Църквата почита българския светец Козма Зографски
Църквата уважава през днешния ден преп. Козма Зографски, един от българските светци.
Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно обучение. Освен български, знаел чудесно и гръцки език. Родителите му поискали да го оженят. Но той живеел с пламенното предпочитание да стане духовник. Затова скрито избягал в Света Гора Атонска. Бил признат като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец ", учреден в 898 година Показал огромно старание като послушник. Вършел с примерна обич всичко, което му е било възлагано от манастирската администрация. Заради това му старание скоро бил постриган за духовник. Получил работа еклисиарх в съборната манастирска черква.
Веднъж на Благовещение, храмов празник на огромния светогорски манастир Ватопед, преп. Козма имал чудно привидение. Бил посетител на манастира. За своя изненада видял в храма и след това на трапезата да разпорежда една жена с царствено великолепие. Понеже на Света Гора дами не се позволяват даже за посещаване, Козма бил мощно прелъстен и обезпокоен.
На изповед пред духовника си той разкрил своето разстройване. Заинтересуван, духовникът го запитал:Как изглеждаше тая жена? Козма дал отговор: Невиждана хубост, невиждана популярност!
Духовникът се развълнувал. Той схванал коя жена е видял Козма и му заговорил: И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, отдаден на божествената Мария? Ти си видял Небесната настойничка на Св. Гора и на целия свят!
Козма благодарил на духовника за това пояснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното снизхождение да му се яви.
Козма бил ръкоположен за йеродякон, а по-късно и за йеромонах и към този момент можел независимо да прави всички служби.
Веднъж бил самичък в черква. Помолил се на св. Богородица да му уточни пътя на спасението. И чул диалог сред нея и синът и Исус Христос. Спасителят споделил на Пресветата Си Майка за Козма: Нека се отдалечи от манастира на мълчание! Козма предал този възвишен съвет на игумена, който разрешил да се извърши.
В една канара на запад от манастира, в пустинна околност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в цялостни уединение и мълчание. В тая пещера той получил подарък на проницателност.
Веднъж преподобни Козма болен. Поискало му се да хапне риба. Но морето било надалеч. Нямало човек да отиде да улови риба. В един миг планински орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата огромна прясна риба. Козма я приготвил за ястие. Но глас от вътрешната страна му внушил да остави половината на съседа си, старецът Христофор, тъй като рибата била негова благосъстоятелност.
На другия ден Христофор го посетил в килията му. Св. Козма го посрещнал с думите: Добре пристигнал! Аз те чаках. Част от рибата съм запазил за тебе, с цел да подкрепиш постническите си сили. След това Козма разказал на госта си по какъв начин изискал да си хапне риба и по какъв начин орел му донесъл тая риба. Христофор пък от своя страна разказал по какъв начин същият орел сграбчил преди този момент рибата от него, когато я чистел и миел. Двамата отшелници коленичили един до различен и благодарили на Бога, че по този начин дивно се грижи за тях.
Наближил краят на земния живот на преп. Козма. Последните дни преди гибелта му били доста тежки. Очаквал го героизъм, за който авансово знаел напряко от Спасителя.
Бил посетен от стареца Христофор. Като доближил до пещерата, Христофор се спрял, тъй като чул диалог вътре. Като изчакал края на диалога, той почукал на вратата. Като влезнал вътре, не намерил никого, с изключение на стареца Козма. Учуден, го запитал: С кого разговаряше?
В притеснение Козма му разкрил истината: Посети ме Христос Господ и ми възвести, че ще ме нападне сатаната със свои пълчища и ще изтеза плътта ми. Това е знак на скорошното мое минаване в другия, безконечния живот.
Двамата подвижници се разделили. Св. Козма определил деня, когато Христофор ще би трябвало отново да го посети. Когато отново го посетил на избрания ден, Христофор го намерил премрял. Какво ти е? - запитал той.
Снощи - дал отговор св. Козма - ме атакува сатаната с цяло пълчище демони. Той почна да ме рита със завист и да вика към демоните: „ Ленивци, глупци! Не можахте да се справите с един! " С гневна примамка той ме би, както виждаш по раните на тялото ми...
На третия ден след сатанинския побой св. Козма безшумно предал душата си на Господа на 22 септември 1323 г.
Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно обучение. Освен български, знаел чудесно и гръцки език. Родителите му поискали да го оженят. Но той живеел с пламенното предпочитание да стане духовник. Затова скрито избягал в Света Гора Атонска. Бил признат като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец ", учреден в 898 година Показал огромно старание като послушник. Вършел с примерна обич всичко, което му е било възлагано от манастирската администрация. Заради това му старание скоро бил постриган за духовник. Получил работа еклисиарх в съборната манастирска черква.
Веднъж на Благовещение, храмов празник на огромния светогорски манастир Ватопед, преп. Козма имал чудно привидение. Бил посетител на манастира. За своя изненада видял в храма и след това на трапезата да разпорежда една жена с царствено великолепие. Понеже на Света Гора дами не се позволяват даже за посещаване, Козма бил мощно прелъстен и обезпокоен.
На изповед пред духовника си той разкрил своето разстройване. Заинтересуван, духовникът го запитал:Как изглеждаше тая жена? Козма дал отговор: Невиждана хубост, невиждана популярност!
Духовникът се развълнувал. Той схванал коя жена е видял Козма и му заговорил: И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, отдаден на божествената Мария? Ти си видял Небесната настойничка на Св. Гора и на целия свят!
Козма благодарил на духовника за това пояснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното снизхождение да му се яви.
Козма бил ръкоположен за йеродякон, а по-късно и за йеромонах и към този момент можел независимо да прави всички служби.
Веднъж бил самичък в черква. Помолил се на св. Богородица да му уточни пътя на спасението. И чул диалог сред нея и синът и Исус Христос. Спасителят споделил на Пресветата Си Майка за Козма: Нека се отдалечи от манастира на мълчание! Козма предал този възвишен съвет на игумена, който разрешил да се извърши.
В една канара на запад от манастира, в пустинна околност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в цялостни уединение и мълчание. В тая пещера той получил подарък на проницателност.
Веднъж преподобни Козма болен. Поискало му се да хапне риба. Но морето било надалеч. Нямало човек да отиде да улови риба. В един миг планински орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата огромна прясна риба. Козма я приготвил за ястие. Но глас от вътрешната страна му внушил да остави половината на съседа си, старецът Христофор, тъй като рибата била негова благосъстоятелност.
На другия ден Христофор го посетил в килията му. Св. Козма го посрещнал с думите: Добре пристигнал! Аз те чаках. Част от рибата съм запазил за тебе, с цел да подкрепиш постническите си сили. След това Козма разказал на госта си по какъв начин изискал да си хапне риба и по какъв начин орел му донесъл тая риба. Христофор пък от своя страна разказал по какъв начин същият орел сграбчил преди този момент рибата от него, когато я чистел и миел. Двамата отшелници коленичили един до различен и благодарили на Бога, че по този начин дивно се грижи за тях.
Наближил краят на земния живот на преп. Козма. Последните дни преди гибелта му били доста тежки. Очаквал го героизъм, за който авансово знаел напряко от Спасителя.
Бил посетен от стареца Христофор. Като доближил до пещерата, Христофор се спрял, тъй като чул диалог вътре. Като изчакал края на диалога, той почукал на вратата. Като влезнал вътре, не намерил никого, с изключение на стареца Козма. Учуден, го запитал: С кого разговаряше?
В притеснение Козма му разкрил истината: Посети ме Христос Господ и ми възвести, че ще ме нападне сатаната със свои пълчища и ще изтеза плътта ми. Това е знак на скорошното мое минаване в другия, безконечния живот.
Двамата подвижници се разделили. Св. Козма определил деня, когато Христофор ще би трябвало отново да го посети. Когато отново го посетил на избрания ден, Христофор го намерил премрял. Какво ти е? - запитал той.
Снощи - дал отговор св. Козма - ме атакува сатаната с цяло пълчище демони. Той почна да ме рита със завист и да вика към демоните: „ Ленивци, глупци! Не можахте да се справите с един! " С гневна примамка той ме би, както виждаш по раните на тялото ми...
На третия ден след сатанинския побой св. Козма безшумно предал душата си на Господа на 22 септември 1323 г.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ