Трябва да знаем какво правят европейските страни за своите граждани

...
Трябва да знаем какво правят европейските страни за своите граждани
Коментари Харесай

Йордан Цонев: Ако няма мнозиство, внасянето и приемането на бюджета е изпълнено с финансов и икономически валунтаризъм

Трябва да знаем какво вършат европейските страни за своите жители и за бизнеса си.

 Те го избавят даже с цената на дефицити и на задължения. Хората чакат от нас и ние това да вършим. И няма кой извън да ни каже за какво увеличавате това или това, тъй като те вършат същото. Това съобщи зам.-председателят на 48-ото Народно събрание Йордан Цонев, заместник-председател на Движение за права и свободи, в отношение на групата във връзка чуването в Народното събрание на финансовия министър Росица Велкова.

Да спасиш бизнес значи да спасиш работни места, безапелационен бе Цонев.

Дебатът за бюджета, който организирахме до момента, потвърждава състоятелността на тезата на Движение за права и свободи, че в случай че няма болшинство, внасянето и приемането на бюджет за идната година е изпълнено с финансов и стопански волунтаризъм, подчерта националният представител. И съобщи: „ Това, което ще се случи в залата, ще е по-лошо от този спор. Ще бъде политизиране, надцакване с разноски и обвинявания. “.

Цонев изясни, че сега страната има потребност от доста здравомислещ разбор.

Трябва да си кажем къде се намираме, да отчетем максимума, който може да се направи за хората и да не вкарваме страната в дългова рецесия, прикани зам.-председателят на Народното събрание. Той разяснява, че полемиката е била малко огорчаваща за хората, които схващат.

Служим си с величини, които да не кажа са погрешни, само че са несъизмерими към избран миг, сподели Цонев. И уточни като образец фискалния запас. Това е резултативна големина към 31 декември. Само тогава има стойност. През останалото време е преливник на доходи и разноски и безусловно нищо не отразява, добави той. И образно изясни: има примерно 11 милиарда фискален запас, само че не са изпълнени 80 на 100 от финансовите разноски.

Йордан Цонев напомни 1997 година, когато като ръководител на бюджетната комисия в Народно събрание, е внесъл закона за валутния ръб. И разкри по какъв начин е било взето решението левът да се върже към марката.

Знаете ли какво надви да е марката? Фактът, че две години по-късно ще има евро. Нали разбирате къде е първото обмисляне към еврозоната? Вчера чух неприятни приказки от някогашен финансов министър, че Движение за права и свободи било портив еврозоната. Не, ние от 1997 работим по тази тематика, две години преди да бъде признато еврото, върна лентата Цонев.

Той напомни още, че през 2008 година е бил най-ниският държавен дълг – 8 и нещо милиарда лв.. От 2001 доникъде на 2008 година България е върнала повече от 16 милиарда лв. дълг. Нетният дълг към 2008 бе съвсем нула, с цел да стане следващата година 50 милиарда – за по-малко от 15 години, сподели Цонев.
Източник: novinata.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР