Преп. Евтимий Нови починал на Свещения остров след 5 месеца в пещера
Църквата уважава през днешния ден Преп. Евтимий Нови. Светското му име било Никита, той е роден през 824 година в селището Опсо, покрай град Анкира в Галатия.
Родителите му, Епифаний и Анна, били богати, само че доста благочестиви. Никита още от най-ранните си години бил мирен, почтен, дисциплиниран и обуздан на родителите си. Той странял от нормалните игри и обичал постоянно да посещава църковното свещенодействие. Когато бил на седем години, татко му умрял. На грижите на майка му с изключение на него останали още две дъщери - Мария и Епифания.
Скоро Никита, който бил прекомерно рационален за възрастта си, станал ревнив асистент на майка си във всички нейни грижи за дома и фамилията. Престарялата жена желаела да облекчи отговорностите си по дома и побързала да му избере почтена булка. Скоро тя намерила рационална и скромна девственица, на име Ефросиния, щерка на богати и славни родители, и Никита се съчетал в брак с нея. Скоро Бог благословил брачния им съюз с раждането на щерка, наречена в светото кръщение Анастасия. След това Никита, който сметнал раждането на детето за задоволително успокоение за майка си и брачната половинка си, решил да остави фамилията си и да се посвети напълно на служението на Бога по монашеския път. Като опрощение за решението му послужило и това, че омъжената му сестра Мария живеела в бащиния им дом и можела да остане в помощ на майка им.
14 септември, празника на Въздвижение, бил последният ден, който Никита прекарал с роднините си. На другия ден, в деня на паметта на съименника му свети страдалец Никита, той оставил вечно своето семейство, като споделил, че отива да нагледа коня си, който бил на паша в долината. И дълго време осиротялото семейство не знаело същинската причина, заради която Никита оставил бащиния дом.
А преподобният обиколил доста места, посетил доста подвижници и най-после достигнал непристъпните възвишения на Олимп, където по това време се популяризирал с подвизите си преподобният Иоаникий Велики.
След време смиреният Никита си тръгнал от свети Иоаникий. Той схванал, че в случай че остане край него, измежду монасите му, не ще избегне славата, която по този начин ненавиждал още в детските си години и спасявайки се от която избягал от родния си град. Друг дъртак, на име Йоан, който живеел близо до свети Иоаникий, с наслада приел пристигналия при него Никита и откакто му преподал директиви за подвизите на монашеското житие, скоро го облякъл в благ облик и го нарекъл при пострижението Евтимий.
Младият духовник останал при Йоан много дълго време и се научил от него на пустинно мълчание и подвижничеството, а след това по заповед на учителя си отишъл в киновията Писадинон, с цел да се научи от старците на подвизите на киновийното монашество. Игуменът на обителта Николай, който управлявал киновията с огромно здравомислие, приел новия възпитаник и го назначил изначало на най-ниските степени на послушанието. Евтимий не възроптал, въпреки това да било съпроводено с доста писания. Той ги сметнал за същинско лекуване за своето младо тяло.
Като се укрепил в добродетелите на общежителния живот, той решил да иде в пустинята, с цел да реализира в мълчание още по-голяма непосредственост до Бога. Пътят на строгото мълчание още не бил преминат. По това време славата на Атонските подвижници се ширела надалеч и преподобният решил да се насочи при тях. Той разкрил желанието си на един от великите подвижници на Олимп - стареца Теодор. Светият дъртак благословил ревностния духовник по новия път, и защото старецът Йоан, от който Евтимий приел първото си пострижение, към този момент не бил сред живите, го облякъл във популярен благ облик. След осем дни той към този момент бил подготвен за път, с цел да остави Олимп след петнадесетгодишно престояване на него. Спътник му станал монахът Теостирикт, който също като него жадувал за високите подвизи на монашеството.
Пътят от Олимп до Атон минавал през Никомидия. Когато дошъл там, преподобният бил утешен от радостното уведомление, че всичките домашни, които оставил в бащиния дом, са живи. Желаейки да облекчи скръбта от разлъката с тях, той им пратил един свят кръст и наредил на пратеника да им съобщи, че няма към този момент Никита, а има духовник Евтимий, който ги поучава да последват образеца му. Когато получили това уведомление, роднините му изначало плакали, само че защото любовта им към него била огромна, и те, укрепени от помощ свише, след това се решили да последват неговия образец. Всички, с изключение на дъщерята на преподобния, която по това време се омъжила, станали монахини.
Когато дошъл в Атон, той ревниво се заел да извършва устава на тамошния манастирски живот. Но на Атон той останал за малко, тъй като не намерил мечтаното мълчание. Много нови подвижници заселили някогашната пустиня. Тогава свети Евтимий си избрал ново леговище - един ненаселен остров, наименуван Нових, където се отдръпнал дружно с други двама единомислени монаси - Симеон и Йоан Колов.
След време Евтимий отишъл във Врастама. Тук му било съдено още веднъж да се срещне с предходния си съмишленик - преподобния Йосиф. Събрали се и доста други братя в Господа, които поискали да се заселят покрай Евтимий. Той построил за тях килии, а самичък се поселил насаме в една яма. Преподобният от време на време оставял ямата и посещавал братята, а от време на време, ревнувайки за безмълвието, изкачвал върховете на Атон и там, в молебствия беседвайки с Бога, по този начин очистил мозъка и сърцето си, че се сподобил с Божествени видения и откровения.
Веднъж изпълнявайки Божествената заповед, преподобният оставил Атонските върхове и като взел със себе си двама монаси - Игнатий и Ефрем, отишъл в Солун. Т ози път градът го посрещнал като " ангел, слязъл от небесата ". Той разпитал за мястото, наречено Перистера, взел водачи и дружно с тях се отправил към планината, където в действителност намерил една кошара. Откритите му свише признаци сочели, че точно тук би трябвало да се търсят руините на предходния храм, само че никой от локалните поданици не знаел нищо за него. Тук от дълго време към този момент имало кошара и локалните християни нямали никакво разбиране, че оскърбяват светинята. Той почнал да копае и скоро намерил основите на храма. Тогава локалните поданици, изумени от невероятния подарък на проницателност на стареца, драговолно поели разноските по възобновяване на забравения храм. Така бил повдигнат храмът на свети aпостол Андрей с два спомагателни олтара: отдясно - в чест на свети Йоан Предтеча, и отляво - на свети Евтимий Велики.
Накрая, през 863 година, храмът бил приключен. По предпочитание на локалното население при него бил основан манастир, който след това се популяризирал с множеството си монаси.
Заради благочестивия си живот свети Евтимий се сдобил с дара на прозорливостта и чудотворството. Много монаси приели пострижение от преподобния. И доста миряни увлякъл с подвизите и чудесата си по пътя на монашеството. Много нови манастири зародили с помощта на неговите усилия и грижи на Олимп, Атон и в Солун.
Накрая, четиридесет и две години откакто оставил бащиния си дом, свети Евтимий се утешил, като приел в монашество и своите родственици, към което ги призовавал още в Никомидия. Той взел при себе си в манастира своите родственици, а за дамите построил нов манастир на място, което закупил за задачата. За игумения на манастира била сложена сестрата на преподобния, наречена в светата схима Евфимия. Като оставил двата манастира на грижите на Солунския митрополит Методий и дал директиви, преподобният още веднъж се заселил поради безмълвието в предходната си кула покрай Солун. А Господ го сподобил да откри безконечен покой покрай тези небеса на Атон, където той направил най-вече подвизи.
Предузнал деня на кончината си, преподобният свикал за обща софра братята от най-близките Атонски манастири, отпразнувал с тях този ден и се дал прошка с тях. На сутринта, без да каже нищо на никого, взел единствено един духовник на име Георгий и се отправил на едно насаме място - по този начин наречения Свещен остров. Там той се подвизавал към 5 месеца в една пещера и най-после умрял на 15 октомври 889 година.
Родителите му, Епифаний и Анна, били богати, само че доста благочестиви. Никита още от най-ранните си години бил мирен, почтен, дисциплиниран и обуздан на родителите си. Той странял от нормалните игри и обичал постоянно да посещава църковното свещенодействие. Когато бил на седем години, татко му умрял. На грижите на майка му с изключение на него останали още две дъщери - Мария и Епифания.
Скоро Никита, който бил прекомерно рационален за възрастта си, станал ревнив асистент на майка си във всички нейни грижи за дома и фамилията. Престарялата жена желаела да облекчи отговорностите си по дома и побързала да му избере почтена булка. Скоро тя намерила рационална и скромна девственица, на име Ефросиния, щерка на богати и славни родители, и Никита се съчетал в брак с нея. Скоро Бог благословил брачния им съюз с раждането на щерка, наречена в светото кръщение Анастасия. След това Никита, който сметнал раждането на детето за задоволително успокоение за майка си и брачната половинка си, решил да остави фамилията си и да се посвети напълно на служението на Бога по монашеския път. Като опрощение за решението му послужило и това, че омъжената му сестра Мария живеела в бащиния им дом и можела да остане в помощ на майка им.
14 септември, празника на Въздвижение, бил последният ден, който Никита прекарал с роднините си. На другия ден, в деня на паметта на съименника му свети страдалец Никита, той оставил вечно своето семейство, като споделил, че отива да нагледа коня си, който бил на паша в долината. И дълго време осиротялото семейство не знаело същинската причина, заради която Никита оставил бащиния дом.
А преподобният обиколил доста места, посетил доста подвижници и най-после достигнал непристъпните възвишения на Олимп, където по това време се популяризирал с подвизите си преподобният Иоаникий Велики.
След време смиреният Никита си тръгнал от свети Иоаникий. Той схванал, че в случай че остане край него, измежду монасите му, не ще избегне славата, която по този начин ненавиждал още в детските си години и спасявайки се от която избягал от родния си град. Друг дъртак, на име Йоан, който живеел близо до свети Иоаникий, с наслада приел пристигналия при него Никита и откакто му преподал директиви за подвизите на монашеското житие, скоро го облякъл в благ облик и го нарекъл при пострижението Евтимий.
Младият духовник останал при Йоан много дълго време и се научил от него на пустинно мълчание и подвижничеството, а след това по заповед на учителя си отишъл в киновията Писадинон, с цел да се научи от старците на подвизите на киновийното монашество. Игуменът на обителта Николай, който управлявал киновията с огромно здравомислие, приел новия възпитаник и го назначил изначало на най-ниските степени на послушанието. Евтимий не възроптал, въпреки това да било съпроводено с доста писания. Той ги сметнал за същинско лекуване за своето младо тяло.
Като се укрепил в добродетелите на общежителния живот, той решил да иде в пустинята, с цел да реализира в мълчание още по-голяма непосредственост до Бога. Пътят на строгото мълчание още не бил преминат. По това време славата на Атонските подвижници се ширела надалеч и преподобният решил да се насочи при тях. Той разкрил желанието си на един от великите подвижници на Олимп - стареца Теодор. Светият дъртак благословил ревностния духовник по новия път, и защото старецът Йоан, от който Евтимий приел първото си пострижение, към този момент не бил сред живите, го облякъл във популярен благ облик. След осем дни той към този момент бил подготвен за път, с цел да остави Олимп след петнадесетгодишно престояване на него. Спътник му станал монахът Теостирикт, който също като него жадувал за високите подвизи на монашеството.
Пътят от Олимп до Атон минавал през Никомидия. Когато дошъл там, преподобният бил утешен от радостното уведомление, че всичките домашни, които оставил в бащиния дом, са живи. Желаейки да облекчи скръбта от разлъката с тях, той им пратил един свят кръст и наредил на пратеника да им съобщи, че няма към този момент Никита, а има духовник Евтимий, който ги поучава да последват образеца му. Когато получили това уведомление, роднините му изначало плакали, само че защото любовта им към него била огромна, и те, укрепени от помощ свише, след това се решили да последват неговия образец. Всички, с изключение на дъщерята на преподобния, която по това време се омъжила, станали монахини.
Когато дошъл в Атон, той ревниво се заел да извършва устава на тамошния манастирски живот. Но на Атон той останал за малко, тъй като не намерил мечтаното мълчание. Много нови подвижници заселили някогашната пустиня. Тогава свети Евтимий си избрал ново леговище - един ненаселен остров, наименуван Нових, където се отдръпнал дружно с други двама единомислени монаси - Симеон и Йоан Колов.
След време Евтимий отишъл във Врастама. Тук му било съдено още веднъж да се срещне с предходния си съмишленик - преподобния Йосиф. Събрали се и доста други братя в Господа, които поискали да се заселят покрай Евтимий. Той построил за тях килии, а самичък се поселил насаме в една яма. Преподобният от време на време оставял ямата и посещавал братята, а от време на време, ревнувайки за безмълвието, изкачвал върховете на Атон и там, в молебствия беседвайки с Бога, по този начин очистил мозъка и сърцето си, че се сподобил с Божествени видения и откровения.
Веднъж изпълнявайки Божествената заповед, преподобният оставил Атонските върхове и като взел със себе си двама монаси - Игнатий и Ефрем, отишъл в Солун. Т ози път градът го посрещнал като " ангел, слязъл от небесата ". Той разпитал за мястото, наречено Перистера, взел водачи и дружно с тях се отправил към планината, където в действителност намерил една кошара. Откритите му свише признаци сочели, че точно тук би трябвало да се търсят руините на предходния храм, само че никой от локалните поданици не знаел нищо за него. Тук от дълго време към този момент имало кошара и локалните християни нямали никакво разбиране, че оскърбяват светинята. Той почнал да копае и скоро намерил основите на храма. Тогава локалните поданици, изумени от невероятния подарък на проницателност на стареца, драговолно поели разноските по възобновяване на забравения храм. Така бил повдигнат храмът на свети aпостол Андрей с два спомагателни олтара: отдясно - в чест на свети Йоан Предтеча, и отляво - на свети Евтимий Велики.
Накрая, през 863 година, храмът бил приключен. По предпочитание на локалното население при него бил основан манастир, който след това се популяризирал с множеството си монаси.
Заради благочестивия си живот свети Евтимий се сдобил с дара на прозорливостта и чудотворството. Много монаси приели пострижение от преподобния. И доста миряни увлякъл с подвизите и чудесата си по пътя на монашеството. Много нови манастири зародили с помощта на неговите усилия и грижи на Олимп, Атон и в Солун.
Накрая, четиридесет и две години откакто оставил бащиния си дом, свети Евтимий се утешил, като приел в монашество и своите родственици, към което ги призовавал още в Никомидия. Той взел при себе си в манастира своите родственици, а за дамите построил нов манастир на място, което закупил за задачата. За игумения на манастира била сложена сестрата на преподобния, наречена в светата схима Евфимия. Като оставил двата манастира на грижите на Солунския митрополит Методий и дал директиви, преподобният още веднъж се заселил поради безмълвието в предходната си кула покрай Солун. А Господ го сподобил да откри безконечен покой покрай тези небеса на Атон, където той направил най-вече подвизи.
Предузнал деня на кончината си, преподобният свикал за обща софра братята от най-близките Атонски манастири, отпразнувал с тях този ден и се дал прошка с тях. На сутринта, без да каже нищо на никого, взел единствено един духовник на име Георгий и се отправил на едно насаме място - по този начин наречения Свещен остров. Там той се подвизавал към 5 месеца в една пещера и най-после умрял на 15 октомври 889 година.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ