„Трябва ли институциите да чакат да настъпи екокатастрофа, за да

„ Трябва ли институциите да чакат да настъпи екокатастрофа, с цел да подхващат ограничения за надзор върху качеството на водните запаси, или би трябвало просто да си извършват и съблюдават отговорностите си - да правят регулярен мониторинг по силата на европейското и националното законодателство? “. Това попита от парламентарната естрада националният представител от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Виолета Желева във въпрос Емил Димитров, заложен от нея и националният представител Никола Динков. По думите й проблемите с водните запаси не завършват с нейното количество, в последните години зачестяват случаите на замърсяването на водоизточниците. Тя уточни като образец случая с екокатастрофата, която аргументи гибелта на добитък, пил вода от канал, заустен в река Марица, до Димитровград.

„ Това наложи прекъсването на питейна вода на обитаемоте места, които се водоснабдяват от кладенци по поречието на р. Марица за няколко дни. Ако не беше натравянето на животни, жителите евентуално нямаше да схванат за замърсяването, което основава големи предпоставки за заплаха за здравето на жителите “, означи тя.

„ Това слага на дневен ред отговорността на институциите, отговарящи за качеството на питейната вода и превантивните дейности, които би трябвало да се правят в тази тенденция “, безапелационна бе Желева.

Народните представители от левицата попитаха министър Димитров дали ще бъдат основани автоматизирани мониторингови станции, които да изследват повърхностните води на река Марица и подпочвените води, захранващи сондажните кладенци. „ Изграждането на станции за мониторинг на повърхностните и подземните води е извънредно нужен, тъй като казусът с непорочност на водата в обитаеми места от Хасково област е извънредно сериозен “, уточни още Желева.

Депутатът от ПГ на „ Българска социалистическа партия за Бългаия “ Никола Динков акцентира, че според Прегледа на Европейската комисия на осъществяването на политиките за околната среда на България за 2019 година, съществуват обилни пропуски при установяването на качеството на всички категории води в България и на информацията за мониторинг на детайлите за качеството в тях. Особено притеснителен е фактът, че към момента огромна част от водните обекти са в незнайно положение, защото върху тях не се прави регулярен мониторинг на химичното положение.