Трябва да облекчим комуникацията на държавните структури с държавните вузовеНа

...
Трябва да облекчим комуникацията на държавните структури с държавните вузовеНа
Коментари Харесай

Проф. Стати Стаев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите: Бизнесът да участва в подготовката на студентите

Трябва да облекчим връзката на държавните структури с държавните вузове


На 3 юли в Народното събрание се състоя Национална среща по проблемите и вероятностите за висшето обучение, проведена от вестник „ Труд “. Събитието бе край на професионалната полемика, водена на страниците на вестника през последните шест месеца. Участваха ректорите, влезнали в полемиката със свои текстове, както и техни сътрудници, представители на бизнеса, синдикати и други организации.

Форумът бе под патронажа на ръководителят на Комисията по образованието и науката в 44-тото Народно събрание Милена Дамянова. Два дни след полемиката Дамянова внесе в Народното събрание ремонти в Закона за висшето обучение, които регламентират по-активното присъединяване на бизнеса, подкрепено единомислещо от присъстващите на срещата. Тази концепция бе развита и в преобладаващата част от публикациите на ректорите.

В поредност от публикации „ Труд “ ще разгласява изявленията на водещите участници в полемиката – Милена Дамянова, кметът на София Йорданка Фандъкова, ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

От полемиката на „ Труд “ се получи една сериозна монография, където повече от половината ректори – 27, показаха своите мнения, несъмнено, не всичко, което имаха да кажат. Останалите сътрудници също има какво да прибавят. Но по този начин или другояче, ние имаме главните визии и в тях няма съвсем никакви разминавания накъде би трябвало да вървим. Това, което се получи от този разговор през последната половин година, дава отговор на въпроса накъде би трябвало да вървим. Защото надали е имало по-благоприятна среда да си оправим къщичката, от тази, в която се намираме в този момент. Имаме държавно управление, чийто приоритет е образованието, в частност висшето обучение и науката, имаме държавно управление, което в предходния мандат одобри единомислещо, дружно със Съвета на ректорите, Стратегия за развиване на висшето обучение, имаме министър, който е в час какво се случва и всички ние знаем това. Имаме най-сетне Национална организация за оценяване и акредитация, която е отворена за промени – в лицето на нейния ръководител тук – проф. Петя Кабакчиева, и в случай че в този момент не създадем това, просто не виждам по кое време ще имаме условия.

Какво би трябвало да създадем? Едва ли тук можем да кажем всички елементи, които доста пъти по един или различен мотив сме споделяли по отношение на непрекъснатите промени. Ние имахме една среща, дружно с министъра, с цел да стартираме работа по измененията в Закона за висше обучение. Решихме обаче, че е по-добре да си свършим работата по Наредбата за използването на Закона за развиване на университетския състав, тя да влезе в действие – срокът за университетите е до 4 октомври да настроят своите вътрешно-нормативни актове по отношение на нея, и тогава да продължим със Закона за висше обучение. Искам да кажа, че на тази първа среща един въпрос остана отворен – дали да желаяме мандат от съответните структури да възродим остарялата концепция да въведем обединен закон за системата – за висше обучение и просвета. Дори имаше концепция да работим редом – хем да вършим поправки в Закона за висшето обучение, хем да работим по основаването на обединен ЗВОН. Написал съм моето мнение в публикацията си за вестник „ Труд “ – може единия, може и другия вид, няма да влизам в елементи. Задължително обаче би трябвало да използваме този развой, с цел да усъвършенстваме връзките на системата и в системата.

Първо – връзките сред университетите – неуместно е ситуацията, в което ни слага ЗВО – два български университета да не могат да се кооперират между тях. Трябва оптимално да отворим опциите висшите учебно заведение и академии да работят дружно. Абсурдно е двама ректори – да вземем за пример български и македонски, в случай че решат да вършат каквото и да е взаимно, това да става единствено с два подписа, а в случай че ние тук, два университета, които са през един парк, да не можем да създадем нищо взаимно вътре в системата.

Второто нещо са връзките с бизнеса – връзките си ни прелестни, благодаря на всички национално показани бизнес организации – виждам тук господин Васил Велев (АИКБ), само че и с всички останали сме коментирали тези въпроси – те са цялостен лист. Ще кажа единствено една безсмислица – сега в университет можем да поканим бележит представител на бизнеса да води единствено до 10% от лекционен курс. Това значи ние да го доведем и да покажем, че подобен човек има. А какво ни пречи в новия закон да кажем, че това може да е до 10% от хорариума за бакалавър, което значи най-много 4 курса, и до 20% за магистър, което значи два или три курса. И по този начин на един бележит представител на бизнеса, както се споделя в средновековната традиция, да му дадеш катедра. Да го поканя и да му кажа – елате господин Велев, с цел да кажете на нашите хора, които ви гледат по малкия екран, по какъв начин се прави бизнес, по какъв начин се управлява, по какъв начин се ръководи и каква е действителната бизнес среда. Ние сме длъжници и за тази връзка с бизнеса. Реално я имаме, просто би трябвало посредством закона да я отвори оптимално, с цел да може тя да е на всички равнища и това да не е кампанийно, а да е един непрестанен развой. Когато възникне при тях нова тематика, те да се извърнат към нас и да кажат – това би трябвало да го преподавате на студените. В връзката със междинните учебни заведения имаме опит – направихме една Асоциация на икономическите учебни заведения в България, където членуват икономическите висши учебни заведения и всички междинни учебни заведения, които професионално са насочени към тази тематика. Но има още неща, които могат да се създадат и законът би трябвало да отвори опциите за това, а не да бъде самоинициатива. Кой различен би трябвало да образова учителите, в междинните учебни заведения, които са професионално ориентирани, в случай че не съответните висши учебни заведения над тях. Това е естествената среда.

На последно място ще посоча връзката с държавните структури. Говоря в този момент от името на държавните висши учебни заведения, тъй като с частните обстановката е малко по-различна. А 34 от висшите учебни заведения хем са държавни, хем не са. Казвам ви го отговорно, като дългогодишно занимаващ се с тези въпроси. Трябва да облекчим режима и връзката на държавните структури с тези държавни вузове. Тя би трябвало да бъде доста по-плътна, а не въз основата на обикновена договорна система, каквато имаме в този момент. В момента договорите работят, благодаря на госпожа Фандъкова, че с общината имаме извънредно работещ контракт, само че връзката би трябвало да бъде малко по-различна – не като че живеем в разнообразни квартали, а като да сме в една къща, тъй като и ние в прочут смисъл сме държавни структури. Убеден съм, че това, което ние направихме съдържа извънредно скъпи детайли, които ще се вземат поради. Имаме към този момент диалог със обществените сътрудници през октомври да създадем конгрес, на който да излезем с решения, които да сложим като императив в границите на закона, започвайки с това, което проф. Анастас Герджиков загатна. Хайде най-сетне един учител да акредитира един университет. Нека в случай че е талантлив да чете в 100, хайде не в 100, само че имахме случай в 12, само че да се брои за акредитацията на един. Мисля, че към този момент изискванията за назрели, с цел да създадем нужните рационални промени в Закона за висшето обучение, в случай че решим и в Закона за висшето обучение и науката – т.е. във всичко, което контролира системата.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР