Вековният храм в пловдивско село, построен за изкупление на грях
Църква, издигната за възмездие на грях към лейди Странгфорд. Това е любопитната история на храма “Свети Атанасий ” в пловдивското село Главатар, който през 2021 година стана на един век.
Прочетете още
В последните години локалните живеят с фантазията да реставрират рушащата се постройка. Благодарение напъните на Васил Бахчевански от църковното настоятелство фасадата и покривът са изцяло възобновени, само че към момента има доста работа – от вътрешната страна би трябвало да се довърши и изографиса. В навечерието на най-светлия християнски празник Рождество Христово обаче хората не са изгубили вярата и вярата си. И описват легендата, която се е съхранила в селото.
Името на църквата “Свети Атанасий ” е определено от Анна Неделчева – вярваща жена, поръчала построяването й след гибелта на брачна половинка и петте й деца. Мъжът се казвал Атанас. За него се знае, че е злоупотребил с пари, които британската аристократка лейди Емили Ан Странгфорд дала в помощ на жертвите от Априлското въстание. Неделчева била уверена, че и неговата гибел, и тази на петте им чеда е наказване за прегрешението му.
В автобиографичната книга художникът Никола Димитров, който се е познавал добре с Анна Неделчева, споделя, че брачният партньор Атанас, който назовава “дядо Тани ”, е бил отпред на Абаджийския еснафин в Пловдив преди Освобождението. Когато лейди Странгфорд решила да помогне на вдовиците и сираците от Априлското въстание, се обърнала към ръководителите на еснафите, тъй като нямало по какъв начин другояче да намери потърпевшите един по един. Дядо Тани взел пари от англичанката, само че дал прекомерно малко за нейната идея. За сметка на това си построил още няколко дюкяна и воденица в село Ризкьой (старото име на Главатар).
Божието отмъщение не закъснява. Скоро умира брачната половинка на крадеца. Той се дами за прислужницата си Анна, която му ражда 5 деца – 4 дъщери и един наследник. Четирите девойки обаче умират от туберкулоза малко преди да навършат 18 години. Анна се моли непрекъснато на Бог да резервира най-малко живота на сина й, само че той също умира, както и неверният й брачен партньор. Тогава почернената жена взема решение да построи черква за възмездие и в памет на хората, които е изгубила.
На храма обаче също не му върви. Той действа единствено двадесет и няколко години, тъй като след 9 септември е трансфорат в обор за телета. 70 години по-късно локалните вършат първите стъпки за ремонт на Божия дом.
Прочетете още
В последните години локалните живеят с фантазията да реставрират рушащата се постройка. Благодарение напъните на Васил Бахчевански от църковното настоятелство фасадата и покривът са изцяло възобновени, само че към момента има доста работа – от вътрешната страна би трябвало да се довърши и изографиса. В навечерието на най-светлия християнски празник Рождество Христово обаче хората не са изгубили вярата и вярата си. И описват легендата, която се е съхранила в селото.
Името на църквата “Свети Атанасий ” е определено от Анна Неделчева – вярваща жена, поръчала построяването й след гибелта на брачна половинка и петте й деца. Мъжът се казвал Атанас. За него се знае, че е злоупотребил с пари, които британската аристократка лейди Емили Ан Странгфорд дала в помощ на жертвите от Априлското въстание. Неделчева била уверена, че и неговата гибел, и тази на петте им чеда е наказване за прегрешението му.
В автобиографичната книга художникът Никола Димитров, който се е познавал добре с Анна Неделчева, споделя, че брачният партньор Атанас, който назовава “дядо Тани ”, е бил отпред на Абаджийския еснафин в Пловдив преди Освобождението. Когато лейди Странгфорд решила да помогне на вдовиците и сираците от Априлското въстание, се обърнала към ръководителите на еснафите, тъй като нямало по какъв начин другояче да намери потърпевшите един по един. Дядо Тани взел пари от англичанката, само че дал прекомерно малко за нейната идея. За сметка на това си построил още няколко дюкяна и воденица в село Ризкьой (старото име на Главатар).
Божието отмъщение не закъснява. Скоро умира брачната половинка на крадеца. Той се дами за прислужницата си Анна, която му ражда 5 деца – 4 дъщери и един наследник. Четирите девойки обаче умират от туберкулоза малко преди да навършат 18 години. Анна се моли непрекъснато на Бог да резервира най-малко живота на сина й, само че той също умира, както и неверният й брачен партньор. Тогава почернената жена взема решение да построи черква за възмездие и в памет на хората, които е изгубила.
На храма обаче също не му върви. Той действа единствено двадесет и няколко години, тъй като след 9 септември е трансфорат в обор за телета. 70 години по-късно локалните вършат първите стъпки за ремонт на Божия дом.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ