Трябва ли да напусна България, за да успея? Мога ли тук да получа качествено образование, или ак
Трябва ли да напусна България, с цел да съумея? Мога ли тук да получа качествено обучение, или в случай че се запиша в български университет, ще пропилея времето и възможностите си? Какво да изучавам, кои са промишленостите на бъдещето? Своите отговори на тези въпроси даде президентът Росен Плевнелиев (2012– 2017 г.) пред студенти от Американския университет , които нощес се събраха в книжовен клуб " Перото ", с цел да чуят сегашния специфичен дипломат на висшето учебно заведение и държавен глава до 22 януари 2017 година Ето какво им сподели той:
Бях бизнесмен, бях министър, бях президент, бях предприемач, само че най-смислената част от живота ми следва. Тя не е обвързвана с битка за интернационална позиция, за стола на народен представител, на министър или министър-председател, а с това да споделя с моите обичани сънародници - с младежите на България, научените уроци. Живях в чужбина, съумях в чужбина, само че най-много съумях в България.
Ние (бел. ред. с Американския университет) няма да можем да решим вашите проблеми, няма да ви наложим каквото и да било решение по който и да било проблем. Правим нещо доста по-важно - споделяме, с цел да може вие сами да вземете своите виновни решения. Не някой да ви каже " Станете подобен или онакъв ", не да ви диктуваме оценките, а самите вие да знаете кое е положително и кое е неприятно за вас, за обществото, за родината и за света като цяло.
Образование - тук или в чужбина?
Аз съм от Благоевград. Най-хубавото, което се случи на Благоевград беше Американският университет. Градът стана прелестен за живеене, отворен към младежите, към света поради тази невероятна просветителна институция. Фабриките затвориха, само че остана Американският университет, който отваря световен небосвод и стимулира хората в Благоевград да знаят, че и в този прелестен български град се случва нещо на международно равнище и да се гордеят с него.
Аз съм специфичен делегат на Американския университет – нещо, което правя с голяма горделивост и мотивация. Получавам късмет от водещата просветителна институция в България и района да допринеса с нещичко за триумфа на младите. Имаме към 7 000 приключили АмУ. Всеки един от тях е сполучлив, всеки един от тях живее заслужен живот, всеки един от тях е благополучен от постигнатото и упорит да реализира и повече.
Същевременно, когато бях министър, ми направи усещане, че хиляди младежи идваха в министерството и търсеха работа. Голяма част от тях бяха приключили университети в чужбина. Докато бях президент, този тренд се усили. Звъняха, пращаха биографии от Англия, от Германия, от която и да е точка и питаха има ли опция да работят в президентството или в друга институция.
Дадох си сметка, че се случва нещо историческо, нещо доста значимо и аз желая да допринеса. Все повече и повече младежи си задават въпросите: „ Кое е вярното обучение? Къде мога да го получа? Кои са промишленостите на бъдещето? Кои са специалностите на бъдещето? Как мога да съумея? А мога ли да съумея в България? А мога ли през България да съумея в света? Мога ли в България да получа обучение, което да ми помогне да видя небосвод, да получа опция за развиване? “.
Кой ли не напусна страната? Отидоха в хиляди средностатистически и не толкоз значими западни университети. И какво от това? Отиваме в някой инцидентен университет, мием чинии, разхождаме пици, ставаме таксиметрови водачи. Живеем шест, седем и повече години от живота си някъде в чужбина и най-после равносметката е: „ Може би в случай че се върна в България, ще съумея повече “.
А към този момент виждаме – доста младежи съумяват в родината.
Този развой, скъпи млади другари, е извънредно значим за мен. Най-голямата драма на всички българи е, че младите напущат. Най-голямата рецесия в България е демографската. Много хора си дават сметка за това. Да, де, само че какви са решенията? Да задължим дамите да раждат повече? Да си внесем българи от Украйна или Молдова?
Много огромна част от вярното решение е в действителност в съответното обучение. Ако младите могат да получат вероятност за развиване в личната си страна, в случай че успеем и да притеглим и работодатели, и промишлености на бъдещето, и добре платени работни места, с цел да може да я видят тази вероятност, в последна сметка те ще премислят решението си.
Защото истината е, че да, аз бях 8 години в Германия – може би една от най-подредените страни на планетата, имах всичко – имах компания, имах служащи, имах кола, имах къща, имах вероятност, плащах си налозите. Успях не къде да е, а в Германия и можех да заставам умерено там до края на живота си. Но не беше това моето място. И сърцето ми споделяше, че не е това моето място. Когато се върнах в България ми откраднаха колата – първата вечер. Не знам какво не се случи, само че няколко месеца по-късно към този момент знаех, че съм на прав път и че решението да загърбя компании, офиси, високи заплати, коли, жилища беше вярно, тъй като това бях аз. Бях благополучен, виждах вероятност, виждах, че мога да реализира нещо доста повече от това да пребивавам комфортно и просто да върша пари.
И Господ ме възнагради, тъй като през днешния ден мога да кажа: да, живял съм в Германия, живял съм в Щатите, съумял съм в Германия, работил съм за американски компании, работил съм за немски компании, създавал съм от нулата български компании, само че истината е, че най-щастлив, най-успешен аз бях в родината си. Тук открих персоналното си благополучие, тук завоювах в действителност и парите си в по-голяма степен, тук реализирах нещо в живота си, тъй че да мога да застана пред моите сънародници и да кажа: „ Аз бях вашият президент “ и да бъда горделив.
Днес, една година след края на мандата, вървя свободно – няма към този момент НСО зад мен и към мен, нямам и потребност от това, тъй като виждам хората в очите, а и те ме гледат. Обикалям България, безпределно съм благополучен, че с Американския университет имаме тази идея за една по-добра България и споделям наученото, видяното. Заставам пред вас и споделям, че в действителност човек е мощен, човек е благополучен тогава, когато има здрави корени. Парите са техника, те не са цел в живота. По същия метод и биографията – значим е смисълът. Аз видях смисъла точно тук, в България. Работих в смислени планове и като министър, и като държавен глава, само че най-смисленият занапред следва – да оказа помощ на хиляди млади българи да създадат сами своя избор.
Патриоти или националисти
Искам да ме разберете вярно – аз съм единственият политик в България - към този момент не съм деен политик, само че съм деен жител - който в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай не назова националистите в България " патриоти ".
Считам, че това е огромен, дълготраен проблем за българската народна власт и непросветен урок от историята. Всеки от нас може да бъде родолюбец. Не може единствено националистите в една страна да изземват патриотичното, тъй като това е доста рисково за демокрацията.
Патриоти има и вляво, и вдясно. Българите, които живеят и работят в чужбина са страхотни патриоти – те обичат България доста повече от националистите.
Говоря за България не тъй като съм националист. Аз съм необятно скроен, световно мислещ човек – свободен, както всички българи, мога да отида във всяка точка на света.
Аз не съм националист и се гордея с това, само че съм родолюбец и обичам България в същинския смисъл на това. Вярвам, че всеки може да способства за родината, в която и точка на света да се намира и че всеки от нас може и би трябвало да има позиция за протичащото се в родината.
Нагледах се на националисти, които по-скоро размахваха съветското знаме, в сравнение с българското. Това не знам дали е патриотично.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Бях бизнесмен, бях министър, бях президент, бях предприемач, само че най-смислената част от живота ми следва. Тя не е обвързвана с битка за интернационална позиция, за стола на народен представител, на министър или министър-председател, а с това да споделя с моите обичани сънародници - с младежите на България, научените уроци. Живях в чужбина, съумях в чужбина, само че най-много съумях в България.
Ние (бел. ред. с Американския университет) няма да можем да решим вашите проблеми, няма да ви наложим каквото и да било решение по който и да било проблем. Правим нещо доста по-важно - споделяме, с цел да може вие сами да вземете своите виновни решения. Не някой да ви каже " Станете подобен или онакъв ", не да ви диктуваме оценките, а самите вие да знаете кое е положително и кое е неприятно за вас, за обществото, за родината и за света като цяло.
Образование - тук или в чужбина?
Аз съм от Благоевград. Най-хубавото, което се случи на Благоевград беше Американският университет. Градът стана прелестен за живеене, отворен към младежите, към света поради тази невероятна просветителна институция. Фабриките затвориха, само че остана Американският университет, който отваря световен небосвод и стимулира хората в Благоевград да знаят, че и в този прелестен български град се случва нещо на международно равнище и да се гордеят с него.
Аз съм специфичен делегат на Американския университет – нещо, което правя с голяма горделивост и мотивация. Получавам късмет от водещата просветителна институция в България и района да допринеса с нещичко за триумфа на младите. Имаме към 7 000 приключили АмУ. Всеки един от тях е сполучлив, всеки един от тях живее заслужен живот, всеки един от тях е благополучен от постигнатото и упорит да реализира и повече.
Същевременно, когато бях министър, ми направи усещане, че хиляди младежи идваха в министерството и търсеха работа. Голяма част от тях бяха приключили университети в чужбина. Докато бях президент, този тренд се усили. Звъняха, пращаха биографии от Англия, от Германия, от която и да е точка и питаха има ли опция да работят в президентството или в друга институция.
Дадох си сметка, че се случва нещо историческо, нещо доста значимо и аз желая да допринеса. Все повече и повече младежи си задават въпросите: „ Кое е вярното обучение? Къде мога да го получа? Кои са промишленостите на бъдещето? Кои са специалностите на бъдещето? Как мога да съумея? А мога ли да съумея в България? А мога ли през България да съумея в света? Мога ли в България да получа обучение, което да ми помогне да видя небосвод, да получа опция за развиване? “.
Кой ли не напусна страната? Отидоха в хиляди средностатистически и не толкоз значими западни университети. И какво от това? Отиваме в някой инцидентен университет, мием чинии, разхождаме пици, ставаме таксиметрови водачи. Живеем шест, седем и повече години от живота си някъде в чужбина и най-после равносметката е: „ Може би в случай че се върна в България, ще съумея повече “.
А към този момент виждаме – доста младежи съумяват в родината.
Този развой, скъпи млади другари, е извънредно значим за мен. Най-голямата драма на всички българи е, че младите напущат. Най-голямата рецесия в България е демографската. Много хора си дават сметка за това. Да, де, само че какви са решенията? Да задължим дамите да раждат повече? Да си внесем българи от Украйна или Молдова?
Много огромна част от вярното решение е в действителност в съответното обучение. Ако младите могат да получат вероятност за развиване в личната си страна, в случай че успеем и да притеглим и работодатели, и промишлености на бъдещето, и добре платени работни места, с цел да може да я видят тази вероятност, в последна сметка те ще премислят решението си.
Защото истината е, че да, аз бях 8 години в Германия – може би една от най-подредените страни на планетата, имах всичко – имах компания, имах служащи, имах кола, имах къща, имах вероятност, плащах си налозите. Успях не къде да е, а в Германия и можех да заставам умерено там до края на живота си. Но не беше това моето място. И сърцето ми споделяше, че не е това моето място. Когато се върнах в България ми откраднаха колата – първата вечер. Не знам какво не се случи, само че няколко месеца по-късно към този момент знаех, че съм на прав път и че решението да загърбя компании, офиси, високи заплати, коли, жилища беше вярно, тъй като това бях аз. Бях благополучен, виждах вероятност, виждах, че мога да реализира нещо доста повече от това да пребивавам комфортно и просто да върша пари.
И Господ ме възнагради, тъй като през днешния ден мога да кажа: да, живял съм в Германия, живял съм в Щатите, съумял съм в Германия, работил съм за американски компании, работил съм за немски компании, създавал съм от нулата български компании, само че истината е, че най-щастлив, най-успешен аз бях в родината си. Тук открих персоналното си благополучие, тук завоювах в действителност и парите си в по-голяма степен, тук реализирах нещо в живота си, тъй че да мога да застана пред моите сънародници и да кажа: „ Аз бях вашият президент “ и да бъда горделив.
Днес, една година след края на мандата, вървя свободно – няма към този момент НСО зад мен и към мен, нямам и потребност от това, тъй като виждам хората в очите, а и те ме гледат. Обикалям България, безпределно съм благополучен, че с Американския университет имаме тази идея за една по-добра България и споделям наученото, видяното. Заставам пред вас и споделям, че в действителност човек е мощен, човек е благополучен тогава, когато има здрави корени. Парите са техника, те не са цел в живота. По същия метод и биографията – значим е смисълът. Аз видях смисъла точно тук, в България. Работих в смислени планове и като министър, и като държавен глава, само че най-смисленият занапред следва – да оказа помощ на хиляди млади българи да създадат сами своя избор.
Патриоти или националисти
Искам да ме разберете вярно – аз съм единственият политик в България - към този момент не съм деен политик, само че съм деен жител - който в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай не назова националистите в България " патриоти ".
Считам, че това е огромен, дълготраен проблем за българската народна власт и непросветен урок от историята. Всеки от нас може да бъде родолюбец. Не може единствено националистите в една страна да изземват патриотичното, тъй като това е доста рисково за демокрацията.
Патриоти има и вляво, и вдясно. Българите, които живеят и работят в чужбина са страхотни патриоти – те обичат България доста повече от националистите.
Говоря за България не тъй като съм националист. Аз съм необятно скроен, световно мислещ човек – свободен, както всички българи, мога да отида във всяка точка на света.
Аз не съм националист и се гордея с това, само че съм родолюбец и обичам България в същинския смисъл на това. Вярвам, че всеки може да способства за родината, в която и точка на света да се намира и че всеки от нас може и би трябвало да има позиция за протичащото се в родината.
Нагледах се на националисти, които по-скоро размахваха съветското знаме, в сравнение с българското. Това не знам дали е патриотично.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ