Празник на свети Иван Рилски Чудотворец - закрилник на народа ни
Църквата уважава Свети преподобни Иван Рилски Чудотворец - най-великият български светец, небесен покровител на целия български народ и създател на най-величествения манастир в България - Рилския. И през днешния ден всеки набожен може да целуне ръката на светеца, чиито нетленни мощи се намират в специфична ракла пред иконостаса в основната черква на Светата обител.
Според преданието най-великият български светец е направил доста чудеса, както приживе, по този начин и след гибелта си. Именно поради това и българските лекари са избрали светеца за собствен покровител. На 19-и октомври по традиция се връчва и оценката " Лекар на годината ".
Роден е евентуално през 876 година в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 година Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е овчар. Но в неговото сърце постоянно гори любовта към Бога и желанието да му се посвети напълно. Първоначално рилският вълшебник постъпва в манастира „ Св. Димитър”, под връх Руен във Влахина планина.
Там придобива богословско обучение, учи богослужебните книги, получава свещенически ранг и се приготвя за великата си духовна задача. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се открива в началото във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той прави голям брой чудеса, оказва помощ на хората в потребност, изцерява от тежки заболявания. Славата му се разнася надалеч от Рила планина, из рамките освен на България, само че и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, с цел да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля заради примирение. Той приема плодовете, само че не и златото, което президентът му предлага, като единствено му се покланя отдалеко. Това още повече усилва славата му и към него заприиждат възпитаници от цяла България.
След гибелта си през 946 година Св. Иван Рилски е заровен покрай учредената от него Рилска обител, само че скоро по-късно Петър подрежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският публицист Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III завладява Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието локалният римокатолически архиепископ декларира, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Иван го санкционира с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и желае амнистия, говорът му се възвръща. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли Църквата чества връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги придвижва в столицата Търново. През 1469 година, откакто получават позволение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в учредения от него Рилски манастир. И през днешния ден всеки набожен може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специфична ракла пред иконостаса в основната черква на манастира.
На 29 и 30 юли 2009 година на съвещание на Светия синод, Великотърновският митрополит Григорий измоли парченце от мощите на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени персонално от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир - свещеник Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати извънредно тържествено с военни почести от голям брой вярващи християни в града.
Според преданието най-великият български светец е направил доста чудеса, както приживе, по този начин и след гибелта си. Именно поради това и българските лекари са избрали светеца за собствен покровител. На 19-и октомври по традиция се връчва и оценката " Лекар на годината ".
Роден е евентуално през 876 година в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 година Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е овчар. Но в неговото сърце постоянно гори любовта към Бога и желанието да му се посвети напълно. Първоначално рилският вълшебник постъпва в манастира „ Св. Димитър”, под връх Руен във Влахина планина.
Там придобива богословско обучение, учи богослужебните книги, получава свещенически ранг и се приготвя за великата си духовна задача. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се открива в началото във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той прави голям брой чудеса, оказва помощ на хората в потребност, изцерява от тежки заболявания. Славата му се разнася надалеч от Рила планина, из рамките освен на България, само че и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, с цел да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля заради примирение. Той приема плодовете, само че не и златото, което президентът му предлага, като единствено му се покланя отдалеко. Това още повече усилва славата му и към него заприиждат възпитаници от цяла България.
След гибелта си през 946 година Св. Иван Рилски е заровен покрай учредената от него Рилска обител, само че скоро по-късно Петър подрежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският публицист Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III завладява Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието локалният римокатолически архиепископ декларира, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Иван го санкционира с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и желае амнистия, говорът му се възвръща. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли Църквата чества връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги придвижва в столицата Търново. През 1469 година, откакто получават позволение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в учредения от него Рилски манастир. И през днешния ден всеки набожен може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специфична ракла пред иконостаса в основната черква на манастира.
На 29 и 30 юли 2009 година на съвещание на Светия синод, Великотърновският митрополит Григорий измоли парченце от мощите на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени персонално от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир - свещеник Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати извънредно тържествено с военни почести от голям брой вярващи християни в града.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ