Цанко Цветанов пред БЛИЦ: Срещу 5 стотинки дядо ме направи левскар за нерадост на татко, а БФС спаси... сватбата ми!
Цанко Цветанов е един от огромните герои на българския футбол, спечелили четвъртото място на международното състезание в Щатите през 1994 година. Роден е на 6 януари 1970 година. На терена е постигнал доста триумфи и на клубно равнище – в Етър, в Левски, а в чужбина записва мощни мачове по немските и шотландските терени. От много години е помощник-треньор в щаба на Станимир Стоилов. Цанко даде изявление пред БЛИЦ, което протече ето по този начин:
-Да стартираме с парещ и настоящ въпрос. Защо се разделяте с Астана след толкоз купи и триумфи освен в Казахстан, само че и в Шампионската лига и Лига Европа?
-Договорът ни изтича на 31 декември и до този миг няма предложение от управлението към треньорския щаб за удължаването му.
-Кога усетихте, че нещата вървят към разлъка?
-Колкото повече времето минава, и не получаваш ново предложение, значи че към този момент не те желаят. От клуба оповестиха, че ще водят диалози, само че на този стадий такива не са провеждани.
-Ще те помоля да бъдеш прям – в действителност ли ви дължаха доста пари. Заплати или награди? Или и двете?
-Става въпрос не за заплати, а за награди. И то за цялата календарна 2017 година. Имаме уверението обаче, че те ще бъдат изплатени.
-Ако Астана взе участие в българското състезание, на кое място го виждаш и какъв брой време може да се задържи на върха?
-При всички положения ще бъде в челото. Най-вероятно ще се бори с Лудогорец за купата.
-Казахстан и столицата Астана „ дива Индия ” ли са? Не приказвам за футбола, а като стандарт на живот.
-Ние в България имаме остаряла визия за света. Още живеем във времената, че можем да подценяваме останалите. Специално за Казахстан – тя е по-богата, по-голяма и по-развита страна. При нас спасението е Европейският съюз... Иначе Астана е международен град - нов град, с висок стандарт на живот.
В България
такъв няма
В Астана по нищо не проличава, че е бил част от комунизма и Съюз на съветските социалистически републики. По-скоро като инфраструктура и строителство наподобява на Дубай и Емирствата.
-Феновете на отбора какви са? Като тези на Левски и ЦСКА ли – прекомерно взискателни и капризни?
-Не, не. Не са такива. Огромно преимущество в Казахстан е позитивизмът и настроението към футбола и живота изобщо. Болшинството от хората одобряват, че има и загуби – освен в спорта, само че и отвън терена, и не се вършат нещастия от това. Дори почитателите на двата противникови тима по време на мач съм ги виждал да стоят близко един до различен. Та дори и да разясняват протичащото се на игрището. Специално при нас е имало мачове, когато гостуващият отбор е имал повече почитатели на домакинските ни дуели. Това обаче беше първоначално. Вече не е по този начин.
-Сега накъде? Мъри загатна за Фенербахче. Има ли други варианти?
-На този въпрос към Станимир Стоилов...
-Как ще коментираш моментното положение на Левски?
-Не съм гледал всички мачове на отбора. Но в тези, които съм следил, Левски игра зле. Бях на дуелите с Верея (1:0) и Славия (1:1). В момента тимът стои и чака да излъже съперника, без значение кой е той. Това не е веруюто на Левски, веруюто е „ Сините в офанзивата ”.
-Това го сподели и Наско Сираков...
-Така ли. Не съм чел. Значи с Наско мислим еднообразно. Но притежателят си дефинира политиката. Той си избира треньор, който да наложи избран жанр на игра. Резултатът от мача, а не играта, стана доста по-ценен в актуалния футбол. Но в случай че за Левски е резултат да е на третото място – скърбя...
-А на националния тим?
-В миналите квалификации отборът се показа над опциите си и записа исторически победи – против Холандия и Швеция. Особено скъпа е тази над шведите, които не ги бяхме побеждавали половин век.
-Боби Михайлов или Любослав Пенев?
- Изключително почитам и двамата като мои някогашни съотборници в националния тим,
но аз поддържам
Боби Михайлов
Той прави доста за българския футбол, само че работата, която прави, е недооценена. Създаде добра рамка, а за базата да не приказваме – съвършена е. Но това, че клубовете не направиха по този начин да развият своите футболисти, не е виновност на футболния съюз.
-Нищо не сподели за желанието на Любо Пенев да се кандидатира за президент?
-Всеки е в правото си да се кандидатира. Но, приятелю, няма да чуеш от мен неприятна дума за някогашните ми съотборници, за хората, с които сме слушали дружно химна и сме играли за България!
-Цанко, ти си доста известна персона, само че имаш ли същински другари. Повечето като теб настояват, че същинските им другари се броят на пръсти?
-Колкото по-остарява човек, остават по-малко хора към него. Аз обаче съм положителен човек и имам вяра, че към мен има доста свестни хора, които мога да нарека същински другари. И съм благополучен от това!
-Кой е най-благородният жест, който си направил в живота?
-Аз имам вяра в единната мощ на человеческия жанр на земното кълбо, с цел да твори положително. Това е откъс от Христо Ботев от прословутото му произведение: „ Символ-верую на българската комуна ”. С него родени на една дата, само че освен за това го оценявам. Ценя го, тъй като е популярен българин! Не желая да се превъплъщавам в ролята на светец и да изпадам в детайлности, само че се стремя да върша положително и да оказвам помощ на хората.
-Я в този момент кажи искрено – ти или твоята брачна половинка Теодора те смъкна? И какви мемоари пазиш от вашата женитба?
- Е, аз я смъкнах, естествено!
Тя беше ученичка –
красива и прелестна
И все минаваше край едно известно кафене на стадион „ Ивайло ” във Велико Търново. Много я харесвах и все я чаках да мине още веднъж и още веднъж, с цел да я заговоря. Но почтено казано, дълго време се канех, до момента в който най-сетне се осмелих и престраших. Така стартира нашата история... А сватбата ни беше на 11 юни 1995 година, само че беше пред неуспех. Намеси се обаче... БФС и всичко мина наред.
-Това е забавно, само че какво имаш поради?
- Тогава бях футболист на Левски. На 7 юни националите изиграхме оня исторически мач с Германия в София, когато ги обърнахме от 0:2 до 3:2 в европейска подготовка. На 10 юни предстоеше дуел на Левски. Последен за състезание. От Спортно-техническата комисия взеха решение да изместят мачовете с един ден и срещата на „ сините ” трябваше да е на 11 юни – тъкмо в деня на сватбата ни. А ние към този момент бяхме изпратили предложения, всичко беше квалифицирано. Но с цел да имаме националите повече време за отдих след квалификацията с немците, СТК направи промени в програмата. Ръководството на БФС обаче не се съгласи поради сватбата и мачът си остана за 10 юни. Така, действително видяно, тържеството беше избавено. Жест, който аз и жена ми в никакъв случай няма да забравим!
-Дъщеря ви Ния на какъв брой години стана и към коя сфера от живота е отправила взор?
- През февруари ще приключи 17 години. Спортът не е влече, а изкуството. В момента учи в Първа немска гимназия, само че Германия не е обичаната й страна. Предпочита англосаксонския свят. Няма обаче да издавам повече секрети, с цел да си нямам неприятности у дома (смее се).
-Предполагам си чул за Мартин Петров и изгубените 3,8 милиона лв.. Ти бил ли си лъган за пари, въпреки и не в такова голямо количество?
-Да, аз също съм губел пари, въпреки и не такава колосална сума, само че виновността съм я търсил напълно в себе си. Но казусът с Мартин не мога да го разясня, тъй като не съм наясно какво тъкмо се е случило.
- Да се върнем обратно във времето. Май е имало два случая, когато си бил пред трансфер в ЦСКА. Защо не заигра на „ Армията ”?
- Така е. Два са случаите. Първият път бях в Етър. Потърсиха ме Георги Илиев-Майкъла и Пламен Марков. По същото време обаче се говореше, че и Левски ме желае и аз взех решение да изчакам, тъй като съм си левскар от дребен. Малко по-късно от „ Герена ” в действителност ми се обадиха и облякох синята фланелка. Години по-късно, когато бях в Абърдийн,
Георги Василев
ми звънна и ме
покани в ЦСКА
Но тогава още веднъж се разминах с „ армейците ”.
- Оставил си трайна диря в Левски – и като състезател, и като помощник-треньор. Може ли да посочиш три свои мача със синята фланелка, които в никакъв случай няма да забравиш.
- Мачът с Глазгоу Рейнджърс в София и историческата ни победа с 2:1 през есента на 1993 година, първото ми дерби против ЦСКА на 7 ноември същата година, когато спечелихме отново с 2:1. Както и гръмкия триумф със 7:1 над „ алените ” на 23 септември 1994 година. Това са незабравими три загатна.
- Не криеш, че като дребен си бил почитател на Левски. Защо стана левскар?
-Дядо ми, Бог да го елементарни, ми даваше 5 стотинки, с цел да крещя: „ Само Левски! ”. А с тези пари, да уточним, едно дете в ония години можеше да си купи цяла вафла. Всеки ден си купувах най-малко по една, тъй като бяха доста вкусни. Понякога дори и по три-четири денем!
Първите ми мемоари от Левски са свързани с двама отлични футболисти, които доста харесвах - Павел Панов и Стефан Павлов – Фифи Перото. Искам да уточня, че татко ми и до ден-днешен е върл цесекар и горещо поддържа отбора. Дядо, неговият татко, беше левскар. Но за какво той съумя да ме притегли към синята концепция, а не баща към алената – нямам визия! Вероятно въпросните 5 стотинки са оказали въздействие (смее се).
- Какво се случи сред теб, Мъри Стоилов и Наско Сираков от една страна и Тодор Батков от другата след „ синята ” епопея „ Шампионска лига ”?
- Ще отговоря напълно сбито. Батков стана ватман, потегли да кара влака и влакът дерайлира... Животът е обективен и сподели кой е крив и кой е прав. За страдание обаче пострада Левски...
- Няма по какъв начин в изявлението да не споменем Трифон Иванов, лека му пръст. Бяхте доста близки. Има ли нещо забавно, обвързвано с него, което не си разказвал пред медиите.
-С Трифон бяхме другари. Истински! И все деляхме една стая в националния тим. В отбора имаше нещо като традиция след всяка подготовка да си оставим екипите пред вратата, откъдето домакинът ги взимаше за пране. Преди мача на „ Парк де Пренс ” на 17 ноември 1993 година обаче Трифката не изнесе своя екип пред вратата на стаята ни. Погледнах го учудено, а той ми сподели: „ Утре ще е последният ми мач за националния и желая екипът да ми остане за спомен! Време е да дам път на вас по-младите! ”. Ама нали знаеш по какъв начин говореше той. Все с възприятие за комизъм. Помня, че
в очите му имаше оня
шегаджийски пламък,
от който не можеш да схванеш дали се майтапи или приказва съществено.
- Срещу кои световноизвестни играчи ти е било най-трудно на терена?
-Да не звучи нескромно, само че не съм имал терзание от нито един футболист, против който съм играл. С течение на времето добих самочувствие и убеденост, което ми позволяваше да очаквам с самообладание всеки мач и противник, с който играем, с цел да покажа какъв брой съм добър.
- Най-голямата ти футболна уязвимост обаче е Етър? Някога ще се повтори ли историческия ви триумф от 1991 година?
-Трудно. Никога не казвай в никакъв случай, само че мъчно. Хубавото е, че Етър съумя да се върне в елита и нека да се задържи, тъй като Търново е футболен град, хората обичат футбола, а „ Ивайло ” е прелестен стадион.
-Вярно ли е, че сте получили тогава бомбастични награди за купата?
-Може би за времето са били бомбастични. Доколкото си припомням, бяха 2000 $, което правеше към 20 000 лв.. Всъщност, не помня дали бяха толкоз, обърнати в наши пари...
- Би ли показал кои са за теб най-хубавите футболисти в света сега?
- 1.Меси, 2. Роналдо, 3. Неймар. Роналдо е спортист, който с труд е постигнал всичко, само че Меси прави футбола да наподобява обикновен и прелестен за окото.
- А за всички времена?
-Уточнявам, че в класацията ми влизат футболисти, които съм гледал. Но, почтено казано, няма да показвам трима играчи, а единствено един – Диего Армандо Марадона. Съжалявам, че не помня изявите на други огромни светила, като Йохан Кройф, да вземем за пример. Впечатлен съм от последната му биография – освен като футболист, само че и треньор и модернист във футбола.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Цанко Цветанов гостува в редакцията на БЛИЦ СПОРТ
-Да стартираме с парещ и настоящ въпрос. Защо се разделяте с Астана след толкоз купи и триумфи освен в Казахстан, само че и в Шампионската лига и Лига Европа?
-Договорът ни изтича на 31 декември и до този миг няма предложение от управлението към треньорския щаб за удължаването му.
-Кога усетихте, че нещата вървят към разлъка?
-Колкото повече времето минава, и не получаваш ново предложение, значи че към този момент не те желаят. От клуба оповестиха, че ще водят диалози, само че на този стадий такива не са провеждани.
-Ще те помоля да бъдеш прям – в действителност ли ви дължаха доста пари. Заплати или награди? Или и двете?
-Става въпрос не за заплати, а за награди. И то за цялата календарна 2017 година. Имаме уверението обаче, че те ще бъдат изплатени.
-Ако Астана взе участие в българското състезание, на кое място го виждаш и какъв брой време може да се задържи на върха?
-При всички положения ще бъде в челото. Най-вероятно ще се бори с Лудогорец за купата.
-Казахстан и столицата Астана „ дива Индия ” ли са? Не приказвам за футбола, а като стандарт на живот.
-Ние в България имаме остаряла визия за света. Още живеем във времената, че можем да подценяваме останалите. Специално за Казахстан – тя е по-богата, по-голяма и по-развита страна. При нас спасението е Европейският съюз... Иначе Астана е международен град - нов град, с висок стандарт на живот.
В България
такъв няма
В Астана по нищо не проличава, че е бил част от комунизма и Съюз на съветските социалистически републики. По-скоро като инфраструктура и строителство наподобява на Дубай и Емирствата.
-Феновете на отбора какви са? Като тези на Левски и ЦСКА ли – прекомерно взискателни и капризни?
-Не, не. Не са такива. Огромно преимущество в Казахстан е позитивизмът и настроението към футбола и живота изобщо. Болшинството от хората одобряват, че има и загуби – освен в спорта, само че и отвън терена, и не се вършат нещастия от това. Дори почитателите на двата противникови тима по време на мач съм ги виждал да стоят близко един до различен. Та дори и да разясняват протичащото се на игрището. Специално при нас е имало мачове, когато гостуващият отбор е имал повече почитатели на домакинските ни дуели. Това обаче беше първоначално. Вече не е по този начин.
-Сега накъде? Мъри загатна за Фенербахче. Има ли други варианти?
-На този въпрос към Станимир Стоилов...
-Как ще коментираш моментното положение на Левски?
-Не съм гледал всички мачове на отбора. Но в тези, които съм следил, Левски игра зле. Бях на дуелите с Верея (1:0) и Славия (1:1). В момента тимът стои и чака да излъже съперника, без значение кой е той. Това не е веруюто на Левски, веруюто е „ Сините в офанзивата ”.
-Това го сподели и Наско Сираков...
-Така ли. Не съм чел. Значи с Наско мислим еднообразно. Но притежателят си дефинира политиката. Той си избира треньор, който да наложи избран жанр на игра. Резултатът от мача, а не играта, стана доста по-ценен в актуалния футбол. Но в случай че за Левски е резултат да е на третото място – скърбя...
-А на националния тим?
-В миналите квалификации отборът се показа над опциите си и записа исторически победи – против Холандия и Швеция. Особено скъпа е тази над шведите, които не ги бяхме побеждавали половин век.
-Боби Михайлов или Любослав Пенев?
- Изключително почитам и двамата като мои някогашни съотборници в националния тим,
но аз поддържам
Боби Михайлов
Той прави доста за българския футбол, само че работата, която прави, е недооценена. Създаде добра рамка, а за базата да не приказваме – съвършена е. Но това, че клубовете не направиха по този начин да развият своите футболисти, не е виновност на футболния съюз.
-Нищо не сподели за желанието на Любо Пенев да се кандидатира за президент?
-Всеки е в правото си да се кандидатира. Но, приятелю, няма да чуеш от мен неприятна дума за някогашните ми съотборници, за хората, с които сме слушали дружно химна и сме играли за България!
-Цанко, ти си доста известна персона, само че имаш ли същински другари. Повечето като теб настояват, че същинските им другари се броят на пръсти?
-Колкото по-остарява човек, остават по-малко хора към него. Аз обаче съм положителен човек и имам вяра, че към мен има доста свестни хора, които мога да нарека същински другари. И съм благополучен от това!
-Кой е най-благородният жест, който си направил в живота?
-Аз имам вяра в единната мощ на человеческия жанр на земното кълбо, с цел да твори положително. Това е откъс от Христо Ботев от прословутото му произведение: „ Символ-верую на българската комуна ”. С него родени на една дата, само че освен за това го оценявам. Ценя го, тъй като е популярен българин! Не желая да се превъплъщавам в ролята на светец и да изпадам в детайлности, само че се стремя да върша положително и да оказвам помощ на хората.
-Я в този момент кажи искрено – ти или твоята брачна половинка Теодора те смъкна? И какви мемоари пазиш от вашата женитба?
- Е, аз я смъкнах, естествено!
Тя беше ученичка –
красива и прелестна
И все минаваше край едно известно кафене на стадион „ Ивайло ” във Велико Търново. Много я харесвах и все я чаках да мине още веднъж и още веднъж, с цел да я заговоря. Но почтено казано, дълго време се канех, до момента в който най-сетне се осмелих и престраших. Така стартира нашата история... А сватбата ни беше на 11 юни 1995 година, само че беше пред неуспех. Намеси се обаче... БФС и всичко мина наред.
-Това е забавно, само че какво имаш поради?
- Тогава бях футболист на Левски. На 7 юни националите изиграхме оня исторически мач с Германия в София, когато ги обърнахме от 0:2 до 3:2 в европейска подготовка. На 10 юни предстоеше дуел на Левски. Последен за състезание. От Спортно-техническата комисия взеха решение да изместят мачовете с един ден и срещата на „ сините ” трябваше да е на 11 юни – тъкмо в деня на сватбата ни. А ние към този момент бяхме изпратили предложения, всичко беше квалифицирано. Но с цел да имаме националите повече време за отдих след квалификацията с немците, СТК направи промени в програмата. Ръководството на БФС обаче не се съгласи поради сватбата и мачът си остана за 10 юни. Така, действително видяно, тържеството беше избавено. Жест, който аз и жена ми в никакъв случай няма да забравим!
-Дъщеря ви Ния на какъв брой години стана и към коя сфера от живота е отправила взор?
- През февруари ще приключи 17 години. Спортът не е влече, а изкуството. В момента учи в Първа немска гимназия, само че Германия не е обичаната й страна. Предпочита англосаксонския свят. Няма обаче да издавам повече секрети, с цел да си нямам неприятности у дома (смее се).
-Предполагам си чул за Мартин Петров и изгубените 3,8 милиона лв.. Ти бил ли си лъган за пари, въпреки и не в такова голямо количество?
-Да, аз също съм губел пари, въпреки и не такава колосална сума, само че виновността съм я търсил напълно в себе си. Но казусът с Мартин не мога да го разясня, тъй като не съм наясно какво тъкмо се е случило.
- Да се върнем обратно във времето. Май е имало два случая, когато си бил пред трансфер в ЦСКА. Защо не заигра на „ Армията ”?
- Така е. Два са случаите. Първият път бях в Етър. Потърсиха ме Георги Илиев-Майкъла и Пламен Марков. По същото време обаче се говореше, че и Левски ме желае и аз взех решение да изчакам, тъй като съм си левскар от дребен. Малко по-късно от „ Герена ” в действителност ми се обадиха и облякох синята фланелка. Години по-късно, когато бях в Абърдийн,
Георги Василев
ми звънна и ме
покани в ЦСКА
Но тогава още веднъж се разминах с „ армейците ”.
- Оставил си трайна диря в Левски – и като състезател, и като помощник-треньор. Може ли да посочиш три свои мача със синята фланелка, които в никакъв случай няма да забравиш.
- Мачът с Глазгоу Рейнджърс в София и историческата ни победа с 2:1 през есента на 1993 година, първото ми дерби против ЦСКА на 7 ноември същата година, когато спечелихме отново с 2:1. Както и гръмкия триумф със 7:1 над „ алените ” на 23 септември 1994 година. Това са незабравими три загатна.
- Не криеш, че като дребен си бил почитател на Левски. Защо стана левскар?
-Дядо ми, Бог да го елементарни, ми даваше 5 стотинки, с цел да крещя: „ Само Левски! ”. А с тези пари, да уточним, едно дете в ония години можеше да си купи цяла вафла. Всеки ден си купувах най-малко по една, тъй като бяха доста вкусни. Понякога дори и по три-четири денем!
Първите ми мемоари от Левски са свързани с двама отлични футболисти, които доста харесвах - Павел Панов и Стефан Павлов – Фифи Перото. Искам да уточня, че татко ми и до ден-днешен е върл цесекар и горещо поддържа отбора. Дядо, неговият татко, беше левскар. Но за какво той съумя да ме притегли към синята концепция, а не баща към алената – нямам визия! Вероятно въпросните 5 стотинки са оказали въздействие (смее се).
- Какво се случи сред теб, Мъри Стоилов и Наско Сираков от една страна и Тодор Батков от другата след „ синята ” епопея „ Шампионска лига ”?
- Ще отговоря напълно сбито. Батков стана ватман, потегли да кара влака и влакът дерайлира... Животът е обективен и сподели кой е крив и кой е прав. За страдание обаче пострада Левски...
- Няма по какъв начин в изявлението да не споменем Трифон Иванов, лека му пръст. Бяхте доста близки. Има ли нещо забавно, обвързвано с него, което не си разказвал пред медиите.
-С Трифон бяхме другари. Истински! И все деляхме една стая в националния тим. В отбора имаше нещо като традиция след всяка подготовка да си оставим екипите пред вратата, откъдето домакинът ги взимаше за пране. Преди мача на „ Парк де Пренс ” на 17 ноември 1993 година обаче Трифката не изнесе своя екип пред вратата на стаята ни. Погледнах го учудено, а той ми сподели: „ Утре ще е последният ми мач за националния и желая екипът да ми остане за спомен! Време е да дам път на вас по-младите! ”. Ама нали знаеш по какъв начин говореше той. Все с възприятие за комизъм. Помня, че
в очите му имаше оня
шегаджийски пламък,
от който не можеш да схванеш дали се майтапи или приказва съществено.
- Срещу кои световноизвестни играчи ти е било най-трудно на терена?
-Да не звучи нескромно, само че не съм имал терзание от нито един футболист, против който съм играл. С течение на времето добих самочувствие и убеденост, което ми позволяваше да очаквам с самообладание всеки мач и противник, с който играем, с цел да покажа какъв брой съм добър.
- Най-голямата ти футболна уязвимост обаче е Етър? Някога ще се повтори ли историческия ви триумф от 1991 година?
-Трудно. Никога не казвай в никакъв случай, само че мъчно. Хубавото е, че Етър съумя да се върне в елита и нека да се задържи, тъй като Търново е футболен град, хората обичат футбола, а „ Ивайло ” е прелестен стадион.
-Вярно ли е, че сте получили тогава бомбастични награди за купата?
-Може би за времето са били бомбастични. Доколкото си припомням, бяха 2000 $, което правеше към 20 000 лв.. Всъщност, не помня дали бяха толкоз, обърнати в наши пари...
- Би ли показал кои са за теб най-хубавите футболисти в света сега?
- 1.Меси, 2. Роналдо, 3. Неймар. Роналдо е спортист, който с труд е постигнал всичко, само че Меси прави футбола да наподобява обикновен и прелестен за окото.
- А за всички времена?
-Уточнявам, че в класацията ми влизат футболисти, които съм гледал. Но, почтено казано, няма да показвам трима играчи, а единствено един – Диего Армандо Марадона. Съжалявам, че не помня изявите на други огромни светила, като Йохан Кройф, да вземем за пример. Впечатлен съм от последната му биография – освен като футболист, само че и треньор и модернист във футбола.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Цанко Цветанов гостува в редакцията на БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ