Църквата не се плаши от канонизацията на дядо Добри. Въпросът

...
Църквата не се плаши от канонизацията на дядо Добри. Въпросът
Коментари Харесай

Кремиковският манастир събира свидетелства за чудесата на дядо Добри

Църквата не се плаши от канонизацията на дядо Добри. Въпросът е Бог да популяризира, църквата не е тази, която ще направи светеца. Когато Бог популяризира това и с дара на чудотворството, тогава църквата открива този факт и го признава. Това сподели пред bTV отец Серафим, свещеник на Кремиковския манастир, където дядо Добри живя през последните две години.

В Кремиковския манастир са почнали акция, тъй като има доста хора, които са претърпели чудеса с дядо Добри. " Има хора, на които е посочил пътя, той просто виждаше в теб като те огледа ", сподели отецът и добави, че по тази причина са почнали да събират случки и събития.

Отец Серафим прикани всички, които желаят, на адреса на Кремиковския манастир да изпращат чудеса. Това е първата стъпка, с цел да се върви към канонизация на дядо Добри. По думите му всички, които са се докоснали до дядо Добри, най-малкото са се размислили за живота си.

„ Дядо Добри беше един човек, българин като всички нас, само че в същото време той беше един исполин, колос, който не можем да си представим, един Космос. Човек, който имаше изключителна религия в Бога и знаеше, че това е смисълът на целия живот и това в действителност искаше да покаже и на нас, добави отецът.

Първите думи на дядо Добри към него са били „ Ставай да служим ”, описа той. „ Когато потропа на вратата, беше една заран рано, когато с доста огромно главоболие лежах у дома, когато потропа на вратата, не ми се отваряше, толкоз доста ме болеше главата. Не знаех кой тропа, той продължава, щеше да я събори, и сподели: „ Ти ли си отецът ”, споделям „ Аз съм ”. Не се познавахме тогава още, напълно нов бях в Горна Малина. И сподели „ Ставай да отиваме да служим ” и за първи път тогава се вдигнахме и отидохме в църквата в Байлово ”, спомня си отецът първата си среща с дядо Добри.

Как е избрал този път не беше главното в живота на дядо Добри. Той беше намерил съкровището и искаше да покаже това богатство на всички хора, добави отецът.

Наблягаше на това какво да вършим, по какъв начин да живеем и какъв е смисълът. Той виждаше смисълът единствено в Бог, за него нямаше друго – храната, питието, храната, облеклата бяха краткотрайни, едно средство, с което ние прекосяваме земния си живот. Смисълът е вечността, той искаше да покаже на хората, че има безкрайност, която е приготвена за нас, че ние хората не сме като животните да се храним, да живеем и да умираме. И Бог ни дава опцията да живеем постоянно, добави отец Серафим.

Дядо Добри доста вярваше, че България и българите сме на Бога хора и вярваше, че ще преминем през тествания и компликации, само че Бог ще ни обнови и още веднъж ще се върнем към вярата.

Не инцидентно това беше смисълът на целия му живот. Събирането на средства не го правеше поради самите средства, а с цел да накара хората да бъдат милостиви, искаше да ги подтикне със своето даряване да разсъни в тях възприятието на милосърдието към останалите и това да помогне на самите хора, когато те проявят благосклонност и Бог да бъде милосърден към тях.

Не инцидентно възстановяваше храмове. Имали сме случаи, когато е желал да възвърне манастир, който е изцяло занемарен и някой споделя – за какво да го възвръщаме, там няма хора, а той споделя – ние да го възстановим, пък Бог ще си изпрати хора, добави отец Серафим.

Болестта не е нещо, което ни наврежда, знаеше той, тя в множеството случаи ни оказва помощ, с цел да ни покаже пътя, добави отец Серафим.
Източник: bTV
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР