10 невероятни имена черпят днес на зимният Петков ден! Започват мръсните и нечисти дни, но и многото годежи и сватби, а
Църквата отдава респект към делото и паметта на преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., оповестена за светица.
Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила прекомерно рано на Бога и желала да отдаде целия си живот в негова работа. Затова след гибелта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго отпътувала в пустинята на Палестина, където престояла много време в отшелничество. Върнала се след доста години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла.
След гибелта й нейните мощи вършели чудодейни каузи: който се докоснел до тях, в случай че е болен оздравявал, в случай че е кьорав – прогледвал, в случай че е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специфична делегация отпред с преславския митрополит Марко да придвижи мощите й в Търново. Там била издигната черква, която кръстили на нейно име. Светицата се смятала за настойничка на царското семейство.
След рухването на Търново под турско иго, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след рухването и на Видинското царство - в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки челник, който изплатил отговорностите й към Високата врата.
Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.
От днешния Зимен Петковден до Димитровден (26.10) са неразрешени веселията и работата с кроене и шиене, защото тези дни се смятат за „ мръсни” и „ нечисти”. В доста краища светицата се уважава с организирането на събори и приготвянето на курбан.
С този ден се слага края на селскостопанската година и началото на зимните фамилни празници. Периодът се свързва с доста годежи и сватби.
На Петковден ден нормално става заплождането на домашните животни, известно още като овча женитба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се уважава като настойничка на дамите и техните домашни действия - предене, тъкане, кроене, шиене. В региона на Тракия към Петковден са известни специфични жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша църква, Господева църква, Божи дух.
Зимният Петковден в българските вярвания бележи прехода към зимата. Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов взор за живота на индивида, а главно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Имен ден честват всички с имената Параскев, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко и Петя.
Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила прекомерно рано на Бога и желала да отдаде целия си живот в негова работа. Затова след гибелта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго отпътувала в пустинята на Палестина, където престояла много време в отшелничество. Върнала се след доста години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла.
След гибелта й нейните мощи вършели чудодейни каузи: който се докоснел до тях, в случай че е болен оздравявал, в случай че е кьорав – прогледвал, в случай че е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специфична делегация отпред с преславския митрополит Марко да придвижи мощите й в Търново. Там била издигната черква, която кръстили на нейно име. Светицата се смятала за настойничка на царското семейство.
След рухването на Търново под турско иго, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след рухването и на Видинското царство - в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки челник, който изплатил отговорностите й към Високата врата.
Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.
От днешния Зимен Петковден до Димитровден (26.10) са неразрешени веселията и работата с кроене и шиене, защото тези дни се смятат за „ мръсни” и „ нечисти”. В доста краища светицата се уважава с организирането на събори и приготвянето на курбан.
С този ден се слага края на селскостопанската година и началото на зимните фамилни празници. Периодът се свързва с доста годежи и сватби.
На Петковден ден нормално става заплождането на домашните животни, известно още като овча женитба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се уважава като настойничка на дамите и техните домашни действия - предене, тъкане, кроене, шиене. В региона на Тракия към Петковден са известни специфични жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша църква, Господева църква, Божи дух.
Зимният Петковден в българските вярвания бележи прехода към зимата. Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов взор за живота на индивида, а главно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Имен ден честват всички с имената Параскев, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко и Петя.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ