Кръстовден е
Църквата отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен, именуван от народа Кръстовден, а в националните традиции този ден се счита за началото на есента. На Кръстовден честват именниците Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Кръстана, Кръстилена, Кръстена, Кръстил, Кръстила.
Празникът се назовава още Гроздоберник,
защото стартира брането на грозде. Смята се, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват, а слънцето стартира да се доближава към зимата. Вярващите съблюдават непоколебим пост, а обичайните обредни ястия са зелник с праз лук и печена тиква. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка. Стопаните подаряват попа с варива и зеленчуци, най-много с жито от новата годишна продукция.
За празника се раздават пресни пити, с цел да се умилостивят стихиите и да бъде плодородна годината. Първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и изобилие. Освен именниците, на този ден честват и лечителите, които лекуват пресекнал се кръст, навехнати или счупени крака.
По традиция на Кръстовден се открива новата образователна година в Софийската духовна семинария.
Хиляди миряни нощуват на Кръстова гора край манастира „ Света Троица”.
Легендите описват, че от време на време, по време на вечерня, се чували стъпките и песните на 12-те монаси, които били посечени от турците през XVII век, защото не предали вярата си. Божите чиновници намерили гибелта си по острите саби на многочислените орди на Джадит Али паша, които откакто избили всички живеещи там, ограбили и опожарили църквата и постройките в близост.
В бързината изплашените монаси побързали да скрият в земята двете скъпоценни икони с отломките от кръста Господен, дарени на разположения наоколо до Кръстова гора Бачковски манастир от Великия доместник във Византийската империя, грузинец по генезис, Григорий Бакуриани. Самият той написал, че по краищата на иконите „ Свето преображение Господне” и „ Света Богородица” са вградени частици от разпятието на Исус Христос.
Бакуриани се сдобил с реликвите с помощта на познанството си с византийския император Алексий I Комнин.
При основаването на Бачковския манастир през 1083 година, Бакуриани го дарил с обширни поземлени парцели, заселил в него 50 души монаси от Грузия и съставил манастирски тапик (устав). В региона било намерено богословно учебно заведение, в което преподавали бележити грузински учени като Йоан Петрици, Икал-тоели и Арсен.
Типикът не допускал фамилни грузинци да живеят под манастирската стряха. Преданието гласи, че за доста негови подчинени било построено населено място, наречено Иверце. То се трансформирало в стопанско средище и богат животновъден край. Многобройните манастирски стада пасели из живописната околност Кръстова гора, наричана още Градище. Тук се намирали манастирските мандри и огромни жилищни здания с черква „ Света Троица”.
В скоро време на Кръстова гора зародил манастир, наименуван Троицки, зависещ на Бачковския.
Той станал обичано място на жителите от близките села,
изключително на иверци. Монасите от Кръстова гора и жителите на Иверце измолили от игумена на Бачковския манастир да им подари огромната Бакурианова икона с вградената в нея част от животворящия Христов кръст, с цел да украсят Троицкия манастир. Легендата приказва, че всяка година на празника Кръстовден - Въздвижение на честния кръст, с тържествено литийно шествие при многочислено наличие на християни, огромната икона „ Св. Преображение Господне” била носена от Кръстова гора до Бачковския манастир, престоявала там на Всенощното бдение, а на другия ден след Светата Литургия отново била връщана.
До края на XIIв. монашеските братства на Бачковския и Троицкия манастир били поддържани най-вече от нови грузински попълнения. След рухването на България под турско иго през 1393г. в Бачковския манастир нахлува гръцката деспотия, която прогонила и последните грузински монаси, сринала до основи превъзходната гробница на братята Григорий и Абасий Бакуриани в централния храм и се постарала да заличи всяка иверска диря.
Връщайки се още по-назад във времето, можем да се срещнем и с историята на намирането на кръста на Исус.
То се свързва с името на майката на император Константин - света Елена.
Нейната християнска активност се изразявала в необятна щедрост и изграждане на доста храмове.
В чест на успеха на синът й цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя, кралица Елена решила да построи на Голготския рид възвишен храм – „ Св. Възкресение Христово”. Когато почнало копаенето на основите, служащите разкрили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници, за които в Библията написа, че са разпнати дружно с него. И трите кръста обаче доста си приличали и било мъчно да се откри към кой от тях е бил прикрепен Спасителят. В това време около мястото на строителни работи минало погребално шествие. Царица Елена го спряла и допряла първия и втория кръст до ковчега на починалия юноша. Нищо не се получило. Но когато кръста на Христа се докоснал до ковчега, станало знамение: мъртвецът оживял.
Така разпятието станало знак и знаме на християните и с него те побеждавали всяко зло.
Това се случило точно на 14-ти септември – денят избран за поклонение на Светия Кръст. Оттогава на тази дата разпятието се изнасяло за поклонение.
След разпространяването на християнството из целия свят и заради невъзможността кръстът да се придвижва с животни или лодки до отдалечени места, вярващи решили да го разделят на три елементи: едната останала в Йерусалим, другата изпратили в Рим и третата - в Константинопол (Цариград). Частта която дали на Костантинополската патриаршия, била поставена в специфична ракла, обкована със злато и сребро.
Празникът се назовава още Гроздоберник,
защото стартира брането на грозде. Смята се, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват, а слънцето стартира да се доближава към зимата. Вярващите съблюдават непоколебим пост, а обичайните обредни ястия са зелник с праз лук и печена тиква. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка. Стопаните подаряват попа с варива и зеленчуци, най-много с жито от новата годишна продукция.
За празника се раздават пресни пити, с цел да се умилостивят стихиите и да бъде плодородна годината. Първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и изобилие. Освен именниците, на този ден честват и лечителите, които лекуват пресекнал се кръст, навехнати или счупени крака.
По традиция на Кръстовден се открива новата образователна година в Софийската духовна семинария.
Хиляди миряни нощуват на Кръстова гора край манастира „ Света Троица”.
Легендите описват, че от време на време, по време на вечерня, се чували стъпките и песните на 12-те монаси, които били посечени от турците през XVII век, защото не предали вярата си. Божите чиновници намерили гибелта си по острите саби на многочислените орди на Джадит Али паша, които откакто избили всички живеещи там, ограбили и опожарили църквата и постройките в близост.
В бързината изплашените монаси побързали да скрият в земята двете скъпоценни икони с отломките от кръста Господен, дарени на разположения наоколо до Кръстова гора Бачковски манастир от Великия доместник във Византийската империя, грузинец по генезис, Григорий Бакуриани. Самият той написал, че по краищата на иконите „ Свето преображение Господне” и „ Света Богородица” са вградени частици от разпятието на Исус Христос.
Бакуриани се сдобил с реликвите с помощта на познанството си с византийския император Алексий I Комнин.
При основаването на Бачковския манастир през 1083 година, Бакуриани го дарил с обширни поземлени парцели, заселил в него 50 души монаси от Грузия и съставил манастирски тапик (устав). В региона било намерено богословно учебно заведение, в което преподавали бележити грузински учени като Йоан Петрици, Икал-тоели и Арсен.
Типикът не допускал фамилни грузинци да живеят под манастирската стряха. Преданието гласи, че за доста негови подчинени било построено населено място, наречено Иверце. То се трансформирало в стопанско средище и богат животновъден край. Многобройните манастирски стада пасели из живописната околност Кръстова гора, наричана още Градище. Тук се намирали манастирските мандри и огромни жилищни здания с черква „ Света Троица”.
В скоро време на Кръстова гора зародил манастир, наименуван Троицки, зависещ на Бачковския.
Той станал обичано място на жителите от близките села,
изключително на иверци. Монасите от Кръстова гора и жителите на Иверце измолили от игумена на Бачковския манастир да им подари огромната Бакурианова икона с вградената в нея част от животворящия Христов кръст, с цел да украсят Троицкия манастир. Легендата приказва, че всяка година на празника Кръстовден - Въздвижение на честния кръст, с тържествено литийно шествие при многочислено наличие на християни, огромната икона „ Св. Преображение Господне” била носена от Кръстова гора до Бачковския манастир, престоявала там на Всенощното бдение, а на другия ден след Светата Литургия отново била връщана.
До края на XIIв. монашеските братства на Бачковския и Троицкия манастир били поддържани най-вече от нови грузински попълнения. След рухването на България под турско иго през 1393г. в Бачковския манастир нахлува гръцката деспотия, която прогонила и последните грузински монаси, сринала до основи превъзходната гробница на братята Григорий и Абасий Бакуриани в централния храм и се постарала да заличи всяка иверска диря.
Връщайки се още по-назад във времето, можем да се срещнем и с историята на намирането на кръста на Исус.
То се свързва с името на майката на император Константин - света Елена.
Нейната християнска активност се изразявала в необятна щедрост и изграждане на доста храмове.
В чест на успеха на синът й цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя, кралица Елена решила да построи на Голготския рид възвишен храм – „ Св. Възкресение Христово”. Когато почнало копаенето на основите, служащите разкрили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници, за които в Библията написа, че са разпнати дружно с него. И трите кръста обаче доста си приличали и било мъчно да се откри към кой от тях е бил прикрепен Спасителят. В това време около мястото на строителни работи минало погребално шествие. Царица Елена го спряла и допряла първия и втория кръст до ковчега на починалия юноша. Нищо не се получило. Но когато кръста на Христа се докоснал до ковчега, станало знамение: мъртвецът оживял.
Така разпятието станало знак и знаме на християните и с него те побеждавали всяко зло.
Това се случило точно на 14-ти септември – денят избран за поклонение на Светия Кръст. Оттогава на тази дата разпятието се изнасяло за поклонение.
След разпространяването на християнството из целия свят и заради невъзможността кръстът да се придвижва с животни или лодки до отдалечени места, вярващи решили да го разделят на три елементи: едната останала в Йерусалим, другата изпратили в Рим и третата - в Константинопол (Цариград). Частта която дали на Костантинополската патриаршия, била поставена в специфична ракла, обкована със злато и сребро.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ