Оглашени, излезте... ", тя отлетяла от църквата. Но след литургията почнала още веднъж да лети към него. Епископът я хванал и потопил във водата, която била при църковната врата. След като била потопена във водата, гълъбицата излязла от нея бяла като сняг. Епископът я пуснал и тя полетяла право към небето и изчезнала. Като разказал тоя сън, свещеник Нон отишъл в църквата да служи литургия дружно с другите епископи. След службата архиепископът му споделил да произнесе проповед пред богомолците. Думите на свещеник Нон били елементарни, понятни за всички, изпълнени с топла религия и обич към ближните. Той приказвал тоя път за страшния Божи съд, за наказването на грешниците, за блаженството на праведниците. Слушателите се просълзили. В това време в храма влезнала и оная жена, за която се молил свещеник Нон. За пръв път в живота си тя влизала в християнски храм. За пръв път чувала да се приказва за грях и смирение, за прощение на грешниците, за самодоволство на праведниците. Изведнъж в душата й бляснал лъч. В смут тя си спомнила в какви грехове прекарва своя живот и разплакана, излязла от храма. Продължавала да плаче и вкъщи си. С безпокойствие разпитвала християните за Христовото обучение. Минала отново около храма и запитала чиновници от храма къде може да откри и поговори със светия свещеник Нон. Като разбрала неговото жилище, тя му изпратила следното свое писмо: "До светия Христов възпитаник Нон - писмо от грешницата, ученичка на дявола - Пелагия... Аз чух за твоя Бог, че Той оставил Небето и слязъл на земята не за праведниците, а грешниците да призове към смирение. Той смирил Себе Си, скрил божеството Си, ял с митарите, живял с грешниците, беседвал с блудниците. А сред това херувимите на небесата не смеели да погледнат към Него. Чух от християните, че ти си истнски чиновник Христов. Не отхвърляй мене, грешницата, която желае посредством тебе да пристигна при Спасителя на света и да види Неговото пресвето лице! " Като получил това писмо, свещеник Нон й съобщил, че е подготвен да я одобри, само че в наличието на другите епископи. Грешницата с наслада се запътила към църквата "Св. Юлиан ". Когато влезнала в събранието на епископите, с рев паднала в нозете на свещеник Нон и промълвила: - Моля те, господарю мой, приеми ме, както твоят преподавател Христос е приемал грешниците! Прояви към мене, грешницата, благосклонност и ме направи християнка! Аз съм море от грехове! Аз съм пропаст от беззакония! Умий калта на душата ми посредством светото свещенодействие кръщение! Всички присъстващи се просълзили, като видели това надълбоко, откровено разкайване. Св. Нон споделил, че църковните правила не разрешават да се дава незабавно кръщение на хора, известни със своя циничен живот. Като чула това, тя отново се хвърлила в нозете му и с лице, обляно в сълзи, му заговорила: - Ти ще отговаряш пред Бога за душата ми, в случай че още през днешния ден не ме кръстиш! От твоите ръце би трябвало Господ да одобри преобразена душата ми. Ако аз се върна към предходния живот и още веднъж се поклоня на идола, ти ще отговаряш за това! Блажени Нон видял по какъв начин сърцето на грешницата гори от предпочитание час по-скоро да одобри светото Кръщение. Понеже на това заседание архиепископът не участвал, свещеник Нон пратил до него молба за позволение. Антиохийският архиепископ с наслада дал благословение свещеник Нон да извърши кръщението. Същевременно пратил благочестивата Романа, първа дякониса в града, за възприемница. Когато Романа влезнала в събранието на епископите, каещата се грешница лежала при нозете на свещеник Нон. Той и наредил да стане с висок глас пред всички да изповяда греховете си. Пелагия с рев заговорила: - Като се вглеждам в душата си, не намирам нищо положително. Греховете ми са по-многобройни от морския пясък. Водата на цялото море не може да умие греховете ми... Надявам се на Твоята благосклонност, всеблаги Господи! Знам, че Ти милостиво ще ме приемеш и ще облекчиш тежкото задължение на моите беззакония... Епископът я запитал за името й. Тя оговорила, че родителите й я наричали Пелагия, само че в Антиохия била известна под името Маргарита, което значи "бисер ". Наричали я по този начин заради блестящите украшения, с които се украсявала. Като й дал директиви във вярата, свещеник Нон я кръстил в името на Отца и Сина и Пресветия Дух. Помазал я със свето Миро и незабавно я причастил със светите Христови Тайни. Романа станала нейна възприемница - кръстница и я взела при себе си в жилището на новообърнатите християнки. Пелагия незабавно не могла да почувства насладата от покаянието и утехата от молитвата. Сатаната я преследвал непрекъснато с изкушенията си. Внушавал й да съжалява за оставените от нея удоволствия. Тя се обръщала с гореща молитва към Бога. Молила положителната Романа да усили молитвите си за нея. На третия ден от кръщението Пелагия поръчала на своя чиновник да пресметне нейното богаство и всичко да съобщи на свещеник Нон. По нареждането на същия свещеник благосъстоянието й било раздадено на бедните. Пелагия не оставила за себе си нищо. Тя получавала храна и облекло от Романа. Не желала да има нищо от своето предходно греховно благосъстояние. Част от него получили нейните директни чиновници, с които се разделила. При раздялата си тя им споделила: - Ние дълго живяхме дружно. Помолете се за мене, неверната, с цел да бъдем отново дружно в Небесното царство! Когато настъпил осмият ден, в който, съгласно обичая на античните християни, трябвало да се снеме бялата дреха, дадена при светото кръщение, Пелагия облякла груба черна власеница. Като взела остарялата дреха на блажени Нон, рано сутринта напуснала Антиохия. Никой не знаел къде отишла. Романа доста плакала за изгубването на Пелагия. Епископ Нон я успокоявал: - Не плачи! Пелагия избра положителната част, която няма да й се отнеме. Тя се уподоби на оная Мария, за която се приказва в Евангелието. Скоро по-късно блажени Нон се върнал с дякона си в своя град Илиопол. Три години по-късно дякон Яков, който предал на Църквата тоя покъртителен роман, отишъл в Йерусалим да се поклони на Гроба Господен. Като го изпращал, свещеник Нон му поръчал безусловно да отиде при един аскет, който непринудено живеел в килия - затвор на Елеонската планина, покрай Йерусалим. Казал му, че от него ще научи доста назидателни неща. След като се поклонил на светия Гроб и на другите свети места в Йерусалим, Яков отишъл на близката Елеонска планина, където в действителност намерил пандизчията. Почукал на прозореца на килията. После със спотаен мирис дълго слушал неговите душеспасителни беседи. Благодарил му и тръгнал по-късно да преглежда други манастири и църкви. На връщане отново пристигнал при килията на пандизчията. Напразно чукал на прозореца. Никой не се обадил. През прозореца видял, че вътре отшелникът лежи мъртъв. Със тъга обадил това на прилежащите манастири. Монасите, които знаели за светия живот на доброволния пандизчия, пристигнали да го погребат. Влезли в килията, откакто счупили вратата й, тъй като отшелникът се бил заключил отвъртре. Започнали да го готвят за заравяне. Дякон Яков се доближил до тялото. Познал, че мъртвецът е в расото на неговия епископ свети Нон. В чертите на изключително отслабналия аскет разпознал оная популярна хубавица, която в миналото пълнела Антиохия с мълвата за своите грехове и похоти. Всички останали изумени, като разбрали, че в тая килия се спасявала жена, известна в миналото със своя циничен живот. Пелагия пристигнала тук да избавя душата си с благословението на свещеник Нон. Едва в този момент дякон Яков схванал за какво епископът му поръчал безусловно да се отбие при тоя пустинник. При строго постническо житие преподобна Пелагия блажено умряла в своята килия - затвор на 8 откомври 461 година. Монахините от близките манастири се стекли на нейното заравяне със свещи и кандилници. Тялото й било тържествено заровено в същата килия, където тя предала в ръцете на Бога своята разкаяна душа.
Днес имен ден чества Пелагия (или на 4 май)