Трябва да си много смел или много глупав, за да

Трябва да си доста самоуверен или доста малоумен, с цел да се опиташ да лишиш хърватина от кафето му. Това е като да посегнеш на домашната ракия на българина. Ще последват псувни, гръм и тропот.    Разходете се по улиците на столицата Загреб и даже през зимните месеци ще видите пиещи капучино локални поданици на масите по тротоарите, показва BBC.   Именно около тази обич към седенето по кафенета през последните седмици се разигра една от драмите, която обаче наподобява повече шумна, в сравнение с значитела.    От началото на годината Хърватия е част от еврозоната. Националната валута куна отиде в историята и към този момент съвсем месец хърватите се разплащат в евро.   Естествено, това не мина без разтърсвания.   Много рецензии отнесоха и търговците, и държавното управление поради закръглянето на цените. Препоръката на властта бе цената да се приравнява надолу, в случай че последната цифра от досегашната е била 4 или по-малко и надлежно нагоре, в случай че е била 5 или повече. Т.е. в случай че стоката или услугата в куни е била 8.3, новата цена би трябвало да се закръгли надолу. Още в първите дни на новата година обаче се появи неодобрение и държавното управление заплаши бизнеса с ответни ограничения.    В този подтекст се разиграва и драмата с кафето. Местните се оплакват, че въпреки цените да наподобяват по-ниски в цифрово изражение, на процедура се заплаща по-скъпо за същата стока.    Противоречието се оказа толкоз яростно, че държавното управление на Хърватия почувства, че би трябвало да се намеси, разяснява BBC. Търговците на дребно бяха свикани на срещи, на които бяха предизвестени, че няма да бъдат толерирани неоправдани скокове на цените. Бизнесът разгласи, че е засегнат от държавното управление, което петни репутацията им.   Властите обаче ясно усетиха, че не могат да си разрешат еврото да се трансформира в синоним на прикрито печалбарство. Правителството подреди на търговците на дребно да подсигуряват, че цените не са по-високи от равнището им на 31 декември. Държавните инспектори се насочиха към нарушителите, завеждайки каузи против съвсем 200 търговци на дребно в границите на седмица.     Месеци преди формалното въвеждане не еврото всички цени се изписваха и в двете валути, с цел да знаят потребителите какво следва, отбелязва BBC. Така че за липса на информация не може да се приказва. Докато пуска машината в кафене на оживения Площад на цветята в Загреб, баристът Лука споделя: „ Показвахме цените си в евро, преди да влезе еврото. Сега споделят, че сме прекомерно скъпи – само че цената е същата, като тази преди Нова година. “   Загубен в целия звук около цените, човек елементарно може да не помни, че приемането на еврото е по избор на Хърватия. Намерението за присъединение към еврозоната бе оповестено още през 2013 година и от този момент тази позиция не е променяна. За разлика от обстановката в Унгария, която сякаш щеще да одобри еврото през 2007 година, само че не го е сторила и до през днешния ден. Всъщност приемането на еврото значи съблюдаване на строги критерии, което не постоянно е по усета на ръководещите.   Нужно е да вземем за пример да не се надскача несъмнено равнище на бюджетния недостиг, дългът да се следи строго, да се внимава с инфлацията и т.н.    Според шефа на хърватската национална банка Борис Вучич страната е била задоволително добре готова за еврозоната.    Пред BBC той показва, че всички отговорности по заеми – на семейства и бизнеси – по този начин или другояче са се изчислявали в евро. Сега същото се е случило с приходите. Според Вучич точно присъединението към еврозоната е спомогнало за по-ниските равнища на инфлация в съпоставяне със страните отвън нея.      След въвеждане на еврото Хърватия чака и присъединение към Шенген. Това е огромна стъпка напред, изключително за страна, която е известна туристическа дестинация. И значи повече визити с по-лесно прекосяване на границите. А приемането на еврото значи, че туристите няма да се нуждаят и от чейндж-бюра както до момента.    „ Туристите са удовлетворени, тъй като обмяната на валута отпада “, споделя Дубравко Михолич, консултант в националния хърватски ръб по туризъм. Той показва, че страните с най-вече визити към Хърватия са Германия и Австрия, където от дълго време употребяват еврото. И чака, че в този момент туристическият отрасъл в страната му ще усети оживление.    От Хърватската комерсиална камара пък показват, че единствено за 10 години след влизането на страната в Европейски Съюз износът се е удвоил. Очаква се растеж и около приемането на еврото.    „ Сега фирмите в страни отвън еврозоната, които обмислят да реалокират производството си, към този момент избират всред 20, а не 19 страни “, споделя икономистът Горан Сараваня.    Ако тези прогнози се окажат правилни, изгодите от влизането в еврозоната би трябвало да са забележими в идващите няколко години.