Трябва да се включи брояч, който да отчита всеки път,

Трябва да се включи брояч, който да регистрира всякога, когато някой политик предложи нова конституция и привикване на Велико национално заседание. Навремето я искаше Волен Сидеров, за нея тръбеше Яне Янев, в този момент пристигна и редът на Стефан Софиянски.
Идеята за Нова конституция е нещо като призрак, с който да се изпитат утехите на бг демокрацията - че видиш ли, тука може да бутнем едно, човъркнем друго, пренастроим трето и нещата ще се оправят. Фалшиво допускане на подозрението, че може би всичко в страната щеше да е супер, в случай че там обаче, в далечната 1991 година, не бяха написани едни неща, които не трябвало да се пишат, и ние в случай че ние деликатно пренапишем цялата работа, току-виж всичко почнало да тече автоматизирано добре.
Сериозността на сходно изказване може единствено да забавлява поради утопичният си темперамент. Представете си по какъв начин се привиква Велико национално заседание, в което влизат същите 220 депутата, само че към тях се прибавят още 180, които са същата стока. А те няма по какъв начин да не бъдат същата стока, тъй като изборите за Велико народно събрание са прекомерно сходни с естествените - партиите отново ще посочат кой да стане част от Народното събрание и ловко ще мимикрират просто 400 йесмени на личната им адженда. Какво изобщо може да ни кара да мислим, че в случай че сегашните 220 депутати не могат да трансформират статуквото, когато към тях се прибавят още 180, определени по същия канален и предвидим ред, те биха създали нещо друго от това, което вършат: нищо?
В умозаключение, три са известните изречения, към които би трябвало да се допитаме.
1. Ако изборите можеха да трансформират нещо, щяха да ги забранят.
2. Революцията няма да се дава по малкия екран.
3. Аре стига.

Автор: Райко Байчев