Росен Йорданов: Проблемът е в НК, той дава шанс на убийците да избягат от правосъдие
„ Трябва да спрем с фейсбук правораздаването. Проблемът генерално се корени в остарелия Наказателен кодекс от 1968 година и безкрайните, постоянно недомислени актуализации. Той не отразява духа на времето. Процедурите по следствие и събиране на годни доказателства в досъдебната фаза, е извънредно формализиран и предпоставя съществени спънки за реализиране на обективност, скоростно правораздаване и възмездност на закононарушенията. Това постоянно дава преимущества на причинителите на закононарушения, в това число и на убийства, да избягат от правораздаването и по-ограничени благоприятни условия на проверяващите да потвърдят виновността им “. Това съобщи в извънредно изявление за БГНЕС психологът Росен Йорданов.
„ Щом обществото се интересува от правораздаване, е време да стане наясно с функционалностите и понятията. Така да вземем за пример, известното факсимиле е, че Прокуратурата проверява, а в действителност по правилно е да се каже, че оперативните органи, Министерство на вътрешните работи проверяват, а Прокуратурата повдига и поддържа обвиняването. Когато процесът в досъдебната фаза е по този начин формализиран, че прокурорът би трябвало да е в ролята надали не на арбитър, тогава правораздаването е постепенно. Когато даваш всевъзможни благоприятни условия за закъснение на процеса, сякаш в името на обективността и правата (макар, че през 1968 за същински права на жителите е занимателно да се говори) най-често получаваш отсрочване, смяна на показания, всевъзможни тромави и нерелевантни експертизи, осъществявани не постоянно от надеждни специалисти, отвращение за присъединяване в процеса поради отминалост, загуба на мемоари, обременяваща всекидневието ангажираност, съмнение и прочие съществени проблеми. Накрая хората „ усещат “, че правораздаването стартира да се разминава съществено с „ живия “ живот.. Всичко това идва от неведнъж „ кърпения “ Наказателен кодекс и ерозира възприятието за правдивост, което се базира на бързото и неотменно наказване “, счита Росен Йорданов.
Той разясни, че, с цел да стане един човек палач, то това постоянно е композиция от обществени (фамилни), ситуативни и самостоятелни фактори, а степента на тяхното отражение върху съответния акт дефинира и вида на причинителя. " Ако можеха да се „ алгоритмизират “ и респективно управляват тези фактори, може би щяхме да се отърсим от всички убийства по света, само че това наподобява като задача за изкуствен интелект – Не дай Боже “. „ Еднозначен отговор няма. Всеки човек, който прави съзнателно ликвидиране, най – евентуално стига рационално или ирационално до неверния извод, че в съответния миг няма различен излаз за решение на проблемите му или облекчаване на потребностите му “, сподели психологът.
Той акцентира, че в обществата с по-малко закононарушения се случват големи нещастия, и доста мъчно убийците могат да бъдат превантивно „ разконспирирани “ от близките. Психопатите убийци не са толкоз доста, колкото им се желае на хората, когато постфактум жигосват някой причинител. „ Нека си спомним, че едни от най – бруталните всеобщи убийства се случиха в Норвегия, която се слави с стратегиите си против насилието “, разяснява психологът Росен Йорданов.
Не бива да оценяваме събитията през „ експертизата “ на обществените мрежи или през „ волята “ на тълпата. Трябва опит, познания и отговорно отношение, а не да се движим в преценките си от най-примитивната форма на контакт с действителността „ чувствата “, както в този момент „ усещаме “ всичко. Той се аргументира, че действително убийствата през последните години не са зачестили. „ Да не загатваме интервала на 90-те, само че през 2019 година да вземем за пример те бяха 97, а през 1985 – 1986 година са осъществени над 240 убийства в България. Тогава обаче не се говореше за тях, а в този момент надали не се „ проверява “ обществено съвсем всяко едно “, сподели специалистът.
„ Насилие има и ще има, ние би трябвало да търсим все по-ефективни способи да овладяваме и сублимираме експанзията. Трябва първо да помислим по какъв начин да се оправяме със личната проклетия, а след това да се взираме в непознатата и да я клеймим прикрито, дали по чорапи зад компютъра или измежду множеството на площада “, акцентира психологът, след което изясни, че когато желаеме правораздаване и правдивост, не би трябвало да мислим за правораздаването като за монолитно деяние, а като комплициран развой, включващ разнообразни стадии и етапи, които би трябвало да са в синергична връзка – идентифициране на причинител, следствие, залавяне, доказването на закононарушение, наказание и изтърпяване на наказване. Кулминацията на всичко това би трябвало да е възмездната и корекционна функционалност на наказванията, а не толкоз в тяхната суровост, остракирането или даже анихилацията! Все отново живеем в 21-ви век! „ Трябва да спрем с фейсбук правораздаването “.
Относно полицейското наличие в обитаемоте места Росен Йорданов разяснява, че е належащо и вярно систематизиране на ресурсите в Министерство на вътрешните работи. „ Физическото наличие не постоянно е фактор. Според интернационалните статистики, България е в челните места в съотношението сред брой на популацията и щатен състав на Министерство на вътрешните работи. Проблемът е, че те не са вярно разпределени, както като щатно и функционално систематизиране, по този начин и като разстановка съгласно криминогенния риск и населеност по райони. Всичко е въпрос на разсъдък, а не на бройки “, добави психологът Росен Йорданов. /БГНЕС
