Д-р Цветислава Гълъбова: Проблемът е във възпитанието, по-голямо наказанието няма да спре следващо Галиче
Трябва да си дадем сметка, че такива брутални убийства, каквито виждаме са изродщина, само че тя е резултат от заложени бомби. Ако не създадем нищо на входа на системата, по какъв начин нарастването на наказването ще променим и ще предотвратим последващо Галиче, последваща Сотиря, последващо Русе? Имаме обвързване да учим през целия им живот децата да управляват страстите и нагоните. Ниското равнище на самоконтрол е проблем.
Това сподели психиатърът и шеф на психиатричната болница " Св. Иван Рилски " в Нови искър доктор Цветислава Гълъбова в предаването " Лице в лице " по бТВ, която разяснява предлагането за промени в закона, съгласно които децата би трябвало да бъдат съдени като възрастни, в случай че са направили изключително жестоки закононарушения.
Такива ремонти би трябвало да се създадат след доста сериозен разбор, обхващащ дълъг интервал от време и в който вземат участие разнообразни специалисти. Малолетните са до 14 години, а не пълнолетните са до 18 години. За да се дефинира наказъние към тях се правят разнообразни типове разбори и експертизи. На базата на експертиза съдът взема решение какво да бъде наказването.
На мен и моите сътрудници не ни е ясно на коя база ние да стъпим, с цел да кажем, че този човек разсъждава като възрастен. Може да има доста мощен субективизъм, няма създадени такива критерии и не знаем по какъв начин е в международната процедура.
Младежът на 17 години от Галиче, който е упрекнат в жестокото ликвидиране, не върви на учебно заведение от 10 години, живее самичък или с брат си, никой не е алармирал и не обръща внимание на това.Това е едно малко село, хората там се познават по имена.
Ние се раждаме като представители на биологичния тип човек, бебето е един бял лист, върху пишем ние възрастните. До осъзнатата персона има доста дълъг път. Нагоните са биологично избрани, само че те могат да бъдат следени. Заради това се стартира от фамилията, по-късно е обществото и образователната среда.
Никой от нас не е защитен от неточности във възпитанието, никой не ни учи да бъдем родители, копираме от нашите родители и от общността си. Трябва да бъдем доста деликатни в своите дейности и в своите бездействия.
В днешно време е огромен недостиг общуването с децата ни. Смятеме, че като им дадем телефоните, таблетите, марковите дрешки и сме си завършили отговорностите. Трябва от дребни да сме общували с децата си, да сме играли с тях, да знаем по какъв начин поддържа връзка и по какъв начин реагира. Сега има доста благоприятни условия да се помогне на родителите, стига те да осъзнават, че има някакъв проблем.
Няма единствено един симптом, тези деца реагират по-остро, по-импулсивни са. Това се вижда, когато отидете с дете си на детската площадка, в градината. Децата се учат на всичко в общественост. Ние като възрастни получаваме сигнали.
Не е вярна реакция да се каже „ моето дете не може да направи това “. Не би трябвало да се раздават шамарите, би трябвало да се отделят 10-15 минути с цел да се разбере за какво е постъпило по избран метод.
Това сподели психиатърът и шеф на психиатричната болница " Св. Иван Рилски " в Нови искър доктор Цветислава Гълъбова в предаването " Лице в лице " по бТВ, която разяснява предлагането за промени в закона, съгласно които децата би трябвало да бъдат съдени като възрастни, в случай че са направили изключително жестоки закононарушения.
Такива ремонти би трябвало да се създадат след доста сериозен разбор, обхващащ дълъг интервал от време и в който вземат участие разнообразни специалисти. Малолетните са до 14 години, а не пълнолетните са до 18 години. За да се дефинира наказъние към тях се правят разнообразни типове разбори и експертизи. На базата на експертиза съдът взема решение какво да бъде наказването.
На мен и моите сътрудници не ни е ясно на коя база ние да стъпим, с цел да кажем, че този човек разсъждава като възрастен. Може да има доста мощен субективизъм, няма създадени такива критерии и не знаем по какъв начин е в международната процедура.
Младежът на 17 години от Галиче, който е упрекнат в жестокото ликвидиране, не върви на учебно заведение от 10 години, живее самичък или с брат си, никой не е алармирал и не обръща внимание на това.Това е едно малко село, хората там се познават по имена.
Ние се раждаме като представители на биологичния тип човек, бебето е един бял лист, върху пишем ние възрастните. До осъзнатата персона има доста дълъг път. Нагоните са биологично избрани, само че те могат да бъдат следени. Заради това се стартира от фамилията, по-късно е обществото и образователната среда.
Никой от нас не е защитен от неточности във възпитанието, никой не ни учи да бъдем родители, копираме от нашите родители и от общността си. Трябва да бъдем доста деликатни в своите дейности и в своите бездействия.
В днешно време е огромен недостиг общуването с децата ни. Смятеме, че като им дадем телефоните, таблетите, марковите дрешки и сме си завършили отговорностите. Трябва от дребни да сме общували с децата си, да сме играли с тях, да знаем по какъв начин поддържа връзка и по какъв начин реагира. Сега има доста благоприятни условия да се помогне на родителите, стига те да осъзнават, че има някакъв проблем.
Няма единствено един симптом, тези деца реагират по-остро, по-импулсивни са. Това се вижда, когато отидете с дете си на детската площадка, в градината. Децата се учат на всичко в общественост. Ние като възрастни получаваме сигнали.
Не е вярна реакция да се каже „ моето дете не може да направи това “. Не би трябвало да се раздават шамарите, би трябвало да се отделят 10-15 минути с цел да се разбере за какво е постъпило по избран метод.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ