Трябва ли собственикът на жилище в сграда да притежава и

...
Трябва ли собственикът на жилище в сграда да притежава и
Коментари Харесай

Право на строеж или право на собственост върху земята

Трябва ли притежателят на жилище в постройка да има и идеална част от земята под нея, с цел да е спокоен за собствеността си. Или е задоволително, че има идеална част от правото за градеж. Пред тази алтернатива са сложени освен притежателите на жилища в здания, строени до 1990 година Известно е, че като заварено състояние в всеобщия случай те имат единствено идеални елементи от правото на градеж, а земята под постройките по завещание от социализма най-често е общинска. Въпросът визира и новото строителство, в което практиките не са еднопосочни и купувачите по принцип могат да избират. Какви са плюсовете и минусите на двата разновидността - право на градеж или право на благосъстоятелност върху земята. " Имоти и вложения " се обърна за коментар към юрист, член на Висшия адвокатски съвет и правист със сериозна експертиза в региона на вещното право. е юрист от Софийската адвокатска гилдия от 1998 година, като преди този момент четири години е била нотариус. Тя е ръководещ съучастник на Адвокатско съдружничество " Гигова и сътрудници ". Специализира в сферите на гражданското и комерсиалното право, банково право и неплатежоспособност. Член е на Висшия адвокатски съвет (ВадС). Ръководи секция " Гражданско право и комерсиално право " на правната комисия при съвета. Лично е изготвила и представлявала ВАдС при над 20 тълкувателни каузи в последните 15 години. Адвокат Гигова взе участие при основаването на нормативни актове, както и при промените на редица закони и подзаконови нормативни актове в Министерството на правораздаването, Министерството на финансите и в комисии на Народното събрание.
по принцип не е належащо притежателите на жилища и други обекти в една съпритежателска постройка да имат и благосъстоятелност върху терена, с цел да се усещат предпазени. При всички случаи обаче, в случай че имат идеална част от терена, те си икономисват неудобства в избрани обстановки, споделя юрист Валя Гигова. Трябва да се има поради, натъртва тя, че нормално става дума за съпритежание на терена дружно с останалите притежатели на обекти било то в постройката, която е етажна благосъстоятелност, или на независима постройка в комплекс.

По предписание притежателят на постройка или част от нея (апартамент, магазин и др.) има и съответната идеална част от правото на градеж върху терена, на който е издигната тя. Генерален принцип в правото е, че притежателят на земята има и всичко, което се намира върху нея. Правото на градеж обаче е лимитирано вещно право, което разрешава на притежателя му да построи постройка върху непознат аграрен парцел и да стане неин притежател, макар че не има земята. От същността на това вещно право следва, че когато се продава постройка или част от постройка, тя се трансферира дружно със съответното право на градеж върху терена.
Реклама
В този смисъл дали притежателят на жилището ще придобие право на благосъстоятелност върху терена (идеална част от него), или ще остане единствено с право на градеж по принцип не се отразява на спокойното прилагане на съответния парцел по предопределение, споделя юрист Гигова. Разликите се появяват в два случая - при погиване на парцела и по отношение на използването на прилежащия терен.
Право на ново строителство
Ако постройката погине, притежателите на право на благосъстоятелност върху терена/идеални елементи от него не са лимитирани със период, в който би трябвало да построят нова постройка на нейното място. Те могат да сторят това, когато и както им е комфортно (съобразявайки се, несъмнено, с устройствения проект или виза за проектиране).

Ако обаче притежателят или етажните притежатели на постройката имат единствено право на градеж, те би трябвало да изградят новата постройка в недодялан градеж в границите на пет години от събарянето на предходната. В противоположен случай губят тази опция, изяснява юрист Гигова.

Правото да се построи постройка върху непозната земя се погасява в интерес на притежателя на земята по отминалост, в случай че не се упражни в продължение на 5 години. Тоест, в случай че правото на градеж не бъде упражнено в този период, с приключването му притежателят на терена може да построи своя постройка върху него или да го употребява иначе както откри за добре. Дори в случай че предходните етажни притежатели с право на градеж са почнали строителството, само че не са съумели да го довършат на стадий недодялан градеж в петгодишния период, притежателят на земята има правото да довърши недостроената постройка за своя сметка и да стане напълно неин притежател. В този случай, несъмнено, строителите биха имали искания за разноските по направените от тях действия.
Реклама
В случаите когато става въпрос за етажна благосъстоятелност, нещата са много объркани, тъй като всеки обособен етажен притежател зависи и от другите етажни притежатели. Неговото желание да строи в избрани параметри е лимитирано от желанието и опциите на останалите, които може да нямат сходни планове или пък финансови благоприятни условия за това.

Изискването в границите на петгодишния период да се построи цялата постройка в единодушие сред всички притежатели е мъчно осъществимо при българските условия. Това е по този начин, даже и да се одобри разбирането, изразено в тълкувателната процедура на Върховен касационен съд, че за обособените притежатели, придобили с обособени контракти обекти в постройка - етажна благосъстоятелност, петгодишният период стартира да тече от момента, в който долният етаж е построен и в действителност може да стартира строителството за съответния обект, споделя юрист Гигова.

Тя илюстрира компликациите при единодействието на етажните притежатели с огромните панелни блокове в комплексите. В тях жилищата са по 100, 200, 300. Дори казусът да е съвършен и всички притежатели да имат предпочитание и финансови благоприятни условия да строят, строителство в границите на петгодишен период е мъчно осъществимо.

Въпросът с панелните здания и комплекси става все по-актуален. Тези здания имат период на валидност и стартират да се появяват проблеми от чисто градивно естество, споделя юрист Гигова. За притежателите им има смисъл да пристъпят към изкупуване на съответните идеални елементи от земята под постройката, с цел да не бъдат лимитирани от петгодишния период. Панелните комплекси обаче са строени на правилото на комплексното жилищно строителство. Това значи, че всички притежатели в тях имат право на идеални част от общия терен, предназначен за такова строителство, който приблизително е сред 10 000 и 20 000 кв.м. За да могат действително да се възползват от правото си, се постанова жилищният комплекс да бъде преструктуриран - т.е. теренът да се раздели на обособени урегулирани поземлени парцели (УПИ). Подобна процедура не е лека и лишава време.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Банки и финанси 3 Енергетика 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Енергетика 1 Отбрана 2 Политика 3 Компании Реклама
Ако етажните притежатели имат и съответните идеални елементи от земята, колкото и да е мъчно да реализират единодушие между тях, най-малко няма да са лимитирани от фактора време. Ако погине постройката, притежателите на земята могат да решат какво да вършат с нея - да я продадат, да строят върху нея, да възложат на трето лице да построи постройка и така нататък

Това важи и за правото на продължение и надстрояване - то може да се учредява единствено от притежателя на земята. В този смисъл етажните притежатели в една съществуваща постройка могат да вземат решение за продължение и надстрояване единствено в случай че са притежатели на терена, само че не и когато имат единствено право на градеж, което е лимитирано до притежавания от тях обект.
Правото на прилагане
Когато притежателите на постройката са разнообразни от притежателя на земята - бил той частно лице бизнесмен, различен притежател или общината, теренът не се явява обща част. Това значи, че етажните притежатели могат да употребяват единствено тази част от него, която е предопределена да обслужва постройката. Ползването на останалото е по убеждение на притежателя на терена.

Това, че притежателите на парцели в постройката могат да употребяват терена по предопределение, значи да вземем за пример, че могат да влизат и излизат, с цел да стигнат до жилищата си. Ако става дума за складова база - в нея би трябвало да могат да влизат и излизат тирове и камиони, с цел да разтоварват стоката. Ако постройката е административна или в случай че е кино, спектакъл, правото да влизат и излизат имат жителите, публиката и прочие
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
Само притежателят на прилежащия терен обаче може да реши върху свободната част от него да построи и употребява да вземем за пример тенис корт. Правото на градеж не дава право на етажните притежатели, които не са притежатели на прилежащия терен, да построят върху него да вземем за пример паркинг. За да го създадат, те би трябвало да сключат контракт със притежателя или пък да изискат позволение от общината, в случай че тя е притежателят. Същото важи и в случай че етажните притежатели желаят да построят детска площадка, беседка, да създадат градинка и други

Този проблем не е всеобщ, само че основава междусъседски спорове, изключително при по-новото строителство, споделя адв. Гигова. Купувачите виждат, че на прилежащия терен има паркинг, и считат, че той обезпечава всички. После обаче се оказва, че той принадлежи единствено на притежателите на земята. Често хората купуват паркомясто върху терена, само че с цел да могат да го употребяват, притежателят на земята би трябвало да им е трансферирал и право на идеална част от този терен или пък да е дал единодушие етажните притежатели да си създадат паркинг и да го употребяват. Когато се купува парцел, тези неща би трябвало да се уточнят.
Възможни решения
Отделен и огромен е въпросът с хората, които имат парцели с право на градеж върху държавни и общински терени. Такива на процедура са множеството притежатели в здания, строени преди 1990 година, като най-критично е ситуацията с панелните комплекси. Тези хора са сложени в обстановка на относителна неустановеност, само че казусът може да се реши законодателно (де леге ференда), счита юрист Гигова. Възможните изходи от обстановката тя вижда в две направления: Да се одобри, че в тези случаи по изключение правото на градеж не се погасява в петгодишен период, а е безсрочно. Така хората ще са спокойни, че при погиване на постройката ще имат действителна опция сами да я възстановят.

Друг вид е да се сътвори доста елементарен механизъм за изкупуване на идеална част от терена, в това число и опция общината да трансферира собствеността безплатно.

Адвокат Гигова прави конкретизиране, че и в този момент притежателите на жилища върху държавни и общински терени имат право да изкупят идеална част от земята под постройката, съответстваща на техния парцел. В доста от жилищните кооперации в София да вземем за пример има етажни притежатели в друг режим - част имат право на благосъстоятелност върху земята, други са единствено с право на градеж. Практиката на изкупуване обаче не е всеобща заради липса на мотивация, тромавия механизъм и пазарните, т.е. високи, цени.

Иначе има и разнообразни други тласъци за възобновяване на постройките, които страната може да планува, в това число с освобождение от налози, от такса боклук и други
Купуването на идеална част на терена не оскъпява договорката
При договорка със остаряло жилище предходният притежател може да трансферира на новия единствено това, което има. Ако по нотариален акт той има единствено право на градеж, няма по какъв начин да трансферира и идеална част от терена.

При новото строителство обаче купувачите имат разновидности. Те не трябва да се тормозят да договарят с бизнесмена да им трансферира и идеална част от земята. И това не би следвало да оскъпи договорката, споделя юрист Гигова.

Принципно се допуска, че предприемачът е калкулирал цената на терена в цената на парцела още като го е купувал за строителство. Ориентировъчно в положителните квартали на София към 200 евро на квадрат от цената на парцела идват от терена, споделя юрист Гигова. След като продаде обектите в постройката, предприемачът няма интерес да пази " гола благосъстоятелност " върху терен, който не може да употребява и за който би трябвало да заплаща налози. Възможно е да е и на друго мнение, в случай че част от прилежащия терен (т.нар. свободна дворна площ) разрешава да се построи паркинг или друго оборудване.

Ако има идеална част от терен обаче, притежателят дължи малко по-високи локални налози, в сравнение с биха били, в случай че има единствено идеална част от правото на градеж. При сегашните равнища на облагане тази разлика е незначителна.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Мирела Веселинова
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР