Почитаме покровителят на българите св. Иван Рилски
Църквата уважава през днешния ден Свети Иван Рилски Чудотворец – настойникът на българския народ.
Днес е и храмовият празник на Рилския манастир, където се пазят мощите на светеца. До него се намира и пещерата, където е живял Иван Рилски. Вярва се, че в случай че поклонниците преминат през тесния ѝ проход, нямат грехове. Вярващите измиват очите и лицето на чешмата наоколо до светата обител. Край каменната стена на тази чешма могат да се оставят листчета с молби, които светецът да извърши. Листчетата се събират в дребна урна, която се закрепя на дърво. Вярва се, че това дърво е било последното място, на което Иван Рилски се е молил.
Свети Иван Рилски е и настойник на българските лекари, които честват през днешния ден професионалния си празник.
Свети преподобни Иван Рилски е роден е в бобошевското село Скрино, евентуално през 876 година, и умира на 18 август 946 година Иван Рилски живее по времето на трима велики български владетели - княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I.
Житията му показват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е овчар. Има информация, че когато родителите му умират, той раздава част от наследството си на небогати и нуждаещи се. После постъпва като послушник в манастира " Св. Димитър " под връх Руен във Влахина планина. Именно там придобива богословско обучение и получава свещенически ранг.
Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ, написа в подробното му житие.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър I минал към 120 километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Иван обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото. Отшелникът, естествено, върнал назад и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Иван отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето " наследство ". Починал на 18 август 946 година на към 70 годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
След гибелта си през 946 година св. Иван бил заровен в учредената от него Рилска обител, само че скоро по-късно цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в гр. Средец (София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Византийският историк Йоан Скилица свидетелствува, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ превзелСредец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, локалният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Иван го санкционирал с онемяване. След като се преклонил пред мощехранителницата и изискал амнистия, говорът му се възвърнал. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците върнали мощите на светеца в Сердика.
Малко по-късно, откакто цар Асен І освободил България от византийско иго, мощите били пренесени през 1194/5 година в столицата Търново. Те оживели по знамение след плячкосването на града при завладяването му от турците през 1393 година.
С позволение на султан Мурад II през 1469 година монаси върнали мощите в актуализирания Рилски манастир, където и до през днешния ден са предмет на поклонение. Като едно от значимите събития в нашата духовна история, Църквата е всяка година чества връщането на мощите на св. Иван Рилски на 1 юли.
Днес е и храмовият празник на Рилския манастир, където се пазят мощите на светеца. До него се намира и пещерата, където е живял Иван Рилски. Вярва се, че в случай че поклонниците преминат през тесния ѝ проход, нямат грехове. Вярващите измиват очите и лицето на чешмата наоколо до светата обител. Край каменната стена на тази чешма могат да се оставят листчета с молби, които светецът да извърши. Листчетата се събират в дребна урна, която се закрепя на дърво. Вярва се, че това дърво е било последното място, на което Иван Рилски се е молил.
Свети Иван Рилски е и настойник на българските лекари, които честват през днешния ден професионалния си празник.
Свети преподобни Иван Рилски е роден е в бобошевското село Скрино, евентуално през 876 година, и умира на 18 август 946 година Иван Рилски живее по времето на трима велики български владетели - княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I.
Житията му показват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е овчар. Има информация, че когато родителите му умират, той раздава част от наследството си на небогати и нуждаещи се. После постъпва като послушник в манастира " Св. Димитър " под връх Руен във Влахина планина. Именно там придобива богословско обучение и получава свещенически ранг.
Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ, написа в подробното му житие.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър I минал към 120 километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Иван обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото. Отшелникът, естествено, върнал назад и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Иван отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето " наследство ". Починал на 18 август 946 година на към 70 годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
След гибелта си през 946 година св. Иван бил заровен в учредената от него Рилска обител, само че скоро по-късно цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в гр. Средец (София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Византийският историк Йоан Скилица свидетелствува, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ превзелСредец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, локалният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Иван го санкционирал с онемяване. След като се преклонил пред мощехранителницата и изискал амнистия, говорът му се възвърнал. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците върнали мощите на светеца в Сердика.
Малко по-късно, откакто цар Асен І освободил България от византийско иго, мощите били пренесени през 1194/5 година в столицата Търново. Те оживели по знамение след плячкосването на града при завладяването му от турците през 1393 година.
С позволение на султан Мурад II през 1469 година монаси върнали мощите в актуализирания Рилски манастир, където и до през днешния ден са предмет на поклонение. Като едно от значимите събития в нашата духовна история, Църквата е всяка година чества връщането на мощите на св. Иван Рилски на 1 юли.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ