Екзарх Стефан през 1945 г.: За Църквата благотворителността е неотменим божествен дълг
Църквата има една неотменна заръка – да благотвори. Това припомня през 1945 година екзарх Стефан на управляващите във връзка законопроект, който планува одържавяване на благотворителността. Писмото, което се пази в Държавния списък във фонда на общественото министерство, е от 14 септември 1945 година Това е единствено година след преврата, който поставя началото на комунистическия режим и цялостния надзор на партията-държава над всичко.
В началото на 1945 година софийският митрополит Стефан е определен за глава на Българската православна черква. През септември 1948 година екзарх Стефан е заставен да се отдръпна и това се приема от Св. Синод. Почти незабавно е изселен в с. Баня, Карловско, където живее до гибелта си през 1957 година Свален е с държавно решение заради негативното му отношение към отечествено-фронтовската власт и защото се противопоставял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод, написа " Православието ".
Автор е на богословски писания, бранител на българските евреи. Според " Двери на православието " той е свещеник с необятна интернационална популярност и с престиж в междуцърковните връзки, в това число и в икуменическото придвижване. Негови отчети, лекции и сказки се слушат в Женева, Лозана, Оксфорд, Осло, Копенхаген, Стокхолм, Уинчестър, Авиньон, Единбург, Кеймбридж и Лондон.
Ето писмото:
Св. Синод на Българската черква, 14.9.1945 година
Предс. На Св. Синод, Екзарх Български Стефан
До Господина министра на Социалната политика
Тук
Господине Министре,
Неотдавна в пресата се появи известие, че в Министерството на обществената политика се изготвя законопроект, която планува да се изземе и сложи извънредно под управлението на страната цялата проведена щедрост в страната, като щяло да се запрети всяка друга самодейност.
Подобно вероятно законоположение би сложило в непреодолими усложнение родната ни Православна Църква, която има една необятно проведена обществена щедрост.
По тоя мотив Св. Синод реши да обърнем високопросветеното Ви внимание върху следното:
Църквата има една неотменна заръка – да благотвори, която тя във всички времена е осъществявала под една или друга форма, като дълг и потребност, които са основна част на нейната божествена задача. През всичките дълги епохи на църковен живот, Църквата в лицето на своите най-велики представители, като е учила и наставлявала към по-чист и по-съвършен живот, към приятелство, обич и взаимопомощ, е и осъществявала на дело тия велики евангелски правила, като е сложила и началото въобще на проведената щедрост в света. Така са зародили още в античност църковни лечебни заведения, старопиталища, сиропиталища, страноприемници и прочие
Родната ни Православна Църква също се е трудила да отговори на тая социална заръка и в късия интервал от 70 години след освобождението, съумя да провежда, посредством жертвените старания на положителните християни голям брой публични инициативи за добротворство –
дневни детски домове, трапезарии, летовища, старопиталища, сиропиталища, нощни подслони и прочие
В последните години за издръжката на тия инициативи, подпомагаше с нещо и страната, само че основната прехрана на тия църковни-благотворителни институти се опираше върху проведената работа на православните християнски братства, които изнасят цялата тежест на организацията и поддръжката на тия институти. И ние можем да Ви уверим, че църковната организация на тия институти в доста връзки е била по-добра и по-здрава, в сравнение с в доста други нецърковни организации от тоя жанр.
Църквата ни не счита тия си достижения в региона на проведената щедрост за актив, който тя би трябвало да акцентира, само че като
дълг да се подкрепят страдащите наши братя, да възпитава и предизвиква към щедрост, затова, като обществена задача в помощ на българския народ и страна
Тая помощ, оказвана в това отношение на страната, е прекомерно сензитивна и се показва в следните две съществени линии:
1/ огромните материални жертви, които се изживяват от благочестиви християни под най-разнообразна форма за църковната щедрост
2/ управителният личен състав на църковната проведена щедрост в огромното си болшинство е неплатен, тъй като почива на съзнанието за персонална жертва в старания и труд.
За да може обаче църковната щедрост да се развива и да процъфтява за хвала не на Църквата ни, каквато тя нито търси, нито чака, а на българската страна,
Църквата би трябвало да разчита на независимост
да я провежда и организира. На такава независимост се радват църквите във всички демократични свободолюбиви страни в света. Защото, както се посочи, изхождайки от повеленията на Спасителя да благотворим, за Църквата благотворителността е един безвъзвратен възвишен дълг, който не може да не бъде изпълняван и от осъществяването на който Църквата никога не може да се откаже.
Поради това, Св. Синод реши да ви замолим най-настойчиво, Господине министре, да извършите потребното да не бъде спъвана посредством едно вероятно законоположение свободата на Църквата да благотвори проведено, а в противен случай – да бъде насърчена църковната проведена щедрост, което ще ни даде опция свободно да изпълняваме християнските си отговорности посредством правото да благотворим, а с това пък сензитивно ще подкрепяме и напъните на страната в това отношение. Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш старателен молитствувател,
Председател на Св. Синод
Екзарх Български Стефан
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (190)
В началото на 1945 година софийският митрополит Стефан е определен за глава на Българската православна черква. През септември 1948 година екзарх Стефан е заставен да се отдръпна и това се приема от Св. Синод. Почти незабавно е изселен в с. Баня, Карловско, където живее до гибелта си през 1957 година Свален е с държавно решение заради негативното му отношение към отечествено-фронтовската власт и защото се противопоставял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод, написа " Православието ".
Автор е на богословски писания, бранител на българските евреи. Според " Двери на православието " той е свещеник с необятна интернационална популярност и с престиж в междуцърковните връзки, в това число и в икуменическото придвижване. Негови отчети, лекции и сказки се слушат в Женева, Лозана, Оксфорд, Осло, Копенхаген, Стокхолм, Уинчестър, Авиньон, Единбург, Кеймбридж и Лондон.
Ето писмото:
Св. Синод на Българската черква, 14.9.1945 година
Предс. На Св. Синод, Екзарх Български Стефан
До Господина министра на Социалната политика
Тук
Господине Министре,
Неотдавна в пресата се появи известие, че в Министерството на обществената политика се изготвя законопроект, която планува да се изземе и сложи извънредно под управлението на страната цялата проведена щедрост в страната, като щяло да се запрети всяка друга самодейност.
Подобно вероятно законоположение би сложило в непреодолими усложнение родната ни Православна Църква, която има една необятно проведена обществена щедрост.
По тоя мотив Св. Синод реши да обърнем високопросветеното Ви внимание върху следното:
Църквата има една неотменна заръка – да благотвори, която тя във всички времена е осъществявала под една или друга форма, като дълг и потребност, които са основна част на нейната божествена задача. През всичките дълги епохи на църковен живот, Църквата в лицето на своите най-велики представители, като е учила и наставлявала към по-чист и по-съвършен живот, към приятелство, обич и взаимопомощ, е и осъществявала на дело тия велики евангелски правила, като е сложила и началото въобще на проведената щедрост в света. Така са зародили още в античност църковни лечебни заведения, старопиталища, сиропиталища, страноприемници и прочие
Родната ни Православна Църква също се е трудила да отговори на тая социална заръка и в късия интервал от 70 години след освобождението, съумя да провежда, посредством жертвените старания на положителните християни голям брой публични инициативи за добротворство –
дневни детски домове, трапезарии, летовища, старопиталища, сиропиталища, нощни подслони и прочие
В последните години за издръжката на тия инициативи, подпомагаше с нещо и страната, само че основната прехрана на тия църковни-благотворителни институти се опираше върху проведената работа на православните християнски братства, които изнасят цялата тежест на организацията и поддръжката на тия институти. И ние можем да Ви уверим, че църковната организация на тия институти в доста връзки е била по-добра и по-здрава, в сравнение с в доста други нецърковни организации от тоя жанр.
Църквата ни не счита тия си достижения в региона на проведената щедрост за актив, който тя би трябвало да акцентира, само че като
дълг да се подкрепят страдащите наши братя, да възпитава и предизвиква към щедрост, затова, като обществена задача в помощ на българския народ и страна
Тая помощ, оказвана в това отношение на страната, е прекомерно сензитивна и се показва в следните две съществени линии:
1/ огромните материални жертви, които се изживяват от благочестиви християни под най-разнообразна форма за църковната щедрост
2/ управителният личен състав на църковната проведена щедрост в огромното си болшинство е неплатен, тъй като почива на съзнанието за персонална жертва в старания и труд.
За да може обаче църковната щедрост да се развива и да процъфтява за хвала не на Църквата ни, каквато тя нито търси, нито чака, а на българската страна,
Църквата би трябвало да разчита на независимост
да я провежда и организира. На такава независимост се радват църквите във всички демократични свободолюбиви страни в света. Защото, както се посочи, изхождайки от повеленията на Спасителя да благотворим, за Църквата благотворителността е един безвъзвратен възвишен дълг, който не може да не бъде изпълняван и от осъществяването на който Църквата никога не може да се откаже.
Поради това, Св. Синод реши да ви замолим най-настойчиво, Господине министре, да извършите потребното да не бъде спъвана посредством едно вероятно законоположение свободата на Църквата да благотвори проведено, а в противен случай – да бъде насърчена църковната проведена щедрост, което ще ни даде опция свободно да изпълняваме християнските си отговорности посредством правото да благотворим, а с това пък сензитивно ще подкрепяме и напъните на страната в това отношение. Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш старателен молитствувател,
Председател на Св. Синод
Екзарх Български Стефан
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (190)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ