Заточили св. Стефан Нови на остров, той превърнал затвор в молитвен храм |
Църквата уважава през днешния ден св. преподобномъченик Стефан Нови.
Преподобни Стефан се родил в Цариград, майка му още при раждането го посветила на бога. В юношеска възраст той бил подстриган за инок в Авксентиевия манастир и се популяризирал със свят живот и щедрост. Той спазвал непоколебим пост, прекарвал непрекъснато в молитва, посредством трудовете си помагал на бедните. Обичал уединен живот, само че бил заставен да жертва личното си предпочитание - избрали го свещеник на манастира.
В това време прекалено много се засилила иконоборческата разкол. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним гневно преследвали феновете на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на дребни части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.
Църквата " Св. Богородица " във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По заръка на императора всички фрески били отстранени. Константин Копроним отишъл още по-далеч от татко си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, призован в Цариград, постановил иконите да се смятат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпоредби, да се смятат еретици наедно с Арий, Несторий и Евтихий. След това почнало ужасно гонение срещу монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тюрма.
Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и по тази причина желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати блага и с предписание да го уговори да подпише определението на събора, само че Стефан изрично отказал. Така разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тюрма. Но скоро след това врагове ненадейно нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия яд, освободил праведника.
Щом утихнала войната, гонението било възобновено с още по-голяма мощ и целият яд се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го упрекват в закононарушения. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и посредством Божията мощ правел толкоз чудеса, че името му се популяризирало по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.
Стефан обаче хвърлил на пода една монета с царския лик на пода и я стъпкал с крайник.
Царедворците се нахвърлили на Стефан и желали да го хвърлят в морето, само че Копроним заповядал да го затворят в тюрма. В тая тюрма мъченикът намерил повече от триста пандизчии, заключени, както и той, за удостояване на иконите. Всички към този момент били претърпели тежки мъчения и очаквали гибел за твърдостта си във вярата, само че се утешавали посредством молитва и очакване на Бога.
Св. Стефан още повече повдигнал духа на пандизчиите. И през деня, и нощем тъмницата кънтяла от молебствия и псалмопения. Тя повече приличала на храм, в сравнение с затвор. Много народ се натрупал към тъмницата, с цел да получи благословение или препоръки от преподобния, или пък да се помоли за ония, които по този начин мъжествено страдали за светата истина.
Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на гибел. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с ругатни и му нанасяли нечовечен побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и поставил завършек на живота му. Това станало в 767 година.
Преподобни Стефан се родил в Цариград, майка му още при раждането го посветила на бога. В юношеска възраст той бил подстриган за инок в Авксентиевия манастир и се популяризирал със свят живот и щедрост. Той спазвал непоколебим пост, прекарвал непрекъснато в молитва, посредством трудовете си помагал на бедните. Обичал уединен живот, само че бил заставен да жертва личното си предпочитание - избрали го свещеник на манастира.
В това време прекалено много се засилила иконоборческата разкол. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним гневно преследвали феновете на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на дребни части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.
Църквата " Св. Богородица " във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По заръка на императора всички фрески били отстранени. Константин Копроним отишъл още по-далеч от татко си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, призован в Цариград, постановил иконите да се смятат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпоредби, да се смятат еретици наедно с Арий, Несторий и Евтихий. След това почнало ужасно гонение срещу монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тюрма.
Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и по тази причина желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати блага и с предписание да го уговори да подпише определението на събора, само че Стефан изрично отказал. Така разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тюрма. Но скоро след това врагове ненадейно нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия яд, освободил праведника.
Щом утихнала войната, гонението било възобновено с още по-голяма мощ и целият яд се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го упрекват в закононарушения. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и посредством Божията мощ правел толкоз чудеса, че името му се популяризирало по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.
Стефан обаче хвърлил на пода една монета с царския лик на пода и я стъпкал с крайник.
Царедворците се нахвърлили на Стефан и желали да го хвърлят в морето, само че Копроним заповядал да го затворят в тюрма. В тая тюрма мъченикът намерил повече от триста пандизчии, заключени, както и той, за удостояване на иконите. Всички към този момент били претърпели тежки мъчения и очаквали гибел за твърдостта си във вярата, само че се утешавали посредством молитва и очакване на Бога.
Св. Стефан още повече повдигнал духа на пандизчиите. И през деня, и нощем тъмницата кънтяла от молебствия и псалмопения. Тя повече приличала на храм, в сравнение с затвор. Много народ се натрупал към тъмницата, с цел да получи благословение или препоръки от преподобния, или пък да се помоли за ония, които по този начин мъжествено страдали за светата истина.
Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на гибел. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с ругатни и му нанасяли нечовечен побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и поставил завършек на живота му. Това станало в 767 година.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ