Днес Православната църква почита Св. св. Константин и Елена
Църквата уважава Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в листата със светци на Латинската черква, която уважава няколко други мъченици за християнската религия с името Константин, той е почетен с купата "Велики " за своите приноси към християнството.
Елена е считана от Православието и Римокатолицизма за Светица, фамозна със своето благочестие. Нейният празник като светица на Източноправославната черква се чества дружно с този на нейния наследник на 21 май – празника на пресветите равноапостолни Константин и Елена. Нейният празник в Римокатолическата черква е на 18 август, а в Коптската православна черква е на 9 пашонс.
Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос. Там е издирила къде е била Голгота (мястото на разпятието на Исус Христос) в Йерусалим, наредила да се извършат разкопки и разкрила Гроба Господен и Светия кръст.
Божи гроб е основното светилище на християнския свят. Представлява гробницата в скалата в която съгласно Евангелията е бил заровен Исус Христос след разпъването му на кръста, и преди Възкресението Христово. Божи Гроб е под олтара на църквата Възкресение Христово в Йерусалим.
Животворният кръст , срещан още и като Дърво на живота, Кръст на истината и Кръст Господен , е кръстът, на който съгласно християните е разпнат Христос. Животворният кръст е знак на успеха на Христос над Сатаната и е основна християнска светиня измежду Оръдията на пристрастеността или Оръдия Христови - група предмети в християнската символика, свързани със Страстите Христови.
Флавий Валерий Аврелий Константин прочут също като Константин I или Константин Велики , е римски император. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички противници за властта и ръководи Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята гибел през 337 година. Константин I Велики публично е приет за първия хриситянски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 година, с който се постанова християнството като публична вяра в империята. Самият той приема християнската религия в края на живота си.
През 324 година Константин афишира решението си да трансформира Византион в Нов Рим и на 11 май 330 година публично прогласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Градът на Константин), а след гибелта на Константин през 337 година градът остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
Повечето раннохристиянски църкви почитат Константин като светец. На Изток той от време на време е именуван или "13-ият деятел " (isapostolos).
Император Константин постоянно е употребявял израза " Сердика е моят Рим " станело ли дума за днешната българска столица София. Построяването на най-старата черква в града Св. София надали е станало без неговото утвърждение и поддръжка.
На деня на Света Елена и сина ѝ император Константин в някои места се танцува върху жарава (нестинарство). Според някои историци този бит е обвързван с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. Елена и св. Константин, обичаят в никакъв случай не е приет от църквата.
Днес имен ден имат Костадин, Коста, Кунчо, Елин, Илона, Динко, Койчо.
Елена е считана от Православието и Римокатолицизма за Светица, фамозна със своето благочестие. Нейният празник като светица на Източноправославната черква се чества дружно с този на нейния наследник на 21 май – празника на пресветите равноапостолни Константин и Елена. Нейният празник в Римокатолическата черква е на 18 август, а в Коптската православна черква е на 9 пашонс.
Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос. Там е издирила къде е била Голгота (мястото на разпятието на Исус Христос) в Йерусалим, наредила да се извършат разкопки и разкрила Гроба Господен и Светия кръст.
Божи гроб е основното светилище на християнския свят. Представлява гробницата в скалата в която съгласно Евангелията е бил заровен Исус Христос след разпъването му на кръста, и преди Възкресението Христово. Божи Гроб е под олтара на църквата Възкресение Христово в Йерусалим.
Животворният кръст , срещан още и като Дърво на живота, Кръст на истината и Кръст Господен , е кръстът, на който съгласно християните е разпнат Христос. Животворният кръст е знак на успеха на Христос над Сатаната и е основна християнска светиня измежду Оръдията на пристрастеността или Оръдия Христови - група предмети в християнската символика, свързани със Страстите Христови.
Флавий Валерий Аврелий Константин прочут също като Константин I или Константин Велики , е римски император. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички противници за властта и ръководи Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята гибел през 337 година. Константин I Велики публично е приет за първия хриситянски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 година, с който се постанова християнството като публична вяра в империята. Самият той приема християнската религия в края на живота си.
През 324 година Константин афишира решението си да трансформира Византион в Нов Рим и на 11 май 330 година публично прогласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Градът на Константин), а след гибелта на Константин през 337 година градът остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
Повечето раннохристиянски църкви почитат Константин като светец. На Изток той от време на време е именуван или "13-ият деятел " (isapostolos).
Император Константин постоянно е употребявял израза " Сердика е моят Рим " станело ли дума за днешната българска столица София. Построяването на най-старата черква в града Св. София надали е станало без неговото утвърждение и поддръжка.
На деня на Света Елена и сина ѝ император Константин в някои места се танцува върху жарава (нестинарство). Според някои историци този бит е обвързван с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. Елена и св. Константин, обичаят в никакъв случай не е приет от църквата.
Днес имен ден имат Костадин, Коста, Кунчо, Елин, Илона, Динко, Койчо.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ