Църквата одобрява донорството при определени условия
Църквата утвърждава даряването на органи единствено при съзнат избор или потвърдена мозъчна гибел и при съблюдаване на фундаменталните биоетични правила. Целият клиничен развой на трансплантацията би трябвало да се координира и реализира от одобрени национални трансплантационни болнични центрове.
Даряването на органи от донори в мозъчна гибел, както и трезвото и умишлено единодушие на здрав човек да подари собствен орган на измъчен собствен другар, като акт на алтруизъм и любов е съгласно учението и мнението на нашата Църква.
Това се споделя в позиция на Светия Синод на Българската православна черква по Закона за трансплантация на органи, тъкани и кафези, оповестява БГНЕС. В позицията се разяснява, че църквата пази донорската институция, нейната процедура и обвързваните с нея лица, от всяко вероятно опозоряване, насилствена диагноза или припряност в спазването на критериите за мозъчна гибел. Църквата не приема още комерсиализация или договорка, от какъвто и да било тип по повод даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушение реда за очакване на подобаващ донор и т. н.
От Светия Синод показват и изискванията при които дава благословение за осъществяване на трансплантациите при осъществяване на няколко условия.
Едното изискване е строго и регламентирано съблюдаване на фундаменталните биоетични правила. Установяването на мозъчната гибел да се прави по строго избрани клинични критерии, посредством високоспециализирани инструментални проучвания /ангиография, ЯМР и други методи/ от безусловно самостоятелна /външна/ комисия, е второто изискване на Църквата. “Понастоящем, законът и наредбите в Република България позволяват диагностицирането на мозъчна гибел и без реализирането на инструментални доказателствени проучвания, което църквата не би могла да приеме”, се показва в мнението на БПЦ.
Третото изискване, което Синодът слага е съществуването на документално осведомено единодушие /волеизявление/ от донора и околните му /кои органи, кафези и тъкани да бъдат взети при възможна мозъчна смърт/, а не хипотеза за навсякъде единодушие с донорството.
Необходимо е още целият клиничен развой на трансплантацията да се координира и реализира от одобрени национални трансплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да подсигуряват по допустимо най-хубав метод осъществяването на процедурата по определяне на мозъчна гибел и цялостните права на донора, както и да подсигуряват постигането на най-високи равнища на успеваемост на процедурата по трансплантация, в полза на реципиента.
В умозаключение се споделя, че БПЦ си резервира правото да промени своята позиция, при смяна в законодателството и закона за трансплантациите.
Даряването на органи от донори в мозъчна гибел, както и трезвото и умишлено единодушие на здрав човек да подари собствен орган на измъчен собствен другар, като акт на алтруизъм и любов е съгласно учението и мнението на нашата Църква.
Това се споделя в позиция на Светия Синод на Българската православна черква по Закона за трансплантация на органи, тъкани и кафези, оповестява БГНЕС. В позицията се разяснява, че църквата пази донорската институция, нейната процедура и обвързваните с нея лица, от всяко вероятно опозоряване, насилствена диагноза или припряност в спазването на критериите за мозъчна гибел. Църквата не приема още комерсиализация или договорка, от какъвто и да било тип по повод даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушение реда за очакване на подобаващ донор и т. н.
От Светия Синод показват и изискванията при които дава благословение за осъществяване на трансплантациите при осъществяване на няколко условия.
Едното изискване е строго и регламентирано съблюдаване на фундаменталните биоетични правила. Установяването на мозъчната гибел да се прави по строго избрани клинични критерии, посредством високоспециализирани инструментални проучвания /ангиография, ЯМР и други методи/ от безусловно самостоятелна /външна/ комисия, е второто изискване на Църквата. “Понастоящем, законът и наредбите в Република България позволяват диагностицирането на мозъчна гибел и без реализирането на инструментални доказателствени проучвания, което църквата не би могла да приеме”, се показва в мнението на БПЦ.
Третото изискване, което Синодът слага е съществуването на документално осведомено единодушие /волеизявление/ от донора и околните му /кои органи, кафези и тъкани да бъдат взети при възможна мозъчна смърт/, а не хипотеза за навсякъде единодушие с донорството.
Необходимо е още целият клиничен развой на трансплантацията да се координира и реализира от одобрени национални трансплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да подсигуряват по допустимо най-хубав метод осъществяването на процедурата по определяне на мозъчна гибел и цялостните права на донора, както и да подсигуряват постигането на най-високи равнища на успеваемост на процедурата по трансплантация, в полза на реципиента.
В умозаключение се споделя, че БПЦ си резервира правото да промени своята позиция, при смяна в законодателството и закона за трансплантациите.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ