Сринаха уникален и легендарен завод в Перник, докаран до фалит след приватизацията през 1997 г.
Църква е името на село, покрай Перник. В предишното то е било по-голямо и многолюдно от днешния регионален център. Било е и община. През социализма беше прекръстено на Даскалово. Сега е кметство в състава на огромната община Перник с към 8 хиляди поданици.
В индустриалната история на България Църква се е записало като обитаемото място, където се намира първото на Балканите, само у нас и едно от дребното в Европа предприятия за производството на изсъхнал пектин - скъп артикул, извличан от ябълки, написа " Стандарт ".
В Църква към момента помнят върволиците от камиони, цялостни с ябълки, които задръстваха пътя около завода от средата на лятото до късна есен. Над цялото населено място, разтегнато по продължение на километри, се носеше ароматът на пресните плодове. Всичко това обаче към този момент е в историята. Трайно в историята отиде и самият цех за пектин.
Приватизирано още в зората на демокрацията, предприятието продължи да работи единствено няколко години. Имаше време, когато частниците преработваха и ябълки, импортирани от Близкия изток, а създаденият спиртен ябълков концентрат се изнасяше за Германия. Но това беше за малко и след това предприятието беше оставено на плячкосване, опустошение и запустение с цел да се стигне до изравняването със земята на всичките му мощности през това лято.
Заводът има своя история, само че и предистория. През 1942 година немски и български акционери построяват предприятия за преправка на шипки, сушени плодове и зеленчуци. Те работят добре, печелят и се разрастват. През 1947 година тези предприятия са национализирани. В отчети за историята на завода отпреди 1989 година се отбелязва, че в тези заводи са работили прогресивни поданици на Църква и когато те подготвяли колета за немската армия, правели саботажи. Отбелязано е и че в завода е настанено отделение на руската войска.
В края на 40-те години на XX век това е единственото промишлено дружество в региона. Първият негов шеф, назначен от националната власт, е бояджията Асен Търговски. Под управлението на този " дипломиран " експерт предприятието продължава активността си с обичайните шипкови и зеленчукови сушени производства. По това време пектинът още не прочут у нас, въпреки да е бил прочут отпреди най-малко 100 години.
Според архивни документи и мемоари, още през 1942 - 1944 година към продукта се демонстрира интерес и у нас и се вършат опити да бъде създаден пектинов дестилат. Заслугите за това се приписват на агронома Панайот Даскалов и на химика Димо Милев от гара Кричим. С проектирането на завода за пектин се заемат през 1945 година Заслугите се приписват на младия и деятелен инженер Георги Караколев. По неофициална информация той работил в сходен цех в Германия и завръщайки се у нас, пресъздал чертежите на машините и оборудванията за индустриалния развой на пектина.
В Църква се разказваше като легенда историята, че това безусловно си било индустриален шпионаж. По това време, вследствие на упорита работа на български учени, към този момент е създаден пектин на прахуляк, въпреки и с ниски качествени индикатори. Това постанова и концепцията да се направи индустриална мощ за промишлено, а освен лабораторно произвеждане.
Според формалните документи, било потърсено подпомагане от задачата на Съюз на съветските социалистически републики в България, тъй като по силата на подписаната на 1 август 1947 година Бледска конвенция, позната като контракта " Тито-Димитров ", Югославските управляващи предявявали интерес да построят дружество за произвеждане на пектин в рамките на някогашна Югославия.
В последна сметка, основаната през тези години ДИО " Консервна промишленост ", посредством работещите там Веселин Марков и Панайот Даскалов потвърждава, че у нас има по-голяма подготвеност и поради теоретичните разработки заводът да се построи у нас. В проектирането се ангажират с изключение на инж. Караколев, и Панайот Даскалов, както и инж. Сапунджиев. Те създават софтуерните процеси и нужното съоръжение. Създава се лаборатория за опознаване на химията на пектина. През това време е приключен и теоретичен труд за пектина, който е утвърден от Българска академия на науките
Строителството на завода стартира през 1950 година и завършва в къси периоди. Технически началник на обекта е инж. Рачо Жеков. Мощностите на новия цех са открити на 2 февруари 1952 година Част от строителите и монтажниците остават на работа в производството на пектин в новия цех. До 1955 година се създават конфитюри, желета, компоти, сладка, пулпове, шипково брашно и люспи, сушени плодове. След 1956 година остава единствено производството на сушени плодове и на пектин. От 1960 година влиза в деяние и цехът за пастьоризирани ябълкови сокове, а по късно създават и ракия с марката " Граовка " в половинлитрови стъклени бутилки с цена 1.30 лв..
За времето от 1952 до 1977 година производството на пектин се усилва 9 пъти, а на ябълков концентрат - 40 пъти. Средният градус на пектина от 80 става 280 градуса в обособени години, според от качеството на суровината. През 1961 година в употреба е пуснат соков завод с най-качествената технология за предпазване на ябълковия сок. Продукцията се изнася в Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Канада, Индия, Куба, Швеция, Норвегия Австрия, Германска федерална република, Германска демократична република и други
В историята на завода са записани достижения като колектив - отличник на Шеста петилетка и първи места в социалистическото състезание на героите на труда Иван Лозанов, Нектар Деветаков, Ненчо Ненчев, Александър Петров, Петър Груев, Стефан и Найден Живкови, а техните портрети стоят в алея на славата.
През годините, като всяко социалистическо дружество, заводът уголемява обществените, битови и културни придобивки за служащите. Постепенно се откриват стол, бани, съблекални за работещите в завода. Предлага им се отмора на море и планина, едицинска
и стоматологична помощ безвъзмездна закуска за бременните, нощната промяна получава тонизиращи безалкохолни питиета. Построен е жилищен блок за 17 фамилии. В завода се основава Клуб за техническо и научно творчество на младежта.
В Концепцията за развиването на завода до 1990 година, непокътната в персоналния архивен фонд на дългогодишния шеф Младен Найденов и предаден в Държавен списък - Перник от негови наследници, се планува той да бъде профилиран за преправка на ябълки и шипки и да създава до 500 тона високо, приблизително и ниско естерифициран пектин годишно.
Предвиждано е произвеждане на плодови брашна, като се регистрира, че страната има нужда за 1000 тона ябълково, 40-60 тона шипково и 50 тона от моркови. В проектите е влизало произвеждане на до 100 т годишно сушени зеленчуци за произвеждане на подготвени подправки, модернизиране на линията за произвеждане на плодов сок и въвеждане на системата тетрапак, бутилиране на екстракт. Годишно се преработвали близо 37 хиляди тона ябълки. Освен пектина и концентрата заводът реализираше облаги от ябълковия сок и от ябълковата ракия. Прави доходи и във валута, което в годините на социализма е наричано второ направление.
Заводът е приватизиран през 1997 година Но вместо да продължи да създава скъпата си и доходоносна продукция, последователно всичко е унищожено. Вече ги няма и превърнатите в руини здания. В края на предходната година някогашният цех е разгласен за продажба от частен правосъден реализатор с първична цена от близо 300 000 лева Собственик на парцела с повърхност към 15 декара беше сдружението " Пектодар " ООД, което е измежду най-големите длъжници на Общината в Перник.
В индустриалната история на България Църква се е записало като обитаемото място, където се намира първото на Балканите, само у нас и едно от дребното в Европа предприятия за производството на изсъхнал пектин - скъп артикул, извличан от ябълки, написа " Стандарт ".
В Църква към момента помнят върволиците от камиони, цялостни с ябълки, които задръстваха пътя около завода от средата на лятото до късна есен. Над цялото населено място, разтегнато по продължение на километри, се носеше ароматът на пресните плодове. Всичко това обаче към този момент е в историята. Трайно в историята отиде и самият цех за пектин.
Приватизирано още в зората на демокрацията, предприятието продължи да работи единствено няколко години. Имаше време, когато частниците преработваха и ябълки, импортирани от Близкия изток, а създаденият спиртен ябълков концентрат се изнасяше за Германия. Но това беше за малко и след това предприятието беше оставено на плячкосване, опустошение и запустение с цел да се стигне до изравняването със земята на всичките му мощности през това лято.
Заводът има своя история, само че и предистория. През 1942 година немски и български акционери построяват предприятия за преправка на шипки, сушени плодове и зеленчуци. Те работят добре, печелят и се разрастват. През 1947 година тези предприятия са национализирани. В отчети за историята на завода отпреди 1989 година се отбелязва, че в тези заводи са работили прогресивни поданици на Църква и когато те подготвяли колета за немската армия, правели саботажи. Отбелязано е и че в завода е настанено отделение на руската войска.
В края на 40-те години на XX век това е единственото промишлено дружество в региона. Първият негов шеф, назначен от националната власт, е бояджията Асен Търговски. Под управлението на този " дипломиран " експерт предприятието продължава активността си с обичайните шипкови и зеленчукови сушени производства. По това време пектинът още не прочут у нас, въпреки да е бил прочут отпреди най-малко 100 години.
Според архивни документи и мемоари, още през 1942 - 1944 година към продукта се демонстрира интерес и у нас и се вършат опити да бъде създаден пектинов дестилат. Заслугите за това се приписват на агронома Панайот Даскалов и на химика Димо Милев от гара Кричим. С проектирането на завода за пектин се заемат през 1945 година Заслугите се приписват на младия и деятелен инженер Георги Караколев. По неофициална информация той работил в сходен цех в Германия и завръщайки се у нас, пресъздал чертежите на машините и оборудванията за индустриалния развой на пектина.
В Църква се разказваше като легенда историята, че това безусловно си било индустриален шпионаж. По това време, вследствие на упорита работа на български учени, към този момент е създаден пектин на прахуляк, въпреки и с ниски качествени индикатори. Това постанова и концепцията да се направи индустриална мощ за промишлено, а освен лабораторно произвеждане.
Според формалните документи, било потърсено подпомагане от задачата на Съюз на съветските социалистически републики в България, тъй като по силата на подписаната на 1 август 1947 година Бледска конвенция, позната като контракта " Тито-Димитров ", Югославските управляващи предявявали интерес да построят дружество за произвеждане на пектин в рамките на някогашна Югославия.
В последна сметка, основаната през тези години ДИО " Консервна промишленост ", посредством работещите там Веселин Марков и Панайот Даскалов потвърждава, че у нас има по-голяма подготвеност и поради теоретичните разработки заводът да се построи у нас. В проектирането се ангажират с изключение на инж. Караколев, и Панайот Даскалов, както и инж. Сапунджиев. Те създават софтуерните процеси и нужното съоръжение. Създава се лаборатория за опознаване на химията на пектина. През това време е приключен и теоретичен труд за пектина, който е утвърден от Българска академия на науките
Строителството на завода стартира през 1950 година и завършва в къси периоди. Технически началник на обекта е инж. Рачо Жеков. Мощностите на новия цех са открити на 2 февруари 1952 година Част от строителите и монтажниците остават на работа в производството на пектин в новия цех. До 1955 година се създават конфитюри, желета, компоти, сладка, пулпове, шипково брашно и люспи, сушени плодове. След 1956 година остава единствено производството на сушени плодове и на пектин. От 1960 година влиза в деяние и цехът за пастьоризирани ябълкови сокове, а по късно създават и ракия с марката " Граовка " в половинлитрови стъклени бутилки с цена 1.30 лв..
За времето от 1952 до 1977 година производството на пектин се усилва 9 пъти, а на ябълков концентрат - 40 пъти. Средният градус на пектина от 80 става 280 градуса в обособени години, според от качеството на суровината. През 1961 година в употреба е пуснат соков завод с най-качествената технология за предпазване на ябълковия сок. Продукцията се изнася в Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Канада, Индия, Куба, Швеция, Норвегия Австрия, Германска федерална република, Германска демократична република и други
В историята на завода са записани достижения като колектив - отличник на Шеста петилетка и първи места в социалистическото състезание на героите на труда Иван Лозанов, Нектар Деветаков, Ненчо Ненчев, Александър Петров, Петър Груев, Стефан и Найден Живкови, а техните портрети стоят в алея на славата.
През годините, като всяко социалистическо дружество, заводът уголемява обществените, битови и културни придобивки за служащите. Постепенно се откриват стол, бани, съблекални за работещите в завода. Предлага им се отмора на море и планина, едицинска
и стоматологична помощ безвъзмездна закуска за бременните, нощната промяна получава тонизиращи безалкохолни питиета. Построен е жилищен блок за 17 фамилии. В завода се основава Клуб за техническо и научно творчество на младежта.
В Концепцията за развиването на завода до 1990 година, непокътната в персоналния архивен фонд на дългогодишния шеф Младен Найденов и предаден в Държавен списък - Перник от негови наследници, се планува той да бъде профилиран за преправка на ябълки и шипки и да създава до 500 тона високо, приблизително и ниско естерифициран пектин годишно.
Предвиждано е произвеждане на плодови брашна, като се регистрира, че страната има нужда за 1000 тона ябълково, 40-60 тона шипково и 50 тона от моркови. В проектите е влизало произвеждане на до 100 т годишно сушени зеленчуци за произвеждане на подготвени подправки, модернизиране на линията за произвеждане на плодов сок и въвеждане на системата тетрапак, бутилиране на екстракт. Годишно се преработвали близо 37 хиляди тона ябълки. Освен пектина и концентрата заводът реализираше облаги от ябълковия сок и от ябълковата ракия. Прави доходи и във валута, което в годините на социализма е наричано второ направление.
Заводът е приватизиран през 1997 година Но вместо да продължи да създава скъпата си и доходоносна продукция, последователно всичко е унищожено. Вече ги няма и превърнатите в руини здания. В края на предходната година някогашният цех е разгласен за продажба от частен правосъден реализатор с първична цена от близо 300 000 лева Собственик на парцела с повърхност към 15 декара беше сдружението " Пектодар " ООД, което е измежду най-големите длъжници на Общината в Перник.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ