Михаил Иванов: Има целенасочена политика за дискриминиране на българските мюсюлмани
" Трябва ясно да си даваме сметка, че национал-популизмът залива Европа, той е в нахлуване и в България, изключително мощно се усеща след влизането на групата на патриотите в държавното управление. Става дума за постъпателна политика, ориентирана към дискриминационно, обидно отношение към българските мюсюлмани. " този коментар направи в предаването " Преди всички " доцент Михаил Иванов, учител в Нов български университет, някогашен консултант по етническите и демографските въпроси на президента Желю Желев. Той разяснява замяната на имената на над 850 местности с турско-арабски названия в община Стара Загора с български с решение на локалния парламент. Предложението бе признато с 39 гласа „ за “, 4 „ срещу “ и 2 „ въздържал се “.
" Не можем да не си даваме сметка, че национал-популистката вълна има своята обществена основа. Развиват се процеси в настройките на хората, които значително съдържат ислямофобия и туркофобия. И това, което се случва в Общинския съвет отразява това, което се случва в обществото на Стара Загора ", уточни доцент Иванов и добави:
" Ако погледнем откъм морала - в случай че не друго, по какъв начин не ни мина през разум, че в този момент е свещеният месец рамазан и че тези наши положителни съграждани мюсюлмани, работливи, даже необидчиви, в действителност ще останат доста наранени. "
Има нещо извънредно гротескно в това, което се случва, само че то има своите политически измерения, счита Михаил Иванов. Той подсети за законопроекта на Вътрешна македонска революционна организация за смяна на закона за вероизповеданията, като го назова " мракобесно създание " и дефинира реакцията на турците в Общинския съвет на Стара Загора и реакцията на Главното мюфтийство за замяната на имената като основателни:
„ Всъщност става дума в действителност за продължение на Възродителния развой. Смаях се, когато чух да се цитира един от емблематичните актове на Възродителния процес - указа на Държавния съвет от 1975 година, когато поголовно бяха заменени маса топоними в България. Тогава точно огромна част от имената в нашите планини, които са влезнали в националното творчество, в песните, в планинарските разкази – всичко това беше поголовно заменено. “
" Не си ли дават сметка какъв брой надълбоко са навлезли турско-арабските думи в българския език? Ами имената Караджов, Каракачанов? Какъв е преводът на името Джамбазки? Чорба, бохча... Те сменят хубавата дума хълм. Вече няма да бъде хълм. Бейската кория е преименувана на Чорбаджийска гора, което е парадоксално, тъй като и господар е турска дума. Всички кории са ги създали на горички ", означи още доцент Иванов.
Гледните точки по тематиката чуйте в звуковия файл.
" Не можем да не си даваме сметка, че национал-популистката вълна има своята обществена основа. Развиват се процеси в настройките на хората, които значително съдържат ислямофобия и туркофобия. И това, което се случва в Общинския съвет отразява това, което се случва в обществото на Стара Загора ", уточни доцент Иванов и добави:
" Ако погледнем откъм морала - в случай че не друго, по какъв начин не ни мина през разум, че в този момент е свещеният месец рамазан и че тези наши положителни съграждани мюсюлмани, работливи, даже необидчиви, в действителност ще останат доста наранени. "
Има нещо извънредно гротескно в това, което се случва, само че то има своите политически измерения, счита Михаил Иванов. Той подсети за законопроекта на Вътрешна македонска революционна организация за смяна на закона за вероизповеданията, като го назова " мракобесно създание " и дефинира реакцията на турците в Общинския съвет на Стара Загора и реакцията на Главното мюфтийство за замяната на имената като основателни:
„ Всъщност става дума в действителност за продължение на Възродителния развой. Смаях се, когато чух да се цитира един от емблематичните актове на Възродителния процес - указа на Държавния съвет от 1975 година, когато поголовно бяха заменени маса топоними в България. Тогава точно огромна част от имената в нашите планини, които са влезнали в националното творчество, в песните, в планинарските разкази – всичко това беше поголовно заменено. “
" Не си ли дават сметка какъв брой надълбоко са навлезли турско-арабските думи в българския език? Ами имената Караджов, Каракачанов? Какъв е преводът на името Джамбазки? Чорба, бохча... Те сменят хубавата дума хълм. Вече няма да бъде хълм. Бейската кория е преименувана на Чорбаджийска гора, което е парадоксално, тъй като и господар е турска дума. Всички кории са ги създали на горички ", означи още доцент Иванов.
Гледните точки по тематиката чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ