Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец
Църквата уважава през днешния ден Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той се е родил през 280 година в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел присъединяване в Първия космополитен Никейски църковен събор. Умира през 325 година Остава фамозен със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от поражение.
Именници: Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница
Българите почитат Свети Никола като патрон на риболовците и мореплавателите и като стопанин на необятната водна простор - океаните, моретата, реките и езерата. Според националните вярвания светецът провокира морските стихии и урагани. Когато е ядосан, той дава воля на ветровете, разклаща морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии стопират да се движат, с цел да се умилостиви и почете светеца-покровител.
Задължителен миг в обичайна никулденска обредност е потреблението на риба. Обикновено дамите подготвят шаран, защото съгласно поверието шаранът е " прислужник " на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите мощни талази пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така избавил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите назовават още " Рибни свети Никола ", " Мокри свети Никола " или " Рибена църква ". Най-често шаранът се цялостни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично ястие е известно като " рибник ".
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в черква или в къщи, а парчета от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете наложително се изяжда на фамилната вечеря. Трапезата на Никулден не се подвига през целия ден и е разполагаем на гостите.
Свети Никола е настойник освен на тези, които са кръстени на името му, той е персонален и фамилен настойник, на който се урежда фамилно фамилен празник, именуван работа, молитва, църква.
На този празник се канят родственици, кумове и съседи, и се освещава огромна софра, която приключва с песни и забава. След прикадяването свещеникът взима опашката на обгърнатия в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - има вяра се, че по този начин ще се опази и умножи плодородието и фамилното благоденствие.
Според обичая стопанките резервират костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост - " кръхче " или " дъна " се счита за неизмеримо лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, с цел да ги предпазят от " зли очи " и уроки.
В деня на свети Никола на трапезата с изключение на рибник и обредни хлябове, би трябвало да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, фасул.
Някой поверия за Никулден: Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, тъй като се има вяра, че в случай че човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която прилича кръст, се резервира за лек срещу детски заболявания. Когато се прави нова лодка, в нея би трябвало да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете
Именници: Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница
Българите почитат Свети Никола като патрон на риболовците и мореплавателите и като стопанин на необятната водна простор - океаните, моретата, реките и езерата. Според националните вярвания светецът провокира морските стихии и урагани. Когато е ядосан, той дава воля на ветровете, разклаща морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии стопират да се движат, с цел да се умилостиви и почете светеца-покровител.
Задължителен миг в обичайна никулденска обредност е потреблението на риба. Обикновено дамите подготвят шаран, защото съгласно поверието шаранът е " прислужник " на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите мощни талази пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така избавил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите назовават още " Рибни свети Никола ", " Мокри свети Никола " или " Рибена църква ". Най-често шаранът се цялостни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично ястие е известно като " рибник ".
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в черква или в къщи, а парчета от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете наложително се изяжда на фамилната вечеря. Трапезата на Никулден не се подвига през целия ден и е разполагаем на гостите.
Свети Никола е настойник освен на тези, които са кръстени на името му, той е персонален и фамилен настойник, на който се урежда фамилно фамилен празник, именуван работа, молитва, църква.
На този празник се канят родственици, кумове и съседи, и се освещава огромна софра, която приключва с песни и забава. След прикадяването свещеникът взима опашката на обгърнатия в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - има вяра се, че по този начин ще се опази и умножи плодородието и фамилното благоденствие.
Според обичая стопанките резервират костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост - " кръхче " или " дъна " се счита за неизмеримо лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, с цел да ги предпазят от " зли очи " и уроки.
В деня на свети Никола на трапезата с изключение на рибник и обредни хлябове, би трябвало да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, фасул.
Някой поверия за Никулден: Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, тъй като се има вяра, че в случай че човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която прилича кръст, се резервира за лек срещу детски заболявания. Когато се прави нова лодка, в нея би трябвало да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ