Кремиковският манастир събира свидетелства за чудесата на дядо Добри
Църквата не се плаши от канонизацията на дядо Добри. Въпросът е Бог да популяризира, църквата не е тази, която ще направи светеца. Когато Бог популяризира това и с дара на чудотворството, тогава църквата открива този факт и го признава. Това сподели в предаването „ Тази събота” отец Серафим, свещеник на Кремиковския манастир, където дядо Добри живя през последните две години.
Той заяви още, че в Кремиковския манастир са почнали акция, тъй като има доста хора, които са претърпели чудеса с дядо Добри.
Има хора, на които е посочил пътя, той просто виждаше в теб като те огледа, сподели още отецът и добави, че по тази причина са почнали да събират случки и събития.
Отец Серафим прикани всички, които желаят, на адреса на Кремиковския манастир да изпращат чудеса, това е първата стъпка, с цел да се върви към канонизация на дядо Добри.
По думите му всички, които са се докоснали до дядо Добри най-малкото са се размислили за живота си.
„ Дядо Добри беше един човек, българин като всички нас, само че в същото време той беше един исполин, колос, който не можем да си представим, един Космос. Човек, който имаше изключителна религия в Бога и знаеше, че това е смисълът на целия живот и това в действителност искаше да покаже и на нас, добави отецът.
Първите думи на дядо Добри към него са били „ Ставай да служим”, описа той.
„ Когато потропа на вратата, беше една заран рано, когато с доста огромно главоболие лежах у дома, когато потропа на вратата, не ми се отваряше, толкоз доста ме болеше главата. Не знаех кой тропа, той продължава, щеше да я събори, и сподели: „ Ти ли си отецът”, споделям – „ Аз съм”, не се познавахме тогава още, напълно нов бях в Горна Малина, и сподели „ Ставай да отиваме да служим” и за първи път тогава се вдигнахме и отидохме в църквата в Байлово”, спомня си отецът първата си среща с дядо Добри.
Как е избрал този път не беше главното в живота на дядо Добри. Той беше намерил съкровището и искаше да покаже това богатство на всички хора, добави отецът.
--> Наблягаше на това какво да вършим, по какъв начин да живеем и какъв е смисълът. Той виждаше смисълът единствено в Бог, за него нямаше друго – храната, питието, храната, облеклата бяха краткотрайни, едно средство, с което ние прекосяваме земния си живот. Смисълът е вечността, той искаше да покаже на хората, че има безкрайност, която е приготвена за нас, че ние хората не сме като животните – да се храним, да живеем и да умираме. И Бог ни дава опцията да живеем постоянно, добави отец Серафим.
По думите му, дядо Добри е бил извънредно непретенциозен, живеел е с това, което донесат хората. „ Имало е случаи, в които, в случай че не му донесе никой, няма да яде и тези две филийки самун, за себе си не се грижеше изобщо”, описа отецът.
Дядо Добри доста вярваше, че България и българите сме на Бога хора и вярваше, че ще преминем през тествания и компликации, само че Бог ще ни обнови и още веднъж ще се върнем към вярата. Не инцидентно това беше смисълът на целия му живот. Събирането на средства не го правеше поради самите средства, а с цел да накара хората да бъдат милостиви, искаше да ги подтикне със своето даряване да разсъни в тях възприятието на милосърдието към останалите и това да помогне на самите хора, когато те проявят благосклонност и Бог да бъде милосърден към тях.
Не инцидентно възстановяваше храмове . Имали сме случаи, когато е желал да възвърне манастир, който е изцяло занемарен и някой споделя – за какво да го възвръщаме, там няма хора, а той споделя – ние да го възстановим, пък Бог ще си изпрати хора, добави отец Серафим.
Болестта не е нещо, което ни наврежда, знаеше той, тя в множеството случаи ни оказва помощ, с цел да ни покаже пътя, добави отец Серафим.
Той заяви още, че в Кремиковския манастир са почнали акция, тъй като има доста хора, които са претърпели чудеса с дядо Добри.
Има хора, на които е посочил пътя, той просто виждаше в теб като те огледа, сподели още отецът и добави, че по тази причина са почнали да събират случки и събития.
Отец Серафим прикани всички, които желаят, на адреса на Кремиковския манастир да изпращат чудеса, това е първата стъпка, с цел да се върви към канонизация на дядо Добри.
По думите му всички, които са се докоснали до дядо Добри най-малкото са се размислили за живота си.
„ Дядо Добри беше един човек, българин като всички нас, само че в същото време той беше един исполин, колос, който не можем да си представим, един Космос. Човек, който имаше изключителна религия в Бога и знаеше, че това е смисълът на целия живот и това в действителност искаше да покаже и на нас, добави отецът.
Първите думи на дядо Добри към него са били „ Ставай да служим”, описа той.
„ Когато потропа на вратата, беше една заран рано, когато с доста огромно главоболие лежах у дома, когато потропа на вратата, не ми се отваряше, толкоз доста ме болеше главата. Не знаех кой тропа, той продължава, щеше да я събори, и сподели: „ Ти ли си отецът”, споделям – „ Аз съм”, не се познавахме тогава още, напълно нов бях в Горна Малина, и сподели „ Ставай да отиваме да служим” и за първи път тогава се вдигнахме и отидохме в църквата в Байлово”, спомня си отецът първата си среща с дядо Добри.
Как е избрал този път не беше главното в живота на дядо Добри. Той беше намерил съкровището и искаше да покаже това богатство на всички хора, добави отецът.
--> Наблягаше на това какво да вършим, по какъв начин да живеем и какъв е смисълът. Той виждаше смисълът единствено в Бог, за него нямаше друго – храната, питието, храната, облеклата бяха краткотрайни, едно средство, с което ние прекосяваме земния си живот. Смисълът е вечността, той искаше да покаже на хората, че има безкрайност, която е приготвена за нас, че ние хората не сме като животните – да се храним, да живеем и да умираме. И Бог ни дава опцията да живеем постоянно, добави отец Серафим.
По думите му, дядо Добри е бил извънредно непретенциозен, живеел е с това, което донесат хората. „ Имало е случаи, в които, в случай че не му донесе никой, няма да яде и тези две филийки самун, за себе си не се грижеше изобщо”, описа отецът.
Дядо Добри доста вярваше, че България и българите сме на Бога хора и вярваше, че ще преминем през тествания и компликации, само че Бог ще ни обнови и още веднъж ще се върнем към вярата. Не инцидентно това беше смисълът на целия му живот. Събирането на средства не го правеше поради самите средства, а с цел да накара хората да бъдат милостиви, искаше да ги подтикне със своето даряване да разсъни в тях възприятието на милосърдието към останалите и това да помогне на самите хора, когато те проявят благосклонност и Бог да бъде милосърден към тях.
Не инцидентно възстановяваше храмове . Имали сме случаи, когато е желал да възвърне манастир, който е изцяло занемарен и някой споделя – за какво да го възвръщаме, там няма хора, а той споделя – ние да го възстановим, пък Бог ще си изпрати хора, добави отец Серафим.
Болестта не е нещо, което ни наврежда, знаеше той, тя в множеството случаи ни оказва помощ, с цел да ни покаже пътя, добави отец Серафим.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ