Св. Тихон оставил 16 тома за християнството
Църквата уважава през днешния ден св. Св. Тихон Задонски
Той се родил в 1724 година в бедното семейство на църковния чиновник Сава Кирилович Соколов, село Короцка, Новгородска губерния. В светото кръщение получил името Тимотей. Баща му починал прекомерно рано, а майка му едвам смогвала да изхрани своите сирачета - четири сина и две дъщери.
Когато Тимотей пораснал, майка му съумяла да го настани в Новгородското духовно учебно заведение (1738), което две години по-късно било превърнато в духовна семинария. Завършил образованието си с цялостно отличие през 1754 година, той незабавно бил назначен в същата семинария за учител по гръцки език и реторика.
На 10 април 1758 година приел монашеско пострижение с името Тихон и неотдавна бил ръкоположен за йеромонах, а през 1759 година бива възведен в архимандритско достолепие и назначен за ректор на духовната семинария в гр. Твер.
На 13 май 1764 година той бил ръкоположен за свещеник в Петроградската катедрала " Св. Петър и Павел " като викарий на Новгородската епархия, а от 3 февруари 1763 година бил назначен за Воронежки свещеник.
От всички претърпени до тогава ограничения и подвизи здравето на св. Тихон било много разтърсено. Затова още в самото начало на своето епархийско служение той помолил да бъде освободен на покой в някой манастир. Това му било отказано и той трябвало в продължение на четири години и седем месеца да носи подвига на епархийски архиерей. Високо благоверен, св. Тихон не можел умерено да гледа разпуснатостта, която заварил в епархията. Той се заел да стегне дисциплината в църкви и манастири, измежду свещеници и монаси, да издигне благолепието на богослужебните места и богослуженията и прочие С персонален контрол и диалози, с проповеди и послания той съумял за малко време да реализира прекалено много.
Но здравето му продължавало да се утежнява, до момента в който най-сетне Св. Синод го освободил от Воронежката епархия. Св. Тихон се прибрал на уединение и героизъм в Задонския манастир " Св. Богородица ", на 95 км от гр. Воронеж. Единствено го смущавала архиерейската му съвест, че малко послужил на Божия народ. В душата му се явявало нещо като разкайване, задето напуснал епархията. Едва ли не се налагало да се бори с мисълта за възвръщането си. Обаче строгият плодороден Задонски дъртак Аарон дал отговор на тия негови разстройства: " Божията Майка не разрешава на Тихона да излезе отсам! " Така св. Тихон се успокоил и се освободил от тия свои духовни терзания.
Неговият огромен героизъм се състоял в непрекъснат пост и молитва, строго духовен живот, непрестанна щедрост при дребното опция в неговото състояние и най-много - в " златословесните трудове ", които написал в съзерцателния покой на манастирското уединение.
През 1770 година почнал да написа своя прочут труд " За същинското християнство ". Това е ревю на християнското нравоучение. В него проличава дълбокото знание на Св. Писание и тънкото предусещане в Христовата православна религия. А през 1777 година почнал своето дивно създание " Духовно богатство, събирано от света ".
Като оставил на своята Църква и народ скъпо документално богатство - творенията му наброяват 16 тома, св. Тихон, изпълнен с преизобилна Божия берекет и чудеса, приключва земния си живот на 13 август 1783 година.
През 1846 година при корекция на централната манастирска черква мощите му били открити нетленни. На 13 август 1864 година - 78 година след гибелта му, той бил канонизиран от Руската православна черква.
Той се родил в 1724 година в бедното семейство на църковния чиновник Сава Кирилович Соколов, село Короцка, Новгородска губерния. В светото кръщение получил името Тимотей. Баща му починал прекомерно рано, а майка му едвам смогвала да изхрани своите сирачета - четири сина и две дъщери.
Когато Тимотей пораснал, майка му съумяла да го настани в Новгородското духовно учебно заведение (1738), което две години по-късно било превърнато в духовна семинария. Завършил образованието си с цялостно отличие през 1754 година, той незабавно бил назначен в същата семинария за учител по гръцки език и реторика.
На 10 април 1758 година приел монашеско пострижение с името Тихон и неотдавна бил ръкоположен за йеромонах, а през 1759 година бива възведен в архимандритско достолепие и назначен за ректор на духовната семинария в гр. Твер.
На 13 май 1764 година той бил ръкоположен за свещеник в Петроградската катедрала " Св. Петър и Павел " като викарий на Новгородската епархия, а от 3 февруари 1763 година бил назначен за Воронежки свещеник.
От всички претърпени до тогава ограничения и подвизи здравето на св. Тихон било много разтърсено. Затова още в самото начало на своето епархийско служение той помолил да бъде освободен на покой в някой манастир. Това му било отказано и той трябвало в продължение на четири години и седем месеца да носи подвига на епархийски архиерей. Високо благоверен, св. Тихон не можел умерено да гледа разпуснатостта, която заварил в епархията. Той се заел да стегне дисциплината в църкви и манастири, измежду свещеници и монаси, да издигне благолепието на богослужебните места и богослуженията и прочие С персонален контрол и диалози, с проповеди и послания той съумял за малко време да реализира прекалено много.
Но здравето му продължавало да се утежнява, до момента в който най-сетне Св. Синод го освободил от Воронежката епархия. Св. Тихон се прибрал на уединение и героизъм в Задонския манастир " Св. Богородица ", на 95 км от гр. Воронеж. Единствено го смущавала архиерейската му съвест, че малко послужил на Божия народ. В душата му се явявало нещо като разкайване, задето напуснал епархията. Едва ли не се налагало да се бори с мисълта за възвръщането си. Обаче строгият плодороден Задонски дъртак Аарон дал отговор на тия негови разстройства: " Божията Майка не разрешава на Тихона да излезе отсам! " Така св. Тихон се успокоил и се освободил от тия свои духовни терзания.
Неговият огромен героизъм се състоял в непрекъснат пост и молитва, строго духовен живот, непрестанна щедрост при дребното опция в неговото състояние и най-много - в " златословесните трудове ", които написал в съзерцателния покой на манастирското уединение.
През 1770 година почнал да написа своя прочут труд " За същинското християнство ". Това е ревю на християнското нравоучение. В него проличава дълбокото знание на Св. Писание и тънкото предусещане в Христовата православна религия. А през 1777 година почнал своето дивно създание " Духовно богатство, събирано от света ".
Като оставил на своята Църква и народ скъпо документално богатство - творенията му наброяват 16 тома, св. Тихон, изпълнен с преизобилна Божия берекет и чудеса, приключва земния си живот на 13 август 1783 година.
През 1846 година при корекция на централната манастирска черква мощите му били открити нетленни. На 13 август 1864 година - 78 година след гибелта му, той бил канонизиран от Руската православна черква.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ