Цън Цон е български бизнесмен от китайски произход. Председател на

Цън Цон е български предприемач от китайски генезис. Председател на Съвета за стопански и дипломатически връзки с Китай. Съветник в Дипломатическия институт по въпросите, свързани с Подбенесната империя.

Господин Цон, в Европа още веднъж има война. Докато Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия обаче се пробват да водят борба на икономическия фронт, Китай наподобява обърква много хора. От една страна Си не осъди изрично нашествието на Путин, от друга - Поднебесната не застана до Русия в Организация на обединените нации, а някои локални банки стопираха работа с съветски контрагенти. Какво става?

Пекин се пробва да резервира положителните взаимоотношения с всички страни от спора, което от позиция на националния интерес е най-правилното. Когато тази война завърши, дали след седмица, месец или година, Китай ще продължава да купува съветски първични материали и ще продължава да продава своите артикули и услуги на западния пазар, привличайки в това време техни технологии и вложения. В този ред на мисли, Пекин се старае хем да оказва помощ на Русия, с цел да не претърпи тя цялостен неуспех, хем да резервира отдалеченост от нея, с цел да не се окаже още веднъж под спомагателни наказания от Съединени американски щати и Европейски Съюз.

Много хора считат, че ролята на Китай в геополитически подтекст се обуславя от отношението и претенциите към Тайван. Има ли нещо общо " тайванският въпрос " с украинско-руския?

Тайванският въпрос е доста сензитивен за китайските ръководещи. За Китай бе значимо да следи какъв брой тежки наказания биха нанесли западните страни на Русия за нейните дейности против Украйна, какви вреди биха нанесли тези наказания върху съветската и международна стопанска система, с цел да си даде по-ясна сметка какво го чака самия него, в случай че използва военна мощ против Тайван. За Пекин към днешна дата би било доста безразсъдно да предприеме силови дейности против Тайван, защото глобите против него биха били по-сурови, в сравнение с тези против Русия. Разбира се, Китай ще предприеме ответни ограничения, което обаче ще докара до тежки времена за световната стопанска система.

Ще остане ли Китай кротичък или при задълбочаване на спора в Европа ще поддържа Русия и военно?

Трудно ми е да си показва солидна военна поддръжка за Русия от страна на Китай в този съответен спор. Световните медии през вчерашния ден излязоха с информация, че Русия е се обърнала към Китай за подпомагане във боен и стопански аспект. Икономическа поддръжка Китай към този момент дава от време на време, само че военната е доста по-сериозен ангажимент, с който ръководещите в Пекин следва деликатно да обмислят. Преди дни от Белия дом обявиха, че в случай че Пекин окаже на Москва военна поддръжка, наказания за Китай ще има. В същото време на Уолстрийт започнаха задълбочени разбори върху евентуалните последствия върху международната стопанска система при възможни наказания против Китай.

Нека се обърнем към стопанската система - ще рискува ли Китай комерсиалните отношение със Западния свят, с цел да избавя Русия на Путин?

Не би било рационално поемането на този риск. Филм, в който Китай е с Русия против Запада, към този момент сме го гледали. Русия беше още Съюз на съветските социалистически републики, а следствията бяха пагубни. Затова през 1978 година Дън Сяопин изрича прословутите думи „ който е тръгнал с Русия, е обеднял. Който е тръгнал със Съединени американски щати – забогатял. “ Тогава той посещава Япония, Сингапур, Съединени американски щати и други страни, с цел да промени курса на страната си. Започват икономическите промени в Китай, построяват се индустриални зони, разрешава се частният бизнес, персонално Дън Сяопин моли западните страни за техните технологии и вложения – общо взето, отваря вратата на Китай към богатия и развъртян свят. Днес, 43 години по-късно, виждаме резултатите. Разбира се, запазването на положителните взаимоотношения с Русия също е значим детайл за политическото успокоение и икономическия разцвет на Китай.

Преди няколко дни организация " Блумбърг " разгласи, че Поднебесната счита да изкупи дялове в съветски енергийни компании като " Газпром " и " Роснефт ". Възможно ли е това и какво значи? Прав ли беше починалият Борис Немцов, когато съобщи, че " Путин навря закъсалата Русия в лапите на Китай "?

Обезценяването на огромните съветски компании фактически притегля апетита на задграничните вложители, в това число китайските. За Пекин това е опция да усили своите дялове в съветските колоси като се възползва от ниските цени на акциите и успее да обезпечи по-сигурни бъдещи енергийни доставки за страната. Отделно това е късмет на Китай да даде свежи финансови средства за съветската стопанска система, която сега се намира в нежелано състояние. През идващите години Русия занапред ще усети икономическите следствията от днешните наказания. В същото време ръководещите в Китай ще се постараят да не прекаляват с дейностите си, защото това би могло да се счете от съветската страна за мародерски дейности. Всичко е до баланс.

Може ли съюзът Русия-Индия-Китай да хвърли ръкавицата към Запада с нов модел на икономическо, културно и политическо предизвикателство?

Теоретически може да съществува този съюз, само че малко евентуално да стане. Дори да се подписа сходен съюз, прекомерно дребна е вероятността той да просъществува. Трябва да се има поради, че всяка от трите страни гледа в друга посока. Кой ще има водещата роля в този съюз? Традиционно Русия има навика да играе тази роля и Китай се е съгласявал с сходен сюжет, само че след тази инвазия в Украйна, не съм сигурен, че Пекин ще има същото почитание към нея. Вярвам, че възприятието у индийците е същото. Второ, сред Индия и Китай от време на време пораждат спорове, тъй като имат неразрешени териториални разногласия. Преди година-две даже се стигна до военни конфликти, в който имаше починали и от двете страни. Отделно, Индия има съвсем същият размер население като китайското, само че в това време има 5 пъти по-малък Брутният вътрешен продукт. Всяка една привлечена инвестиция на нейна територия значи една изгубена за Китай, а Пекин няма желание да дели тази торта към момента. Русия ще продава оръжия, газ и нефт на двете страни според от своето убеждение и ползи. По този метод би бил в положение или да усъвършенства връзките сред Китай и Индия, или да поддържа интригата. Следейки дейностите на Русия по повод не Китай и Индия, по-скоро ще се концентрира върху второто. Такъв съюз може да ми наподобява всевъзможен, само че не и постоянен.

Свикнали сме да мислим, най-малко през последните години, че каквото и да става в света - огромният печеливш е Китай. Така ли е и този път?

Важно е във времена на войни и спорове една страна да не се окаже губеща, а не толкоз да бъде печеливша. В бизнеса постоянно споделяме, че понижената загуба се смята за облага, тъй че всеки водач би трябвало да подходи рационално и далновидно. Въпреки това, в случай че Пекин успее да изиграе картите си вярно, би могъл да реализира няколко значими за Китай цели: възстановяване на своя имидж измежду европейски и американски жители и управляващи; унищожаване на част от наложените от Запада наказания против себе си, например, тези против Хуауей; понижаване на политическото и военно съдействие сред Съединени американски щати и Тайван; увеличи равнището на дипломатическия и политически разговор сред Китай и Съединени американски щати. Общо взето, всички разлики, които са се появили на повърхността от 2018 година насам сред Китай и западните страни. С риск да се повторя бих желал още веднъж да кажа, че всичко това следва да се случва паралелно с положителното взаимоотношение с Москва. В националния интерес на Китай е запазването на салдото, да не прави внезапни придвижвания и да се концентрира върху своето икономическо и софтуерно развиване. Нищо не е по-важно от това.