Два лагера в Европа спрямо Тръмп
"Трябва да разберем, че ние, европейците, би трябвало да се борим за личното си бъдеще и орис ", сподели Ангела Меркел.
Германската канцлерка съобщи това пред навалица от поддръжници през май след няколко "пикантни " дни от срещата на върха на Г-7, в които се появиха известия в немските медии, че Доналд Тръмп е нарекъл нейната страна "много неприятна " за това, че продава прекалено много коли в Съединени американски щати.
Въпреки че мненията й бяха оцветени с злост към американския водач - тя има обтегнати, на моменти обидни връзки с Тръмп от първата им среща през март, Меркел също по този начин се опитваше да трансформира едни неприятни трансатлантически връзки в победа за Европа.
Как Тръмп удари Европа от Изток
Путин, Ердоган, Тръмп – тройната опасност за Меркел
Това е нова обстановката за европейските политици. Както отбелязва шефът на Европейския съвет за външни връзки Марк Ленард: "Тръмп е първият американски президент от основаването на Европейски Съюз, който не се отнася благосклонно към задълбочаването на европейската интеграция. "
Подтекстът на Меркел в този момент е, че съюзът би трябвало да се сплоти не с поддръжката на Съединени американски щати, а поради тяхната неприязън.
Тя е подкрепяна от френския президент Еманюел Макрон, който се прочу, като изненада Тръмп със странното, прекомерно дълго здрависване. Както написа "Монд ", Макрон може да е "откраднал от американския президент монопола върху непредсказуемостта... (но) желае да стане европейският водач на интернационалната политическа сцена. За да реализира това, той би трябвало да отиде оттатък облиците и знаците. "
Това значи, че Макрон, сходно на канадския министър председател Джъстин Трюдо, би трябвало да се съгласи да поддържа разнообразни позиции по съществени въпроси, само че при обществените изяви да се усмихва сладко на жителя на Белия дом.
Има ли Тръмп поддръжка в Европа?
Да, и това е знак за раздялите в Европа, че поддръжката може да е много забележителна. Част от нея е инцидентна. Когато през февруари Тръмп съобщи в "Туитър ", че Швеция е станала жертва на терористично набези - плод (според него) на прекомерно въодушевеното приемане от нея на десетки хиляди мигранти, той си навлече много насмешки, тъй като нямаше сходно нахлуване. Но малко по-късно имаше.
Шведите, в това число неотдавна пристигнали имигранти, започнаха намерено да приказват за водещи се борби сред млади мигранти и полицията; министър-председателят Стефан Льовен призна, че "имаме провокации, в това няма подозрение ".
Събитията укрепиха позициите на крайнодесните "Шведски демократи ", които в този момент изпреварват десноцентристката Умерена съдружна партия като втората по величина политическа групировка в страната и убеждават нейните водачи, че би трябвало да обмислят известно съдействие с антиимигрантски настроените демократи.
Подкрепа за Тръмп може да има и на други места. В Италия, една от огромните страни в Европейски Съюз, в която общият стопански напредък не се случи, също се следи увеличение на известността на крайната десница, откакто рекорден брой мигранти, идващи от Северна Африка през Средиземно море, доближават италианските крайбрежия.
Италианската десница, насърчена от отслабването на левоцентристкото държавно управление, в този момент наподобява по-здрава, в сравнение с през последните пет години, а измежду тези, които печелят позиции, е видимо безсмъртният Силвио Берлускони (навършващ 81 години идващия месец), който към момента оглавява партията "Форца Италия ".
В същото време популисткото Движение "Пет звезди " на Бепе Грило продължава да има към 30 % поддръжка в социологическите изследвания, малко повече от Демократическата партия, макар че претърпя провали на локалните избори през юни. То също по този начин възприема твърда позиция против имигрантите и е все по-евроскептично. Ако сполучливо сплоти другите си разпокъсани обединения, десницата може да завоюва властта след предстоящите идната година парламентарни избори.
Тя също по този начин може да прояви отзивчивост към президентството на Тръмп. Президентът на Съединени американски щати от дълго време е сравняван с Берлускони - като човек, който е влезнал в политиката от бизнеса, който прогласява комерсиалния триумф като подготовка за върховен политически пост и чийто медиен опит (и благосъстоятелност в тази ситуация на Берлускони) му разрешава да приказва директно пред всеобща публика.
От тези европейски държавни управления, които към този момент са изрично в лагера на Тръмп, водач е Полша
Речта на Тръмп във Варшава предишния месец беше призната с екстаз от ръководещата партия "Право и правдивост ", което не беше изненада, откакто Тръмп засипа с похвали страната и държавното управление, без да загатва проектите му за безусловно определяне на надзор върху полската правосъдна система. Държавният департамент на Тръмп по-късно разкритикува дейностите на Варшава.
Съединени американски щати желаят задачите Балкани
Виктор Орбан, министър-председателят на също толкоз властническо ръководената Унгария, също приветства избирането на Тръмп. Орбан го счита за приятел евроскептик, подготвен да поддържа подсилване на границите и прекъсване на имиграцията.
Англия, която се мъчи със мощно оспорвания развой за Брекзит, в този момент стои встрани от Европейския съюз, макар че към момента е пълновръстен член. Ако процесът на Брекзит продължи, както дава обещание държавното управление на министър-председателката Тереза Мей, Англия ще бъде мощно подвластна от Съединени американски щати за комерсиална договорка, която да компенсира загубата на фаворизиран достъп до единния пазар на Европейски Съюз.
Външният министър Борис Джонсън, който упрекна Тръмп за "доста смайващо незнание ", заменя предизборното пренебрежение със следизборно хвалебствие, а Тръмп, който хвали "специалните връзки " сред двете страни, много успокоява разтревоженото английско държавно управление, като дава обещание да направи "много огромна, доста мощна " (и доста бърза) комерсиална договорка с Англия.
Европа няма единно лице, което да покаже на Америка
Тя е разграничена по въпроси като свободната търговия, измененията в климата и НАТО. Но по други - като имиграцията, укрепването на границите, правата на хомосексуалните и транссексуалните - измежду десницата нормално има доста единодушие.
Макар че Макрон и Меркел, двамата най-силни водачи на континента, се опълчват на Тръмп за множеството неща, е належащо те да поддържат сърдечни връзки с Вашингтон, не на последно място по аргументи, свързани с защитата.
Двамата водачи на Европейски Съюз взаимно се преглеждат като съдружници в настройването на тресящите се мотори на съюза - в стопанската система, в политическото въздействие и в позицията в света. Те обаче имат доста скептици и съперници в самата Европа, множеството от които получават дейна или пасивна поддръжка от Тръмп. Това ще бъде по едно и също време сериозна и деликатна битка, която ще има обилни последствия и от двете страни на Атлантика за доста години напред.
Германската канцлерка съобщи това пред навалица от поддръжници през май след няколко "пикантни " дни от срещата на върха на Г-7, в които се появиха известия в немските медии, че Доналд Тръмп е нарекъл нейната страна "много неприятна " за това, че продава прекалено много коли в Съединени американски щати.
Въпреки че мненията й бяха оцветени с злост към американския водач - тя има обтегнати, на моменти обидни връзки с Тръмп от първата им среща през март, Меркел също по този начин се опитваше да трансформира едни неприятни трансатлантически връзки в победа за Европа.
Как Тръмп удари Европа от Изток
Путин, Ердоган, Тръмп – тройната опасност за Меркел
Това е нова обстановката за европейските политици. Както отбелязва шефът на Европейския съвет за външни връзки Марк Ленард: "Тръмп е първият американски президент от основаването на Европейски Съюз, който не се отнася благосклонно към задълбочаването на европейската интеграция. "
Подтекстът на Меркел в този момент е, че съюзът би трябвало да се сплоти не с поддръжката на Съединени американски щати, а поради тяхната неприязън.
Тя е подкрепяна от френския президент Еманюел Макрон, който се прочу, като изненада Тръмп със странното, прекомерно дълго здрависване. Както написа "Монд ", Макрон може да е "откраднал от американския президент монопола върху непредсказуемостта... (но) желае да стане европейският водач на интернационалната политическа сцена. За да реализира това, той би трябвало да отиде оттатък облиците и знаците. "
Това значи, че Макрон, сходно на канадския министър председател Джъстин Трюдо, би трябвало да се съгласи да поддържа разнообразни позиции по съществени въпроси, само че при обществените изяви да се усмихва сладко на жителя на Белия дом.
Има ли Тръмп поддръжка в Европа?
Да, и това е знак за раздялите в Европа, че поддръжката може да е много забележителна. Част от нея е инцидентна. Когато през февруари Тръмп съобщи в "Туитър ", че Швеция е станала жертва на терористично набези - плод (според него) на прекомерно въодушевеното приемане от нея на десетки хиляди мигранти, той си навлече много насмешки, тъй като нямаше сходно нахлуване. Но малко по-късно имаше.
Шведите, в това число неотдавна пристигнали имигранти, започнаха намерено да приказват за водещи се борби сред млади мигранти и полицията; министър-председателят Стефан Льовен призна, че "имаме провокации, в това няма подозрение ".
Събитията укрепиха позициите на крайнодесните "Шведски демократи ", които в този момент изпреварват десноцентристката Умерена съдружна партия като втората по величина политическа групировка в страната и убеждават нейните водачи, че би трябвало да обмислят известно съдействие с антиимигрантски настроените демократи.
Подкрепа за Тръмп може да има и на други места. В Италия, една от огромните страни в Европейски Съюз, в която общият стопански напредък не се случи, също се следи увеличение на известността на крайната десница, откакто рекорден брой мигранти, идващи от Северна Африка през Средиземно море, доближават италианските крайбрежия.
Италианската десница, насърчена от отслабването на левоцентристкото държавно управление, в този момент наподобява по-здрава, в сравнение с през последните пет години, а измежду тези, които печелят позиции, е видимо безсмъртният Силвио Берлускони (навършващ 81 години идващия месец), който към момента оглавява партията "Форца Италия ".
В същото време популисткото Движение "Пет звезди " на Бепе Грило продължава да има към 30 % поддръжка в социологическите изследвания, малко повече от Демократическата партия, макар че претърпя провали на локалните избори през юни. То също по този начин възприема твърда позиция против имигрантите и е все по-евроскептично. Ако сполучливо сплоти другите си разпокъсани обединения, десницата може да завоюва властта след предстоящите идната година парламентарни избори.
Тя също по този начин може да прояви отзивчивост към президентството на Тръмп. Президентът на Съединени американски щати от дълго време е сравняван с Берлускони - като човек, който е влезнал в политиката от бизнеса, който прогласява комерсиалния триумф като подготовка за върховен политически пост и чийто медиен опит (и благосъстоятелност в тази ситуация на Берлускони) му разрешава да приказва директно пред всеобща публика.
От тези европейски държавни управления, които към този момент са изрично в лагера на Тръмп, водач е Полша
Речта на Тръмп във Варшава предишния месец беше призната с екстаз от ръководещата партия "Право и правдивост ", което не беше изненада, откакто Тръмп засипа с похвали страната и държавното управление, без да загатва проектите му за безусловно определяне на надзор върху полската правосъдна система. Държавният департамент на Тръмп по-късно разкритикува дейностите на Варшава.
Съединени американски щати желаят задачите Балкани
Виктор Орбан, министър-председателят на също толкоз властническо ръководената Унгария, също приветства избирането на Тръмп. Орбан го счита за приятел евроскептик, подготвен да поддържа подсилване на границите и прекъсване на имиграцията.
Англия, която се мъчи със мощно оспорвания развой за Брекзит, в този момент стои встрани от Европейския съюз, макар че към момента е пълновръстен член. Ако процесът на Брекзит продължи, както дава обещание държавното управление на министър-председателката Тереза Мей, Англия ще бъде мощно подвластна от Съединени американски щати за комерсиална договорка, която да компенсира загубата на фаворизиран достъп до единния пазар на Европейски Съюз.
Външният министър Борис Джонсън, който упрекна Тръмп за "доста смайващо незнание ", заменя предизборното пренебрежение със следизборно хвалебствие, а Тръмп, който хвали "специалните връзки " сред двете страни, много успокоява разтревоженото английско държавно управление, като дава обещание да направи "много огромна, доста мощна " (и доста бърза) комерсиална договорка с Англия.
Европа няма единно лице, което да покаже на Америка
Тя е разграничена по въпроси като свободната търговия, измененията в климата и НАТО. Но по други - като имиграцията, укрепването на границите, правата на хомосексуалните и транссексуалните - измежду десницата нормално има доста единодушие.
Макар че Макрон и Меркел, двамата най-силни водачи на континента, се опълчват на Тръмп за множеството неща, е належащо те да поддържат сърдечни връзки с Вашингтон, не на последно място по аргументи, свързани с защитата.
Двамата водачи на Европейски Съюз взаимно се преглеждат като съдружници в настройването на тресящите се мотори на съюза - в стопанската система, в политическото въздействие и в позицията в света. Те обаче имат доста скептици и съперници в самата Европа, множеството от които получават дейна или пасивна поддръжка от Тръмп. Това ще бъде по едно и също време сериозна и деликатна битка, която ще има обилни последствия и от двете страни на Атлантика за доста години напред.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ