ПРОБИВ: Македонците признаха цар Самуил за български владетел
Цар Самуил е държател на огромна средновековна страна, която по-голямата част от актуалната историческа просвета счита за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. Това се споделя в публични рекомендации на Съвместната историческа комисия до държавните управления в София и Скопие за взаимно отбелязване на персони и събития от общата ни история.
След като въпросът за цар Самуил беше един от мъчно решимите сред двете страни и след две години договаряния, комисията показва, че средновековната страна на цар Самуил, която се смята за Българско царство, обгръща по-голямата част от земите и популацията на Балканския полуостров и предлага на двете страни да празнуват дружно Самуил.
Македонският екип в Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и просветителни въпроси с България организира брифинг в постройката на Министерството на външните работи в Скопие, на който разгласи признатите решения на Комисията за взаимни празнувания и рекомендациите за възстановяване на учебниците по история за шести клас в Северна Македония и за пети клас в България.
„ Обявени са рекомендации, признати от Комисията в течение на нейната работа през последните 4 години. Те се отнасят до 5 рекомендации от македонска страна за учебниците за 5 клас в България и също толкоз български рекомендации за македонските учебници за 6-ти клас – отнасящи се до античния интервал “, сподели съпредседателят на Комисията Драги Георгиев.
Въпросните рекомендации би трябвало да бъдат признати от държавните управления и по-късно да се пристъпи към пренаписване на бъдещите учебници и до въвеждане на честванията благодарение на съответните институции.
За светите братя Кирил и Методий историческата комисия, формирана от български и македонски историци, показва, че " делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска страна, където техните възпитаници намират условия за работа ". Това, показват историците, дава съображение на актуалните страни да означават деня на Кирил и Методий дружно.
За Свети Климент Охридски - че след Великоморавската задача на Св. Климент той е потърсен от " средновековната българска страна и през 886 година е изпратен от княз Борис-Михаил в региона Кутмичевица, където поставя основите на Охридската книжовна школа ". През 893 година " по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки свещеник ".
Историците означават, че " Свети Наум Охридски след Великоморавската задача идва в средновековна България. Той е един от основоположниците на Плиско-Преславската книжовна школа. Около 893 година е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската активност на Св. Климент ".
Досега са извършени 13 съвещания на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси.
И от двете страни е заявено предпочитание за интензифициране на нейната работа с минимум 8-10 съвещания годишно, както и нуждата от съответни резултати основани на " достоверни и учредени на доказателства исторически извори, научно пояснение на историческите събития ".
Освен историческите тематики и смяната на Конституцията за включване на българите в нея, в двустранния протокол попадат и всички останали значими детайли от Рамковата позиция на България от 2019 година
След като въпросът за цар Самуил беше един от мъчно решимите сред двете страни и след две години договаряния, комисията показва, че средновековната страна на цар Самуил, която се смята за Българско царство, обгръща по-голямата част от земите и популацията на Балканския полуостров и предлага на двете страни да празнуват дружно Самуил.
Македонският екип в Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и просветителни въпроси с България организира брифинг в постройката на Министерството на външните работи в Скопие, на който разгласи признатите решения на Комисията за взаимни празнувания и рекомендациите за възстановяване на учебниците по история за шести клас в Северна Македония и за пети клас в България.
„ Обявени са рекомендации, признати от Комисията в течение на нейната работа през последните 4 години. Те се отнасят до 5 рекомендации от македонска страна за учебниците за 5 клас в България и също толкоз български рекомендации за македонските учебници за 6-ти клас – отнасящи се до античния интервал “, сподели съпредседателят на Комисията Драги Георгиев.
Въпросните рекомендации би трябвало да бъдат признати от държавните управления и по-късно да се пристъпи към пренаписване на бъдещите учебници и до въвеждане на честванията благодарение на съответните институции.
За светите братя Кирил и Методий историческата комисия, формирана от български и македонски историци, показва, че " делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска страна, където техните възпитаници намират условия за работа ". Това, показват историците, дава съображение на актуалните страни да означават деня на Кирил и Методий дружно.
За Свети Климент Охридски - че след Великоморавската задача на Св. Климент той е потърсен от " средновековната българска страна и през 886 година е изпратен от княз Борис-Михаил в региона Кутмичевица, където поставя основите на Охридската книжовна школа ". През 893 година " по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки свещеник ".
Историците означават, че " Свети Наум Охридски след Великоморавската задача идва в средновековна България. Той е един от основоположниците на Плиско-Преславската книжовна школа. Около 893 година е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската активност на Св. Климент ".
Досега са извършени 13 съвещания на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси.
И от двете страни е заявено предпочитание за интензифициране на нейната работа с минимум 8-10 съвещания годишно, както и нуждата от съответни резултати основани на " достоверни и учредени на доказателства исторически извори, научно пояснение на историческите събития ".
Освен историческите тематики и смяната на Конституцията за включване на българите в нея, в двустранния протокол попадат и всички останали значими детайли от Рамковата позиция на България от 2019 година
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ