Баща и син Сорос: С нов балкански съюз Европа ще се стабилизира
Трябваше да минат съвсем 25 години, с цел да бъде реализирано съглашение сред държавните управления в Атина и Скопие по какъв начин да бъде наименуван юридическият обект, прочут в миналото като Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Би било неточност да го омаловажаваме като нищожно събитие - най-много в този момент, когато единството на трансатлантическия алианс е на най-ниското си ниво от Втората светонта война, а единството на Европейски Съюз е изправено пред предизвикателство при всички национални избори.
В реалност историческият компромис за преименуване на страната на Република Северна Македония, като по този метод бъде смекчено съперничеството за националните истории, запарка опцията за водачите в Европа и Съединени американски щати да се опълчват на сегашните трендове и да подсигуряват бъдещето за Балканите - достижение, което ще помогне за гарантирането на стабилността за цяла Европа.
Трудно постигнатото съглашение за Македония към момента може да бъде подкопано. Регионът е прочут с трагичната си история. Там стартира Първата международна война и там е мястото на най-кървавия спор в Европа след Втората международна война.
След насилственото раздробяване на Югославия обаче вероятностите за района се усъвършенстваха, защото страните влязоха в Европейски Съюз и НАТО. Словения и Хърватия са към този момент в Европейски Съюз. Черна гора и Сърбия са кандидатки, може да ги последва Албания, както може и Северна Македония, откакто разногласието за името е позволен.
Съединени американски щати и Европа обаче не са единствените играчи в района. Русия даде ясно да се разбере, че ще се меси, в случай че ползите й са застрашени, най-много когато става дума за евентуално участие в НАТО. Тя към този момент направи това с провалилия се прелом н Черна гора през 2016 година Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прави по този начин, че наличието му да се усеща във всяка страна, а Китай сега е един от основните вложители в района с амбициозни проекти да направи от Балканите врата към Европа за своята самодейност " Един пояс - веднъж ".
Срещу тези трендове е нужен съдбоносен отговор, само че няма да бъде елементарно. Европейски Съюз страда от отмалялост от разширението. Някои от най-трънливите проблеми дойсоха от страните, включили се от 2004 година насам - дългогодишният граничен спор сред Хърватя и Словения, турското наличие в кипър и най-много антидемократичните дейности на Полша и Унгария. Френският президент Еманюел Макрон съобщи предишния месец, че може да няма ново европейско разширение, до момента в който Европа не се реформира сама.
Огромното болшинство от популацията на балканския район желае тесни връзки със Запада, на първо място участие в Европейски Съюз. Това е по този начин даже в релативно проруския Белград. Сръбският президент Александър Вучич бе в държавното управление на Слободан милошевич при бомбардировките на НАТО през 1999 година, само че в този момент се е посветил напълно на упоритостите си за евроинтеграцията на Сърбия. Той и албанският министър председател Еди Рама откриха положителни контакти, които помогнаха за стабилизирането на района.
Една смела районна самодейност за основаването на балкански стопански съюз по модела на законите на Европейски Съюз може да завоюва от прозападните упоритости на хората. Тя към този момент бе подкрепена от районните водачи, най-много Вучич. Дори един неофициален съюз би донесъл явни изгоди на близо 18-те милиона поданици на района, както и на Европа и Съединени американски щати, и би улеснил интеграцията на страните членки в Европейски Съюз.
Този съюз не е налагане, а е избор. През юли 2017 година страните от Западните Балкани взеха решение да засилят съдействието. Сега те тлябва да продължат и да основат общ пазар. Това ще разреши на района да подернизира финансовите пазари и да усъвършенства финансовото състояние на техните държавни управления, без да бъдат диктувани политически решения от Брюксел или Вашингтон. Свободното придвижване на хора, артикули и капитали ще направи целия район по-привлекателен за вложения и ще усъвършенства превоза и инфраструктурата. Това ще сътвори повече работни места и ще помогне за предотвратяването на непрекъснато увеличаващото се преселение на младежи към Западна Европа.
Подобряването на стопанската система на всяка страна и ръководството са най-хубавият метод за създаване на дълбока и необятна политическа поддръжка за влизане в Европейски Съюз. Това също по този начин ще даде на Европейски Съюз опция да не приема страните една по една, а да ги одобри като група, която моге да бъде по-силно обвързвана с европейските закони и стандарти, в сравнение с в този момент са някои членки. Този съюз ще помогне да се избегне повторното разпалване на районни съперничества. Държавите могат и да работят дружно, с цел да отстранен най-важните политически бариери пред приемането в Европейски Съюз на всяка обособена страна, в това число териториалните разногласия, корупцията и проведената престъпност. Босна и Херцеговина, която продължава да страда от тежкото завещание на Дейтънското съглашение, и Косово би трябвало да извървят най-дългия път.
Разрешаването на разногласието на Македония с Гърция е историческа опция. И Европа (включително Великобритания), и Съединени американски щати би трябвало да станат върли поддръжници на този стопански съюз на Балканите. Такъв съюз няма да бъде преобразяване на някогашна Югославия. Той ще бъде свободна асоциация на страни, обединени от свободната търговия и придвижването на хора и артикули в рамките на Европейски Съюз от първите му години. По-голямо благополучие и кохезия сред тези страни ще ги направи по-малко податливи на въздействие - икономическо, дипломатическо или военно - от Пекин, Анкара или Москва.
Последиците от безучастие биха били ужасяващи. Ако западните сили не съумеят да доведат балканските страни към районно съдействие и вероятно участие в Европейски Съюз, тези страни ще бъдат тласнати и евентуално разграничени на сфери на въздействие на Русия, Турция и Китай, като по този начин балканите на процедура бъдат още веднъж балканизирани. /clubz.bg
В реалност историческият компромис за преименуване на страната на Република Северна Македония, като по този метод бъде смекчено съперничеството за националните истории, запарка опцията за водачите в Европа и Съединени американски щати да се опълчват на сегашните трендове и да подсигуряват бъдещето за Балканите - достижение, което ще помогне за гарантирането на стабилността за цяла Европа.
Трудно постигнатото съглашение за Македония към момента може да бъде подкопано. Регионът е прочут с трагичната си история. Там стартира Първата международна война и там е мястото на най-кървавия спор в Европа след Втората международна война.
След насилственото раздробяване на Югославия обаче вероятностите за района се усъвършенстваха, защото страните влязоха в Европейски Съюз и НАТО. Словения и Хърватия са към този момент в Европейски Съюз. Черна гора и Сърбия са кандидатки, може да ги последва Албания, както може и Северна Македония, откакто разногласието за името е позволен.
Съединени американски щати и Европа обаче не са единствените играчи в района. Русия даде ясно да се разбере, че ще се меси, в случай че ползите й са застрашени, най-много когато става дума за евентуално участие в НАТО. Тя към този момент направи това с провалилия се прелом н Черна гора през 2016 година Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прави по този начин, че наличието му да се усеща във всяка страна, а Китай сега е един от основните вложители в района с амбициозни проекти да направи от Балканите врата към Европа за своята самодейност " Един пояс - веднъж ".
Срещу тези трендове е нужен съдбоносен отговор, само че няма да бъде елементарно. Европейски Съюз страда от отмалялост от разширението. Някои от най-трънливите проблеми дойсоха от страните, включили се от 2004 година насам - дългогодишният граничен спор сред Хърватя и Словения, турското наличие в кипър и най-много антидемократичните дейности на Полша и Унгария. Френският президент Еманюел Макрон съобщи предишния месец, че може да няма ново европейско разширение, до момента в който Европа не се реформира сама.
Огромното болшинство от популацията на балканския район желае тесни връзки със Запада, на първо място участие в Европейски Съюз. Това е по този начин даже в релативно проруския Белград. Сръбският президент Александър Вучич бе в държавното управление на Слободан милошевич при бомбардировките на НАТО през 1999 година, само че в този момент се е посветил напълно на упоритостите си за евроинтеграцията на Сърбия. Той и албанският министър председател Еди Рама откриха положителни контакти, които помогнаха за стабилизирането на района.
Една смела районна самодейност за основаването на балкански стопански съюз по модела на законите на Европейски Съюз може да завоюва от прозападните упоритости на хората. Тя към този момент бе подкрепена от районните водачи, най-много Вучич. Дори един неофициален съюз би донесъл явни изгоди на близо 18-те милиона поданици на района, както и на Европа и Съединени американски щати, и би улеснил интеграцията на страните членки в Европейски Съюз.
Този съюз не е налагане, а е избор. През юли 2017 година страните от Западните Балкани взеха решение да засилят съдействието. Сега те тлябва да продължат и да основат общ пазар. Това ще разреши на района да подернизира финансовите пазари и да усъвършенства финансовото състояние на техните държавни управления, без да бъдат диктувани политически решения от Брюксел или Вашингтон. Свободното придвижване на хора, артикули и капитали ще направи целия район по-привлекателен за вложения и ще усъвършенства превоза и инфраструктурата. Това ще сътвори повече работни места и ще помогне за предотвратяването на непрекъснато увеличаващото се преселение на младежи към Западна Европа.
Подобряването на стопанската система на всяка страна и ръководството са най-хубавият метод за създаване на дълбока и необятна политическа поддръжка за влизане в Европейски Съюз. Това също по този начин ще даде на Европейски Съюз опция да не приема страните една по една, а да ги одобри като група, която моге да бъде по-силно обвързвана с европейските закони и стандарти, в сравнение с в този момент са някои членки. Този съюз ще помогне да се избегне повторното разпалване на районни съперничества. Държавите могат и да работят дружно, с цел да отстранен най-важните политически бариери пред приемането в Европейски Съюз на всяка обособена страна, в това число териториалните разногласия, корупцията и проведената престъпност. Босна и Херцеговина, която продължава да страда от тежкото завещание на Дейтънското съглашение, и Косово би трябвало да извървят най-дългия път.
Разрешаването на разногласието на Македония с Гърция е историческа опция. И Европа (включително Великобритания), и Съединени американски щати би трябвало да станат върли поддръжници на този стопански съюз на Балканите. Такъв съюз няма да бъде преобразяване на някогашна Югославия. Той ще бъде свободна асоциация на страни, обединени от свободната търговия и придвижването на хора и артикули в рамките на Европейски Съюз от първите му години. По-голямо благополучие и кохезия сред тези страни ще ги направи по-малко податливи на въздействие - икономическо, дипломатическо или военно - от Пекин, Анкара или Москва.
Последиците от безучастие биха били ужасяващи. Ако западните сили не съумеят да доведат балканските страни към районно съдействие и вероятно участие в Европейски Съюз, тези страни ще бъдат тласнати и евентуално разграничени на сфери на въздействие на Русия, Турция и Китай, като по този начин балканите на процедура бъдат още веднъж балканизирани. /clubz.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ