Хелзинкски гастроли: Путин и Тръмп в ролята на средновековни царе
Царе на какво? Нали не знаем какво са си говорили! На комедията? Може, в случай че в духа на Аристотел назовем комедия всичко, което не е покруса, тъй като не е приключило със гибел. Срещата в Хелзинки не се увенча със гибел, към този момент. И Путин, и Тръмп са отлични артисти, стилът им варира от леко вулгарен до тежко пошъл, само че това ги прави необятно известни и им печели всеобщи ръкопляскания.
Това - на пръв взор.
На втори взор комичното стартира да наподобява трагично и, да, вещае смърти. Вторият взор ще разкрие, че видимо подигравателното етикетиране " царе ", щом става дума за определени президенти не е просто насмешка, а отпраща към една гротескна действителност. Царете единолично са решавали за живота на своя свят – само че през Средновековието. Погледах и уважих мнения – не се натъкнах на нито един човек, който да се попита какво в действителност са говорили двамата на осем очи (като прибавим преводаческите). Всички разясняват личния коментар на двоицата комедианти за тяхната лична среща. Все едно, че си имаме работа с почтени мъже, а не с неведнъж потвърдени обществени лъжци.
Тайната дипломация бе интернационална институция, уличена в историческа трагично виновност за Първата международна война; когато това се повтори и за Втората международна война, в света след 1945 тайната дипломация беше отречена. Защото се оказа занятие, потребно за царете – фюрерите – секретарите на комунистически партии, само че пагубно за народите им. Днес, пред очите ни, двама президенти възвръщат тази пагубна за нас и прекомерно комфортна за тях процедура. Липсата на информация от срещата на Тръмп и Путин уединено – това е основната информация. До там го докарахме, да се молим шпионите да ни избавят от лъжите на едно бивше ченге и един безконечен спекулант.
Липсата на информация от " тъмната стаичка " на срещата, въпреки некоментирана, е усетена. И несигурността в оценките е всеобща. За мен най-добре е изразил това един сантиментален бранител на Доналд Тръмп, конгресменът-републиканец Марк Медоуз. След като оправдава, та оправдава съпартиеца си per fas et nefas, той прави следното резюме, комплицирано и объркващо (граматиката също не е за образец, само че посланието се долавя, а това за Марк и електората му явно е достатъчно): " Да вършим далекообхватни изводи от една конференция, не мисля че е индикация къде стоим като нация, къде е този президент [т.е. Тръмп] или какви дейности се изискват от нас. " Именно (ако разясних в звук, щях да напиша " хименно " ). Истината от време на време сказуеми посредством устата на младенците и партийните назначенци за персонално лоялни депутати.
На естествен български (и американски) този човек споделя: даже да си мислим, че сме разбрали нещо от думите на президентската двойка – нищо не сме разбрали: нито за позицията на Съединени американски щати, нито за позицията на Тръмп, нито какво вождът (Тръмп) ще изиска от нас (американците) в резултат на разговорката си с Путин. Че не сме разбрали е вярно. Ибо думите на президентите са неизповедими! Тук лоялният прислужник на първия прислужник на народа го подвига над цар – чак до Бог.
На такива ли ще имаме вяра?
Това - на пръв взор.
На втори взор комичното стартира да наподобява трагично и, да, вещае смърти. Вторият взор ще разкрие, че видимо подигравателното етикетиране " царе ", щом става дума за определени президенти не е просто насмешка, а отпраща към една гротескна действителност. Царете единолично са решавали за живота на своя свят – само че през Средновековието. Погледах и уважих мнения – не се натъкнах на нито един човек, който да се попита какво в действителност са говорили двамата на осем очи (като прибавим преводаческите). Всички разясняват личния коментар на двоицата комедианти за тяхната лична среща. Все едно, че си имаме работа с почтени мъже, а не с неведнъж потвърдени обществени лъжци.
Тайната дипломация бе интернационална институция, уличена в историческа трагично виновност за Първата международна война; когато това се повтори и за Втората международна война, в света след 1945 тайната дипломация беше отречена. Защото се оказа занятие, потребно за царете – фюрерите – секретарите на комунистически партии, само че пагубно за народите им. Днес, пред очите ни, двама президенти възвръщат тази пагубна за нас и прекомерно комфортна за тях процедура. Липсата на информация от срещата на Тръмп и Путин уединено – това е основната информация. До там го докарахме, да се молим шпионите да ни избавят от лъжите на едно бивше ченге и един безконечен спекулант.
Липсата на информация от " тъмната стаичка " на срещата, въпреки некоментирана, е усетена. И несигурността в оценките е всеобща. За мен най-добре е изразил това един сантиментален бранител на Доналд Тръмп, конгресменът-републиканец Марк Медоуз. След като оправдава, та оправдава съпартиеца си per fas et nefas, той прави следното резюме, комплицирано и объркващо (граматиката също не е за образец, само че посланието се долавя, а това за Марк и електората му явно е достатъчно): " Да вършим далекообхватни изводи от една конференция, не мисля че е индикация къде стоим като нация, къде е този президент [т.е. Тръмп] или какви дейности се изискват от нас. " Именно (ако разясних в звук, щях да напиша " хименно " ). Истината от време на време сказуеми посредством устата на младенците и партийните назначенци за персонално лоялни депутати.
На естествен български (и американски) този човек споделя: даже да си мислим, че сме разбрали нещо от думите на президентската двойка – нищо не сме разбрали: нито за позицията на Съединени американски щати, нито за позицията на Тръмп, нито какво вождът (Тръмп) ще изиска от нас (американците) в резултат на разговорката си с Путин. Че не сме разбрали е вярно. Ибо думите на президентите са неизповедими! Тук лоялният прислужник на първия прислужник на народа го подвига над цар – чак до Бог.
На такива ли ще имаме вяра?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ