„Трябваше да има нов закон и той трябваше да реши

„ Трябваше да има нов закон и той трябваше да реши трите най-важни казуса в областта на образованието. Първият проблем беше с отпадането на децата от учебно заведение, вторият - с тежкото образователно наличие, което не е съобразено с възрастовите особености на децата, и третият проблем, който законът трябваше да реши, е със застаряващото учителство. Този закон за предучилищно и учебно обучение не реши нито един от тези проблеми. “ Това съобщи във Враца националният представител от „ Българска социалистическа партия за България “ и член на Постоянната комисия по обучение и просвета в Народното събрание Ирена Анастасова. Поводът за срещата й с шефове и учители на детски градини и учебни заведения от региона е националната полемика на тематика „ За делниците на образованието “, която се организира по самодейност на парламентарната група на левицата. Целта й е да се обсъдят всички съществуващи проблеми, свързани с новата Наредба за финансирането на институциите в образованието - смяната във философията на делегираните бюджети, рискът от закриване на съществени учебни заведения и професионални гимназии, резултатите от Механизма за обгръщане на децата и учениците, новите образователни проекти и стратегии, проблемите с здравното обслужване в учебните заведения.
„ Ние внесохме тъжба в Конституционния съд, с която оспорваме 35 от членовете в новия Закон за предучилищно и учебно обучение “, заяви пред педагозите Анастасова. Тя разясни, че един от тях регламентира държавните просветителни стандарти да се одобряват със заповед на министър ръководителя или на министъра на образованието, т.е. одобряват се с решение на Министерски съвет или с решение на Министерството на образованието. „ Всички сте очевидци с какво качество са подзаконовите нормативни актове, всичките наредби, които излязоха в осъществяване на новия закон. За какво качество става дума сега, когато от 19 стандарта, за 12 има предложение да се преработят. Дори единствено този факт, че тези, които вършиха наредбите, няма и година по-късно, ги преработват, приказва за качеството на нормотворческата активност, за качеството на тези държавно-образователни стандарти, от позиция на това какво съставляват като законови разпореждания и до какво доведоха в системата “, добави Ирена Анастасова. Тя беше безапелационна, че няма по какъв начин да имаме качествено обучение, без да имаме визия за развиването на страната. И когато се приема един закон, изключително просветителният закон, то стандартите, които са към него, би трябвало да бъдат неразделна част от закона. Те би трябвало да се одобряват от Народното събрание по този начин, както е било при остарелия закон - образователните проекти и стратегии също са били предмет на закона.
По време на полемиката Мария Костова - шеф на най-голямото учебно заведение в Козлодуй СУ „ Св. Св. Кирил и Методий “, дефинира като „ парещ картоф “ приобщаващото обучение. В повече от половината образователни заведения в страната няма назначени психолози, само че в повереното й учебно заведение има двама психолози. Тя уточни многото уговорките, с които те са натоварени. „ На тях се разчита за акомодацията в другите стадии, натоварени са с кариерното насочване на учениците, с поддръжка в класовете, където има сложни взаимоотношения, механизмът за обсег е поверен още веднъж на тях, всички изследвания по ръководство на качеството, които към този момент ще се чака да вършат учителите, също са поверени на тях. “ Мария Костова попита какъв брой психолози би трябвало да има едно учебно заведение, какъв би трябвало да им е претекстът, с цел да разчита на някакво качество и на образователна среда, която да е удобна за учениците? Тя акцентира, че когато се приспособяват европейски практики, би трябвало да бъдат приспособени към нашите условия и да са обезпечени финансово и кадрово. Защото в западните учебни заведения, от където е взет модела за приобщаващото обучение, вземат участие и деца, които са в помощ на учителите. По отношение на приобщаващото обучение, без нови лица с съответни функционалности, няма да има трайни резултати.
Директорът на учебното заведение в Ракево Павлин Петров и шефът на детска градина „ Единство, творчество хубост “ във Враца Ели Кирилова сложиха въпроса за механизма на обсег на деца. Според тях той не работи добре и това не е работа на учителите, които така и така са натоварени с доста други отговорности по новия закон. Участниците в полемиката показаха мнение, че този обсег, с цел да се случи, би трябвало да се ангажират повече обществените служби и общините. Присъстващите се сплотиха, че учителската специалност става непривлекателна за младежите, само че освен поради ниското възнаграждение.
В срещата участваха националният представител Николай Иванов, ръководителят на Областния съвет на Българска социалистическа партия във Враца Иво Лилов, както и представители на образователни заведения от област Враца.